Саша Блейк
Отмъщение (42)

Хари

Барът край басейна, две минути по-рано

Какво изтезание! Зърната на гърдите й се очертаваха ясно под тънкия плат. Започваше да му става. А и тя го гледаше по онзи начин. Но беше съпруга на приятеля му, а Хари не пикаеше в чашата, от която пиеше, въпреки че Джак постъпи мръснишки с него. Жена му Хелън се бе съгласила, че има смекчаващи вината обстоятелства, но приятелството им вече не би могло да бъде такова, каквото беше някога.

Е, добре. Ако не друго, можеше поне да си мечтае. Човек можеше да се удави в това деколте. А когато тя свали единия си крак на земята, се видя…

— Хари.

— Джак, старче! Разкошно парти. С жена ти си говорехме за борсовия па…

— Хари, къде е Алфи?

— Малкият ли? Седи ей… проклятие!

— Бавачката на Клаудия се събуди и каза, че я няма. Накарах персонала да провери всички вили, но няма и следа от нея. Може би е с него? — предположи Джак. — Не биха влезли в морето, нали?

Мамка му! Ако нещо се случеше с Алфи, Хелън щеше да го убие. Всъщност нямаше да й се наложи — той щеше да се самоубие. Този малчуган озаряваше целия му свят. Защо бе отклонил вниманието си само защото бяха на почивка? Тук беше по-опасно, отколкото вкъщи. Страхът сви сърцето му до размерите на грахче.

— Нямаме никакво време. Кажи и на онези драскачи да се включат.

Джак не отговори веднага. Хари го изгледа твърдо.

— Сега не е моментът да си играеш на гордост, Джак.

— Прав си, разбира се.

— Аз ще привлека вниманието им — намеси се Иносънс, отиде до групата и прошепна нещо в ухото на водещия певец, някакъв жабар. Казваше се Льобон, макар че говореше като англичанин, и звучеше ужасно. Не беше най-подходящ за партито, но напоследък Джак не приемаше никакви съвети.

— Много съжалявам, че прекъсвам забавлението ви — измърка Иносънс в микрофона с усмивка на прекрасното си лице, — но седемгодишната дъщеря на Джак, Клаудия, и десетгодишният син на лорд Канадайн, Алфи, са изчезнали някъде на острова. Умоляваме ви да се присъедините към нас в търсенето. Може да са навсякъде. Може да са в опасност. — Тя направи пауза, сведе мигли и сякаш сподави ридание. — Много ви благодаря.

Докато изскачаше от басейна и се втурваше към плажа, Хари забеляза сърдития поглед, който Джак отправи към жена си. Какъв му беше шибаният проблем? Детето му беше изчезнало, а той се тревожеше за лошите отзиви в пресата! Но подейства. Тази сбирщина от алкохолици се бе тренирала да се впусне в действие при двайсет процента доказателства; ето че всички се завтекоха след наградата като душещи кучета. Поне купищата кокаин, които бяха омели, щяха да им дадат енергия за търсенето. Изобщо не им пукаше за загубените деца, интересуваха се само от сензацията. Но това нямаше значение, просто се молеше Алфи и Клаудия да са в безопасност.

Хукна по пясъка, като се взираше в морето.

— Алфи! — изкрещя той. — Алфииии!

И тогава — о, слава богу! — видя в далечината дребна фигурка, която с клатушкане се подаде иззад една барака на плажа.

— Татко, татко, бързо!

— Алфи! Татко идва. Всички, насам!