Саша Блейк
Отмъщение (79)

Джак

Марина Дел Рей, 11:30 часа през нощта

Джак въздъхна в чашата си.

— Госпожице Грийн, Клаудия се омъжи за абсолютен шибаняк.

Секретарката му сви устни и сведе брадичка към гърдите си. Хората винаги говореха прекалено много в нейно присъствие, защото самата тя почти не говореше. Беше забележително добре информирана.

Джак бе почувствал враждебността на Итън — тя се излъчваше от него като фосфоресценция. Беше свикнал другите мъже да се наежват поради комплекс за малоценност, но Самърс беше голяма клечка, така че защо?

Защото Джак не го харесваше, ето защо. Хората с его като на Самърс бяха свикнали на ласкателства. Този тип наистина ли мислеше, че заслужава възхищението на Джак? Дъщерята на Джак бе умряла в къщата му. Внучката му едва не бе умряла. И по някакъв начин бяха изкарали Емили злодейката. Това го изпълваше с негодувание.

У този мъж нямаше никакво спокойствие, никаква скръб. От него всичко отскачаше. Детективите, които Джак бе наел, бяха ударили на камък… на много камъни.

Все още работеха по случая. Но не бяха достатъчно бързи.

А сега Самърс бе получил Клаудия.

Тъст и зет винаги ли бяха като два магнита, които се отблъскват?

Той запали цигара и кимна. Щастливата двойка бе потеглила; повечето гости още празнуваха. Иносънс стоеше в един ъгъл и притесняваше Джордж Клуни.

Джак имаше нужда да остане сам за малко.

Специалният му ден.

Ама че подигравка!

Този тип му се подиграваше за загубата на дъщеря му. Коя от двете?

Сякаш беше дошла едва вчера. Онова божествено прищракване, когато очите им се срещнаха — кой би помислил, че такова малко пълничко късче живот може да преобърне целия ти свят? Човек си спомняше само появата на първото си дете. След това всичко се размиваше. Първото бебе предначертаваше природата на любовта.

Как можа всичко да се обърка така?

— Госпожице Грийн?

— Сър.

— Припомнете ми. Кога взехме Клаудия?

С госпожица Грийн нямаше нужда да премисля думите си. Тромавият му изказ не отразяваше същността на чувствата му и тя го разбираше. Той не помнеше дати и за това бе виновна тя, защото помнеше всичко.

— Преди почти трийсет и две години, сър. На двайсет и първи февруари. В петък.

Той се усмихна. Смешното бе, че госпожица Грийн дори не работеше за него, когато бе взел Клаудия. Тогава все още беше бавачка у семейство Канадайн. Джак потръпна вътрешно, както винаги, когато си помислеше за това. Открадването на бавачката им, превръщането й в негова лична помощничка навярно бе събитието, отбелязало началото на моралното му падение. И все пак не съжаляваше. Имаше смекчаващи обстоятелства — току-що бе починала съпругата му. Хари му бе простил, макар че все още му имаше зъб.

— Откъде си спомняте, че е било петък?

— Онази детска песничка, сър. Думите й се отнасят за всичките ви деца — и двете ви деца. Емили се роди в понеделник.

В главата му се надигна жужене.

— Каква песничка?

Тя прочисти гърлото си.

„Роден в понеделник — с красиво лице,

във вторник роден — с милостиво сърце,

родените в сряда — злочести са те,

в четвъртък родени — тях пътят влече,

родените в петък докрай се раздават…“

— Всичките ми деца? — попита той. Главата му бе натежала.

Погледна към госпожица Грийн. Тя сведе поглед към спретнатите си кафяви обувки с връзки и каза съвсем тихо:

— Родените в сряда — злочести са те.