Саша Блейк
Отмъщение (82)

Иносънс

О, това беше лудост! Какво искаше той от тях? Можеше да получи всичко — бе готова да му даде всеки долар, всеки цент.

— Не става въпрос за пари — каза Джак. — Иска ми се да беше това.

Той изключи двигателя, забарабани с пръсти по волана и двамата погледнаха към къщата. Сградата бе потънала в тъмнина.

Иносънс мълчеше, не помръдваше. Нали всички хубави филми завършваха с целувка и купища пари, за да се чувстваш удобно?

В сърцето й пропълзя студен гняв и се смеси със страха. Двамата седяха безпомощно в колата. Планът им „да проникнат“ в къщата изглеждаше глупав. Итън Самърс не би се стискал за сигурността си. Навярно на всеки изход имаше въоръжени пазачи с инструкции да гръмнат всеки, който се опита да влезе.

Джак беше карал като луд (Иносънс не беше сигурна дали от страх, или от липса на практика), но сега какво? Тя му бе забранила да казва на бодигарда си за ситуацията — той щеше да настоява за подкрепления. Итън щеше да реагира на пряка заплаха от насилие. Не можеха да поемат този риск.

Внезапно колата бе обляна от ослепителна светлина. Иносънс ахна. Камери, които щракаха отново и отново. Бяха обкръжени.

— Това са тъстът и тъщата! — изкрещя един от фотографите. — Идват да проверят дали още е девствена!

Сега фотографите се струпаха плътно около колата.

— Мамка му! — изкрещя Джак. — Млъкни!

За секунда Иносънс онемя от шок, че това е могло да се случи. Тези тъпанари бяха провалили всичко. Сега Итън знаеше, че са тук.

Разбира се, че знаеше!

Кого се опитваше да заблуди? Ако Итън не искаше да са тук, и той нямаше да е тук. Децата щяха да са в Мексико.

— Слез от колата — обърна се тя към Джак. — Ще влезем право входната врата!

Усмихната, Иносънс отвори вратата.

— Добър вечер! Да, виновни по обвиненията! Дойдохме да приберем внуците си, така че младоженците да останат на спокойствие, ако разбирате какво искам да кажа, а мисля, че разбирате. Здрасти, Чарли, здрасти, Макс — жена ти вече…? Момиче? Поздравления! Не, не бъдете прекалено сурови с клетия Джак. Той ужасно се бои от всички вас, едри мъжаги такива — не от теб, Къртис, трябва да се върнеш в училище и да довършиш образованието си. Няма да се бавим. Може да направите една хубава семейна снимка, а после всички ще се опитаме да поспим малко тази вечер, какво ще кажете?

Погледна към Джак и натисна бутона на портата.

Нищо.

Отново натисна.

Бавно, много бавно, портите се отвориха.

Иносънс се почувства като муха, която влиза право в паяжина. Ясно осъзнаваше, че това е най-щастливият час в живота на Итън. Това бе мигът, за който бе работил през целия си живот. Щеше да ги убие всички и бе готов да умре заедно с тях. Това безразличие към собствения му живот беше истинският източник на властта му.

Когато най-после стигнаха до входната врата, я завариха отворена.

— Идвате точно навреме — поздрави ги Итън с усмивка. Сърцето й подскочи, когато видя пистолета. — Отне ви само двайсет и осем години! Моля, събуйте си обувките, не искам да изцапате килима. И ако не ви притеснявам, моля, позволете на Марк да ви претърси! Скрито оръжие — о, Джак, нима Голямата Мери^[1] ти е заела пистолета си? Колко мило! Благодаря, Марк, макар че се изкушавам да му го върна. Предполагам, че не знае как да стреля с него. Както и да е, заповядайте в спалнята. Тъкмо се канех да обясня на Джордж за птичките и пчеличките. Искате ли да гледате?

Иносънс бе твърдо решена да не казва нищо, да не прави нищо, да не реагира на нищо, докато не види децата. До този момент всяко действие щеше да бъде безполезно. Тя преглътна гаденето, което се надигаше в гърлото й.

— Ти, злобно ко…

Нямаше време да спре Джак.

Той се хвърли с рев към Итън. Младият мъж направи плавна крачка назад, сви рамене и простреля Джак в крака.

Джак изкрещя и се срути, изпъшка. Затърчи се на пода в агония. Очите му бяха обезумели от ужас. „Не плачи — заповяда си Иносънс. — Не издавай звук.“ Искаше да започне да ломоти като шимпанзе, но нямаше да го направи. Прехапа долната си устна и разтреперана, бавно свали вратовръзката на Джак и я стегна на крака му, за да спре кръвотечението. Ръцете й бяха покрити с алена кръв, а от тихите стенания на Джак й се повръщаше повече, отколкото от вида на самата рана — чиста кръгла дупка на мястото, където бе влязъл куршумът. Изходната рана близо до глезена му беше по-голяма и изглеждаше по-страшна, кожата около нея бе разкъсана и кървяща.

— Ти ме накара да го направя! — изкрещя Итън. — Не исках, но ти ме накара! — На челото му бяха избили капки пот. — Трябваше да събуеш шибаните си обувки! — Изгледа злобно Марк. — Просто… го довлечи горе!