Саша Блейк
Отмъщение (58)

Тим

Барбуда, малък остров в Карибско море, ноември 1998

Изневерите в чужбина не се брояха. Изневерите като цяло не се брояха, ако тя не разбере. И не се брояха, когато не обичаш човека, с когото изневеряваш. Това не беше любов. Не искаше да се заблуждава. Може и да успееше да убеди сам себе си, че е любов, но наистина знаеше, че е само страст. Протегна се на луксозното бяло легло с балдахин и почувства, че тялото му е омекнало като желе от едно всепоглъщащо удовлетворение, сякаш след години лишения най-после бе изпълнило истинското си предназначение.

Запали цигара, отметна глава назад и се загледа във виещия се към белия таван дим. Слънчевата светлина нахлуваше в стаята и Тим размърда пръстите си на топлината й. Стените на стаята му представляваха бели жалузи, които се вдигаха и не оставяха нищо между него, палубата, плажа и морето. А от лявата му страна се простираха аквамариненият басейн, малките палми и лазурното небе. Пясъкът на плажа беше бледорозов и те се бяха смели на това. Предишната вечер ядоха козя яхния в ресторанта „Палм Три“ и се смяха и на това. Тим бе готов да се смее и на смъртта на баба си — беше толкова блажено щастлив с новата си любовна връзка. Нищо не можеше да помрачи този сън. Наистина беше сън.

Струваше му се почти нереално, сякаш за известно време живееше нечий друг живот — нечий друг вълшебен живот. Тук никой не можеше да го нарани. Беше в безопасност, сто процента. Беше се спасил от кошмар — кошмар, който бе започнал дълго преди неизвестен извършител да взриви хотел „Бел Епок“ и немалко от гостите му. Не беше сигурен колко са загиналите. Предпочиташе да не знае. Имаше съвсем ясен спомен как един ангел — Итън Самърс — го бе спасил от опасността. А после лентата спираше. Беше получил сътресение на мозъка. Почувства се странно, когато му го съобщиха, но трябваше да е вярно. Предполагаше, че не е задължително да е настъпило незабавно. Но Анди, неговият страхотен болногледач, внимателно бе запълнил празнотите в паметта му. Все още бе малко объркан и беше по-лесно да не задава прекалено много въпроси. Анди смяташе, че това не е добре за здравето му, и Тим с радост се съгласяваше. Състоянието му изискваше почивка, слънчева светлина, промяна на обстановката — нещо, което Барбуда със сигурност осигуряваше.

Наистина трябваше да се обади на баща си и да му благодари, че е поел сметката, но телефонната мрежа на острова бе ужасно ненадеждна и той не беше готов за труден разговор. В действителност не искаше да разговаря с никого от външния свят. Имаше нужда да се свие в пашкула си и да си почине. Анди беше прекрасен — разговаря с баща му вместо него, така че графът да не се почувства засегнат; Тим бе казал на Анди, че е наложително маслинената клонка, протегната от баща му, да бъде сграбчена с две ръце: много неща, всъщност всичко, зависеше от помирението им.

— Знам още нещо, което трябва да бъде сграбчено с две ръце — прошепна Анди в отговор и свали кърпата си, за да разкрие впечатляваща ерекция.

Тим почувства как самият той се втвърдява в отговор. Каква съвършена симетрия! Пропълзя по леглото, готов да се подчини.

През ума му премина мисълта — но не, отказваше да се почувства виновен, — че ако неизвестният враг не бе взривил хотела на тъста му насред огромното парти, той нямаше да пострада, нямаше да получи посттравматично разстройство (чисти глупости, но частният лекар изглеждаше убеден в това), нямаше да му наредят да се възстановява в някое екзотично уединено кътче и нямаше да срещне Андрю, мъжа, който бе променил живота му завинаги.

Освен това отказваше да се чувства зле заради съпругата си. Емили се възстановяваше бавно — Андрю поддържаше връзка с лекарите й, — но най-добре беше двамата да не разговарят. Тя се намираше в деликатно състояние и най-малкото емоционално сътресение можеше да повлияе зле на бебето. Чувстваше се странно, когато си помислеше, че тя някога го бе привличала, но желанието бе като течаща вода — трябваше да отиде все някъде. Не можеше да я съжалява: тя го бе подмамила да се ожени за нея, все едно какво казваше. И разбира се, че бе планирала бебето; просто лош късмет, че плановете й се оказаха погрешни.

Не му беше приятно да е женен за Емили. Беше отвратително. Тя се опитваше да му готви — на куков ден! Беше ужасна готвачка, ужасна. И се опитваше да промени нещата. Той предпочиташе да държи рулата тоалетна хартия в ракитена кошница до банята, а не на стойка. Искаше до леглото му да стои черно-бялата снимка на майка му като момиче с лента на косата, а не купчина празни кутии от кока-кола. Освен това обичаше да прекарва всяка Бъдни вечер във Фортлин, където с майка му украсяваха елхата с дрънкулки, предавани от поколение на поколение. Надяваше се, че родителите му ще му простят до Коледа — все пак това бе сезонът на помирението и доброжелателството. Щяха да опаковат подаръците, да ядат пай с месо и да пият греяно вино, майка му щеше да сложи портокал в чорапа му, а кучетата щяха да лежат в краката му.

Когато каза това на Емили, тя го погледна ужасена.

— Мили боже! — възкликна. — Не може ли да си наемем детегледачка и да отидем в някой клуб?

Дори и Емили да заподозреше, че във верността му е имало… пролука, Тим беше сигурен, че ще остане негова съпруга — не защото го обичаше, макар той да смяташе, че е така, а защото никога нямаше да се откаже напълно от надеждата някой ден да стане кралицата на замъка Фортлин. Уви, никога нямаше да разбере, че истинската кралица на замъка Фортлин е самият той…

— Обърни се, мое малко пони — прошепна Андрю и Тим потръпна в приятно очакване. Несъмнено това бе най-прекрасният следобед в живота му. Да се чука с бог като Андрю, да отпива коктейл в хамак, опънат между две палми, да си пъхат в устата парченца омар, да се гмуркат в топлите вълни на Карибско море, да бродят по частния плаж, да намерят романтично място, закътано от всички погледи… макар че онзи тийнейджър, който все заглеждаше мацките, онзи с камерата с дълъг обектив, ги беше стреснал или може би те го бяха понаучили на едно-две неща…

Докато главата му се замайваше от началото на четвъртия за деня оргазъм, Тим реши, че възстановяването му ще отнеме поне още два месеца.