Саша Блейк
Отмъщение (27)

Клаудия

Лондон, пролетта на 1980

— Това е мама — оповести момиченцето и посочи към най-голямата, най-ярка звезда в небето.

Сърцето на Рут се сви. Всяка вечер бе едно и също. Поне тази вечер небето беше ясно. Бог да им е на помощ, ако беше мъгливо.

— Да — каза Рут. — А сега, скъпа, да отидем ли да видим Джей Ар и татко? Трябва да разкажеш на татко за балета. О, тези танцуващи момичета в розови рокли! Колко хубави бяха! А танцьорът ти хвърли цвете!

— Те бяха феи — обясни Клаудия, все още загледана в небето. — И аз искам да стана фея. Когато умра, мога ли да стана и фея, и звезда?

Рут почувства пристъп на ярост. Този проклет Джак! Той бе единственият й син и тя го беше разглезила. Глупав, разглезен мъж! Смяташе, че в този живот става въпрос само и единствено за него. Да, да, всички бяха загубили съпрузи или съпруги и, разбира се, беше трагедия, че Фелиша умря толкова млада, но Джак никога не мислеше за другите.

Години наред ни вест, ни кост от него — само някое и друго странно посещение, някое и друго телефонно обаждане, — а после жена му умря и тя, Рут, беше призована като… баба (не беше толкова стара, особено след операцията) да се грижи за дете, останало без майка, защото синът й бе прекалено себичен да се заеме сам с тази задача. Джак знаеше, че Рут не обича децата. Те не бяха като кучетата. Ако не се беше съгласил Джей Ар, красивото й коли, да дойде с нея, беше изключено — изключено — Рут да се съгласи да се пренесе при тях. Джак сякаш смяташе, че може да води обичайния си начин на живот, докато тя се грижи за детето. Беше точно като дядо си, само че по онова време от мъжете не се очакваше да се интересуват от децата си. Бащата на Рут поне си бе свършил работата. Бе прехвърлил семейството от Хамбург в Амстердам, беше намерил приятел, който се съгласи да ги крие цели три години, бе я изпратил в онова противно училище в Англия — ха! Как се очакваше от едно момиче да се превърне от грозно патенце в лебед при онази ужасна храна, всички онези месни пайове и наденички! Благодарение на дядо си Джак бе получил лесен старт в живота. А сега, при първата трудност, какво правеше? Накара секретарката си да им купи билети за балет.

— Можеш да бъдеш фея и звезда тук и сега, няма нужда да умираш. Утре ще се обадя на модистката си в „Хародс“ и ще ти поръчам костюм на фея, както и костюм на звезда, а татко ще плати всичко. А сега да влизаме, че тук ще замръзнем.

— Довиждане, мамо. До утре — каза Клаудия и бавно тръгна към величествената входна врата. Изглеждаше като същинска млада дама с малкото си палтенце от лисичи кожи, подходяща чанта от „Дейви Крокет“ и скъпите черни обувки, но си беше бебе. Бебе. А, ето че Джей Ар лаеше. Рут бе готова да се обзаложи, че Джак е забравил да го изведе. Горкото кученце сигурно едва издържаше!

— Здравей, скъпа, здравей, майко, как беше балетът? Баришников хвърли ли розата на Клаудия?

— Да, онзи ниският с най-тесния клин, той й я хвърли. За тази част специално се събудих. Имаш много компетентна секретарка. Джей Ар! Скъпи!

— Рут, защо Джей Ар може да носи червило, а аз не?

— О, просто по муцуната му е останало малко от целувката ми! Ще целуна и теб, ако искаш?

— Майко, моля те! Имаш ли нещо против да сложиш Клаудия в леглото? Аз имам работа. Лека нощ, скъпа, сладки сънища.

Вече се изкачваше заднишком по стълбите. Боеше се от нея. Страхлив мишок!

— Татко, може ли да ми прочетеш приказка?

— Скъпа, късно е, а утре си на училище.

В очите на Клаудия се появи онова безжизнено изражение, което Рут ненавиждаше.

— Виж какво имам в чантата си — прошепна тя. — Половината за теб, половината за Джей Ар. А после тримата можем да си прочетем приказка.

— Но не „Бамби“.

Детско филмче — откъде Рут можеше да знае, че майката на еленчето иде умре? Клаудия рева, докато прегракна, и трябваше да напуснат киносалона, а всички ги гледаха. После баща й накара секретарката да й купи книгата!

Рут помогна на момиченцето да си измие зъбите, да си среше косата и да си облече нощничката. Цялото това въртене около децата беше толкова уморително. После раздели блокчето „Кит-Кат“ — в никакъв случай нямаше отново да се занимава с миенето на зъбите, нищо нямаше да й стане на Клаудия от една вечер — и й прочете книжка за някаква вещица, „Яйцата на Мег“. Пълна глупост, но поне беше кратка.

Клаудия прегърна Джей Ар и го целуна по носа. Нацупи се.

— Сега имам ли червило?

— Да — усмихна се Рут. — Ето още една целувка от мен, за да си сигурна.

— Къде е Бас? Трябва да спи с мен. И Одеялчо. И трябва вратите на всички шкафове да са затворени, за да не излязат от тях чудовища. И моля те, ще провериш ли под леглото ми?

Рут въздъхна, затвори вратите на шкафовете, провери под леглото и огледа просторната розова спалня. Аха! Икономката бе навила мръсното одеяло и го бе оставила на един рафт, а вонящото плюшено куче с почти опадала козина беше отгоре му. Рут взе и двете с дългите си нокти, а Клаудия ги грабна, сгуши се в широкото пухено легло, нави на показалеца си малко от одеялото, подуши го и стисна Бас здраво под мишницата си.

Рут отиде на пръсти до вратата и когато погледна назад, очите на момиченцето бяха затворени. Рут закрачи с войнствена стъпка по площадката към кабинета на Джак и отвори вратата със замах — като нацистка. Джей Ар изприпка след нея. По време на войната имаха малък шнауцер. Бяха го кръстили Томи, на британските войници.

О, mein Gott^[1], ужасно бе да видиш мъж да плаче. А и това неприятно задължение да реагираш както подобава.

— Джак, скъпи, толкова съжалявам.

— Майко, добре съм. Следващия път пробвай да почукаш. Какво има?

— Клаудия.

Джак се усмихна с тази своя усмивка на напрегнат, изнервен, зает човек. За нея той винаги щеше да си остане малко момче по шорти, което размахва мършавите си крачета.

— Тя е добре, нали? Като малко войниче.

— Не, Джак, не е добре. Майка й е мъртва, а брат й си отиде.

Джак въздъхна.

— Майко, тя е прекалено малка, за да разбере смъртта. Може да проумее най-много отсъствието. За нея не е същото като за… мен. Възможно е да й се струва просто, че мама е заспала на горния етаж.

От безкрайното скрибуцане на цигулките Рут бе получила главоболие.

— Това са пълни глупости! — изкрещя тя. — Проклет глупак! За нея мама е била целият й свят! Съсипана е! Малкото й сърчице е разбито на хиляди парчета! Тя просто не го показва, това е всичко! Знае, че няма смисъл! Теб това не те интересува!

Рут си пое дъх и приглади тъмночервения си копринен жакет от „Карл Лагерфелд“. На ръкава имаше малък отпечатък от омазан с шоколад пръст.

Джак бавно потърка лицето си.

— О, господи! — промълви той и я погледна. — Какво да правя?

Рут сви рамене. Само защото си на определена възраст, хората не би трябвало да очакват от теб да си мъдър. Още като момиче не беше умна, не беше такава и сега. Разчиташе на красотата си и някога тя й бе служила добре. По време на войната майка й бе боядисала тъмната й коса във великолепен бакъреночервен цвят. Германските войници я харесваха: те не бяха като гестаповците или есесовците. Тя беше четиринайсетгодишна, нямаше никакви документи и не се боеше от тях. Навярно беше малко глупавичка за това. Но като цяло те бяха нормални момчета. Тя си бъбреше с един и го попита:

— Какво правиш през обикновения си живот?

— Фризьор съм — отговори той. — Веднага мога да разбера кога една жена се боядисва.

Тя се усмихна, макар че сърцето й заби по-бързо. Но войникът не искаше нищо, само да побъбри и пофлиртува с красиво момиче. По-късно Рут се зачуди какво ли би направил той, ако не беше толкова красива. Ако трябваше да си извлече поука, то бе, че колкото и малко да имаш, трябва да го използваш. Синът й имаше и привлекателна външност, и ум, а пропиляваше и двете.

Рут въздъхна. Щеше да е добре Джей Ар да отиде при Джак и да отпусне муцуна на коляното му, за да й помогне с утешаването. Ласи щеше да го направи. Джей Ар обаче беше като всички мъже: себичен до мозъка на костите си.

— Не знам — каза тя. — Но виждам, че в тази къща никой не говори за Фелиша. Все едно изобщо не е съществувала. Клаудия трябва да разбере, че майка й не е искала да умира, да си отива. Трябва да знае, че майка й я е обичала, че винаги ще има тази любов, че ще я запази в себе си, в сърцето си. Трябва да го чуе от теб.

Очите на Джак се наляха със сълзи. Рут не им обърна внимание. Потупа го леко по коляното и тръгна към вратата.

— Знам какво можеш да направиш — каза тя.

— Какво?

— Намери й нова майка.

Джак потръпна.

— Детето има нужда от майка — заяви твърдо Рут и затвори вратата. Джей Ар погледна към нея. Тя вдигна ръце, сви устни и каза на кучето: — И двамата имат.