Саша Блейк
Отмъщение (71)

Джордж

Малибу, през уикенда

В Ел Ей човек можеше да носи шорти. Тук наричаха панталоните „гащи“! Сега вече можеше да плува под водата и да изважда обръчи от дъното на басейна, при което учителят му винаги извикваше „Добре!“ и плесваше дланта му.

Джордж харесваше басейна на Итън, но не харесваше къщата му. Често се губеше, а освен това тук имаше прекалено много хора. По-хубаво му беше в апартамента, когато бяха само той, Моли, мама и бавачката. Когато бяха в къщата на Итън, мама постоянно крещеше: „Не пипай това!“

Но харесваше Итън. Итън беше готин. Супергерой. Даваха го по телевизията. Беше прочут. Често говореше по мобилния си телефон и тогава всички трябваше да замълчат. Тази сутрин отидоха в зоологическата градина и Итън трябваше да се дегизира. С него беше войникът му, онзи, който беше служил в Специалните военновъздушни сили, но когато Джордж го попита: „Убивал ли си?“, той разроши косата му и не отговори.

Въпреки това хората не спираха да зяпат Итън. Няколко души се приближиха и казаха: „Бяхте страхотен в «Точката на удара».“ Той отговаряше „Благодаря“, а приятелят му Марк също казваше „Благодаря“ и кимваше. Войникът от Специалните части също кимваше и хората се отдалечаваха.

В зоологическата градина вървяха много дълго, но тигрите му харесаха. А най-отвратителното нещо, което видяха, беше маймуната — ядеше ако!

Итън го качи на раменете си, а Моли се возеше в бебешката количка. Днес мама изглеждаше много красива, като принцеса. Сега Моли му харесваше. Беше хубаво пухкаво бебе, а той беше големият й батко. Беше много добър батко. Биваше го с бебетата. Винаги забелязваше, когато Моли пъхне нещо в устата си. Тя слагаше всичко в устата си, например монети, но това беше опасно, защото можеше да се задави. Не му беше позволено да я вдига.

— Децата не могат да вдигат деца.

Така казваше мама.

Сега бяха в другата къща на Итън, на плажа, и там имаше басейн с пързалка. Итън каза, че сутрин се вижда как играят делфините. Джордж обичаше делфините, но повече харесваше акулите.

Докато се връщаха от зоологическата градина, Марк му купи сандвич от „Фетбургер“. Марк беше прислужник на Итън. Не като мама, а истински прислужник. Моли беше прекалено малка за сандвич, затова мама й приготви макарони със сирене (гадно), а Итън й помогна. Мама не беше добра готвачка, а Итън не знаеше как се готви, затова им отне цяла вечност да направят макароните и Моли започна да крещи. Ушите го заболяха.

Но сега Моли ядеше макароните. Не можеше да я гледа, защото му се повдигаше, а веднъж наистина повърна. Мама много се ядоса.

Мама беше добричка като ангелче. Смееше се, а Итън я разсмиваше. И двамата бяха доволни, че Моли хареса макароните със сирене. Джордж обичаше мама да е щастлива. Това беше най-прекрасният ден в живота му. Мама беше обещала, че след обяда всички ще отидат на плажа, където Джордж ще кара сърф заедно с Итън, а тя ще помогне на Моли да плува кучешката. После всички можеха да строят пясъчни замъци. Много беше готино, че Итън си има собствен плаж. Джордж се зачуди дали е купил и морето, или само плажа.

— Мамо — каза той. — Може ли вече да си облечеш банския? Мисля, че Моли се нахрани. Сега хвърля всичко по пода.

Мама се засмя, въпреки че друг ден това щеше да я разсърди. Целуваше Итън и двамата се прегръщаха. Лицето й беше станало розово. Джордж нямаше нищо против. Мама вече не целуваше татко — не му беше приятелка. Татко беше глупав шибаняк, макар че така не се говореше, казваше се „проблем“. Татко беше шибан проблем. Той изобщо не му липсваше, но сега мама беше по-забавна.

— Добре — каза тя, — стига Итън да иска. Ако не е зает с друго.

Итън се усмихна.

— Да го направим, приятелче.

Джордж обичаше мама. Тя беше най-добрата мама в целия свят.

— Мамо, много ти благодаря. Обичам те от тук до звездите!

— И аз те обичам, скъпи. По-късно, когато се върнем от плажа, можеш да гледаш филм, докато Моли спи. Какво ще кажеш?

— О, страхотно! Може ли да е „Спайдърмен“? Ти участваш ли в „Спайдърмен“, Итън?

— Пропуснах го, приятелче.

— Скъпи, хайде да те намажем с плажно масло. А Моли трябва да я намажем много обилно. Ъъъ, Итън, съжалявам. Може да ми отнеме малко време да се приготвя.

— Не се притеснявай. Марк може ли да помогне с нещо?

— Ами…

— Марк!

— Тук съм.

— Марк, може ли да подържиш бебето, докато Емили се приготви? Отиваме на плажа.

— О! Сигурен ли си, че знаеш как да… Много е силна. Много се извива, така че ще трябва да я държиш здраво. Подрусай я малко. Не много силно. Добре. Сигурен ли си, че я държиш здраво? Добре. Няма да се бавя. Благодаря!

Марк изглеждаше кисел. Не беше добър прислужник. Мама излезе от стаята да приготви нещата им за плажа, а Итън се смееше, докато гледаше как Марк държи бебето. Не го биваше с бебетата.

— Не обичаш ли бебета, Марк?

— Разбира се, че ги обичам, Джордж! Просто нося много скъпа риза и не искам тя да… мамка му!

— Това е повръщано. Бавачката казва, че може да излезе с бебешка мокра кърпичка. Да ти донеса ли?

— Да.

Джордж му намери кърпичка.

— Заповядай. Какво трябва да кажеш?

Марк каза „благодаря“, но толкова троснато, че не се броеше.

Джордж се усмихна на Итън.

— Бях ли добър?

— Много добър, Джордж.

— Може ли да ми дадеш сладкиш?

— Ще караш сърф заедно с мен, приятелче. Това е най-големият сладкиш на света!

— Имам предвид шоколадов сладкиш.

— По-късно, приятел, става ли? Ето я и майка ти.

Пясъкът беше ужасно горещ, човек не можеше да стъпва по него бос. Плажът в Малибу беше по-хубав от този в Санта Моника. И беше по-близо до къщата. Не се налагаше да се стискаш, когато ти се пишка. Марк дойде с тях, за да донесе багажа, но после се върна в къщата. Джордж се зарадва. Марк не го харесваше. Усещаше, когато големите не го харесват. Но това не беше проблем. Марк не беше готин. Живееше у Итън, в къщата за гости.

Джордж беше много въодушевен, когато влезе във водата. Моли постоянно си сваляше шапката. Той носеше бейзболна шапка. На „Грийн Бей Пакърс“. Обичаше да си я слага. Мама свали малките си шорти и горнището. Отдолу носеше бикини. Водата не беше много топла, но все пак беше приятна. Не му трябваха водолазните очила. Той скочи на дъската, легна отгоре й като Итън и влезе навътре. Погледна назад към плажа и помаха на мама, но тя даваше бутилката на Моли и не го видя. Сега вече беше на дълбоко, но Итън беше до него.

Той му намигна и каза:

— Не се тревожи, голямо момче. Аз ще се грижа за теб. Да хванем ли някоя вълна?

Джордж се ухили.

— Да хванем вълната!

— Добре!

Беше добър в карането на сърф, но не колкото Харисън и Джес от техния клас. Те имаха повече опит. Итън беше ненадминат. „Всички притежаваме различни таланти“ — казваше госпожица Гилмор, но Итън беше добър във всичко.

Нямаше по-хубаво усещане от това да яхнеш вълната, но Джордж мразеше да губи равновесие и да гълта морска вода. Носът му пламна, но не можеше да се разплаче.

— Сложи десния си крак ей там, приятел. Трябва да балансираш, да го почувстваш, все едно караш колело.

Страхотно!

— Мамо! Мамо, видя ли ме? — Той хукна по плажа към нея.

— Скъпи, беше невероятен! И ти не беше лош.

— Мамо! Не бъди груба! Итън е ненадминат сърфист!

— Шегувах се, скъпи. Просто се закачах с него. — Мама сбърчи нос. — Трябва да се върна за малко в къщата. Трябва да й сменя пелената, а забравих кърпичките.

— Скъпа, не се безпокой. Ще повикам Марк по радиото. Той ще го направи.

— Марк не може Да смени пелената на Моли! — избухна в смях мама. — Ще умре от ужас!

Итън също се разсмя.

— Понякога — каза той — Ел Ей му влияе прекалено силно. Няма да е зле да му напомня, че и той е човешко същество като нас, останалите.

— Добре — съгласи се мама. — Също като нас, но не и като теб.

Сега и двамата се засмяха. Големите винаги се смееха на шеги, които не бяха смешни.

— Хайде — каза Итън. — Предизвиквам те. Помоли Марк да заведе Моли в къщата и да й смени пелената.

— Не мога! Няма да е честно.

— Давай.

Мама не изглеждаше доволна, но после каза:

— Добре.

Каза го по същия начин, както когато Джордж искаше за десерт и сладолед, и бисквита, и близалка — всичко наведнъж.

Марк дотича на плажа веднага щом Итън го повика по уоки-токито. Не изглеждаше доволен, но кимаше, докато слушаше всички инструкции на мама. Итън му намигна. Джордж можеше да намига само ако държи другото си око отворено с пръст.

— Трябва да почистиш във всички гънки — каза Джордж. — И внимавай да не се изцапаш с ако.

Много беше услужлив.

А после мама и Итън седнаха на пясъка и мама предложи на Джордж да изкопае дупка.

Той предпочиташе да кара още сърф, но обичаше и да копае дупки, затова не възрази.

Мама не спираше да поглежда назад към къщата. А после Итън я целуна и тя спря да гледа. Те бяха гаджета. Джордж си имаше две нови гаджета: Амбър и Лорън Розенхайм.

Копаенето на дупката се оказа трудна работа, дори и с лопатката му. Пясъкът беше много горещ, а Джордж все ожадняваше, макар че постоянно пиеше вода. Слънцето му светеше в очите, освен ако не придърпаше шапката си надолу като Итън. Не обичаше да носи слънчеви очила — пречкаха му се.

— Скъпи! — повика го мама, а Итън се усмихна раздразнено. — Скъпи, защо не отидеш да провериш дали всичко с Моли и Марк е наред? Моля те.

— Добре — въздъхна Джордж. — Сякаш съм ти слуга!

— Благодаря — каза мама.

Джордж хукна към къщата. Разстоянието не изглеждаше голямо, но беше. Той мина по тайния път, за който никой не знаеше, през градината. Беше някак зловещо да е тук без мама. Не чуваше никакъв шум. А после чу бебешкото писукане на Моли от горния етаж. Хукна по стълбите, някъде течеше вода.

— Марк?

— Да, какво? Ръцете ми са покрити с гадост. Дезинфекцирам ги.

— Къде е Моли?

— Затворих я в стаята.

— Спи ли?

— Ще ми се да спеше.

— Тя не обича да остава сама. Винаги плаче и после трябва да я развеселяваш, като се правиш на маймуна.

— Аз не чувам нищо. Сигурен съм, че нищо няма да й стане само за една минута.

— В коя стая е? Мама каза, че трябва да проверя.

— Боже господи! Четвъртата врата отдясно.

Джордж хукна по коридора. Беше уплашен, страхуваше се повече, отколкото докато гледаше „Междузвездни войни“.

Отвори вратата бавно, в случай че Моли е зад нея.

Но не беше.

— Моли! Моли!

— Га! — винаги отговаряше тя, което бе нейният начин да каже: „Джордж!“.

Но сега не каза „Га“ и Джордж видя как завесите се издуват от вятъра. Тичешком прекоси стаята. Балконската врата беше отворена, както и комарникът.

— Моли? — изкрещя Джордж. — Моли?

А после видя как дебелото й, увито в пелена дупе се провира между пречките на терасата и изкрещя. Тя изчезна и остана само въздух. Той спря да крещи и ушите му се изпълниха с ужасен шум. Искаше да хукне надолу по стълбите, но краката му бяха омекнали и можеше да слиза само бавно, да взема стъпалата едно по едно.

— Мамо! — изкрещя той и тя се появи. И тя крещеше.

— Къде е тя? Къде е?

— Падна — каза той. — Опитваше се да е птица.

Беше му лошо, гадеше му се. Моли беше умряла и никога вече нямаше да види мама.

— О, боже мой, чувам я!

Мама побягна навън.

Итън беше там и крещеше:

— Марк! Марк!

Джордж хукна след мама. Нямаше кой да го гушне. Тя плачеше и се давеше, сякаш не можеше да си поеме дъх. Моли беше в ръцете й, цялата окървавена, и крещеше по някакъв страшен начин. Мама също беше изцапана с кръв.

И Марк беше там. Този глупав, тъп Марк, той беше виновен!

— О, боже, не знаех, че е отворено. Тя добре ли е? Слава богу, че е паднала на тревата. Да донеса ли арника^[1]?

 

— Повикай шибана линейка, шибаняк такъв, може да е получила мозъчна травма! О, боже, ами ако… о, бебче, о, бебче, мама е тук, всичко е наред, наред е… о, боже, защо му позволих… махни се от мен, Итън! Недей да стърчиш там, копеле такова, повикай линейка!

Джордж беше голямо и смело момче, но понякога и на големите смели момчета им бе позволено да плачат и той го направи.