Саша Блейк
Отмъщение (22)

Фелиша

Лондон, 1974

— За твое удоволствие…

Докато редеше думите на песента, Брайън Фери сякаш гледаше право към нея. Фелиша се изкикоти и се понацупи. Боже, наистина беше страхотен, дори със сребристите сенки и прилепналия, обсипан с пайети съблазнителен костюм, а тя наистина беше в настроение. Прокара ръце по вечерната си многоцветна рокля от „Ив Сен Лоран“, която прилепваше точно където трябва — единственото предимство на положението, в което беше изпаднала. Не беше сигурна за косата — блясъкът й прилягаше повече от прическата в стил афро, но просто искаше да изкрещи от удоволствие колко е забавно всичко и да танцува. Искаше да танцува до безкрай, докато изгряващото слънце целуне суровия силует на Лондон и го обагри в топъл оттенък на оранжево.

Жалко за клетия дъртак с прошарена коса, кацнал сковано на тапицираната с червена кожа пейка като сърдит папагал. Кокетният розов коктейл, който му бе купила, си оставаше недокоснат. Изглеждаше обаче толкова сладък с ужасно благоприличния си английски костюм от „Дъглас Хейуърд“, какво шантаво британско име — и черните излъскани обувки. Цупеше се и това бе толкова нечестно. Щеше да му се отрази добре да глътне едно от онези малки хапченца. Фелиша ги пиеше само заради фигурата си. Това наистина щеше да го накара да живне. Тя отпи от шампанското си внимателно, за да не размаже яркочервеното червило, погледна деколтето си (излагането на циците на показ отново бе излязло на мода), огледа се и видя, че и Брайън Фери я зяпа. Той наклони глава едва забележимо и сякаш от нищото се появиха двама набити мъже и я вдигнаха като кукла на сцената.

Тя се изчерви, когато погледна в тъмните му очи. По дяволите, изглеждаше изхабен и все пак от него се излъчваше някаква груба сексуалност. Той държеше ръката й и пееше за нея и тя знаеше, че всички жени в клуба — прилепчивите малки актриси, хладните блондинки, курвите на дипломатите — всички до една я ненавиждат и искат да я смачкат с обувките си на платформи!

Тя се засмя и затанцува. От задните редове някой й подвикна одобрително. Брайън Фери вдигна ръката й във въздуха и я привлече към себе си. Гърдите й се удариха в неговите и той се наведе да прошепне нещо в ухото й…

— Пуснете ме! — изрева глас, който се извиси над музиката. — Това там е жена ми!

Ревове и смях; Фелиша отново бе вдигната във въздуха и оставена на земята. Джак — о, боже, лицето му бе кораво като камък — я сграбчи за китката и се изкачи по стъпалата на мазето, като я влачеше след себе си. Неколцина от зрителите изръкопляскаха и се засмяха. Тя погледна обратно към сцената. Брайън Фери си позволи да се усмихне за миг, да свие леко рамене и продължи да пее.

— Никога повече не ме унижавай, Фелиша. Вече си извън контрол и аз няма да го търпя.

„Прилича на татко“ — осъзна тя със свито сърце. Никога не крещеше, но яростта в гласа му те смразяваше. Тръпката се оттече от тялото й като призрак и тя потрепери от студения нощен въздух.

— О, скъпи, стига, защо не се отпуснеш малко? Просто се позабавлявах.

Уви шала от кожа на сребърна лисица на раменете си и плъзна ръце около кръста му.

Той се отдръпна.

— Господи, Фелиша, защо не искаш да ме чуеш? Ставаш за смях в тази… отвратителна дупка. Ако искаш да отидеш в клуб, дай да идем на някое прилично място, като „Анабелс“.

— „Анабелс“! — повтори Фелиша и почувства как в гърлото й се надига ярост. — Все едно да отидем в някоя църква! Искам да се забавлявам!

Джак я сграбчи за китките и я завъртя към себе си.

— Да, скъпа моя, и малко прекаляваш със забавленията, по дяволите!

Тя се опита да се отърси от хватката му, но той бе прекалено силен. Потисна кикота си — ако съпругът й не беше толкова ядосан, тази сцена можеше да се окаже перверзно приятна. Той се намръщи и настроението й се развали.

— О, какво ти пука! — троснато рече тя. Внезапно й се прииска да се скарат. — Ти никога не си у дома, постоянно си в офиса, а ако не си в офиса, си в тъпия клуб за джентълмени на Хари Канадайн, пиеш джин с тоник и говориш за… за коне! Коне! — изкрещя тя с най-ледения британски акцент. — Защо, обясни ми, когато не сме говорили за коне цяла година?

— Нека ти кажа — изсъска той и отново разтърси китките й — защо работя толкова много, по дяволите! Правя го заради нас. Защото ти не правиш нищо! Жената на Хари изкара курс за домакини на Гросвенър Скуеър. Научи се да готви и да му оправя ръкавелите! Има си роля и я приема сериозно! Посвещава всеки свой миг на напредването на кариерата му. Устройва вечерни партита; ненадмината е като домакиня; поставя го на първо място, винаги!

— Жената на Хари е тъпа дебела свиня, която никога не вижда собствените си деца. Тяхна майка е онази севернячка, а тя просто влиза и излиза от време на време. Онзи път, когато бяхме на чай у тях, Алфи й нарисува влакче, а тя дори не я погледна. Детето беше съкрушено! Ненавиждам жената на Хари. Тъпа кучка, повдига ми се от нея! — Цялата трепереше.

— Фелиша — каза Джак, вече по-нежно и това я накара да избухне в сълзи. — Скъпа, не плачи. Всичко ще се оправи.

— Няма! — нададе вой тя и се свлече на студения тротоар. Джак я вдигна и я прегърна. — Не мога да имам бееееебе! Никога! Единственото, което искам, е бебе, а не мога да родя!

— За какво говориш?

Тя се отдръпна от него и се изсмя през сълзи.

— Джак — каза тя. — Чукаме се от пет години без предпазни мерки. А бебе няма. Мислиш ли, че е нормално?

Той прехапа долната си устна, поклати глава.

— Не знам — въздъхна. — Чудех се… Не исках да те разстройвам.

— Аз съм виновна — каза тя. — Не исках да те тревожа. Знам, че е лудост. Знам, че е стресиращо, целият този петролен бизнес и как всички губят пари. Съжалявам, че не проявих повече интерес. Но аз не съм… плодовита. Ходих при доктор Айзъкс. Трябваше да ти кажа. Сигурно прекалено много съм се срамувала. И все още се срамувам. Чувствам се, сякаш съм се провалила. Всичко е заради тази глупава сърдечна болест — в моето семейство е наследствена. Не те убива — е, освен чичо Уолъс, а той и без това не беше женен, — но те спира да не повториш грешката.

Много внимателно, сякаш бе направена от стъкло, той я изправи на тротоара и я погали по косата.

— О, господи, Фелиша! Ти си безценна за мен. Съжалявам. Толкова много те обичам. Аз съм виновен, задето не си ми казала. Бях голямо копеле, типичният скучен човек от Ситито, обсебен от работата си. Последното, за което трябва да се тревожиш сега, е проклетата цена на петрола. Ще получиш своето бебе. Каквото и да ми струва, ти — ние — ще имаме бебе.

После я целуна, а тя почувства как цялото й тяло се наелектризира и искри от любов и надежда.