Саша Блейк
Отмъщение (47)

Иносънс

Лондон, 1986

— Не си мисли, че ми пука дали ти ще прихванеш нещо, но ако лепнеш нещо на Емили, ще те убия.

Момичето нямаше представа от нищо, когато бе започнало да гали уличните кучета. Те можеха да са преносители на какви ли не зарази, а Емили беше едва четиригодишна.

— Побързай, не се мотай! Толкова си бавна!

Иносънс сграбчи Клаудия за китката, заби нокти в нея и я повлече към другата страна на пътя, където шофьорът чакаше в бентлито.

Клаудия беше съвсем обикновено дете — сега. Нещастието и пред пубертетът бяха сурови към нея — тя бе поне с десет килограма над нормата.

Иносънс внимателно се плъзна на предната седалка, докато дневната бавачка закопчаваше Емили в столчето й.

— Мамо, искам нова поличка, като на Захарната фея, защото имам само поличката на Белия лебед, а Силвия има на Захарната фея и ми се подиграва, защото нейната е розова, а моята бяла. Може ли да ми купиш поличката на Захарната фея, моля те, мамо? Ще бъда добра до края на живота си!

— Скъпа, разбира се, че ще ти купя поличката на Захарната фея. Защо не ми каза, когато бяхме в „Хародс“?

— Тогава си ядях шоколадовата торта, помниш ли?

— Разбира се, скъпа. Не се тревожи. Бавачке, когато се приберем у дома, ще се обадиш ли да я поръчаш? Поръчай три. Шивачката има мерките й.

— Харис, може ли да караш по-бързо? Мама ми купи нов заек и искам да се прибера да го нахраня. Казва се Петронила. Момче е, но няма чурка. Ти имаш ли чурка, Клаудия?

— Не, Емили. Аз съм момиче, а момичетата нямат чурки.

— Мисля, че имаш. Под козината ти.

— Емили, скъпа! О, бавачке, не е ли прекрасна! Трябва да го разкажа на всички у Хари довечера! Какви неща само й хрумват! Разбира се, при дебелите, пубертетът настъпва по-рано. „Под козината ти!“ Бавачке, напомни ми да разкажа на всички! Харис, ти също!

— Мамо, може ли да купиш поличка и на Клаудия? Тогава ще можем да сме близначки.

— Не, скъпа. Клаудия е прекалено дебела за балетна поличка. Тези полички са само за хубави момиченца като теб. Клаудия, мамка му… — За Бога, това дете беше слабоумно! Иносънс се обърна на седалката си и забоде пръст в пълното бедро на Клаудия. — Големите ти слонски колене се забиват в седалката ми.

— Съжалявам, Иносънс.

— Млъквай. Емили, скъпа? Защо плачеш?

— Спри да бъдеш лоша с Клаудия! Клаудия ми е приятелка!

Иносънс почувства как бузите й пламват. За част от секундата не можа да намери думи. Това фалшиво злобно хлапе бе омагьосало Емили. Иносънс просто не можеше да повярва на ушите си. Клаудия бе настроила скъпата Емили срещу собствената й майка. Прилоша й. Как се бе случило? Тези проклети бавачки — дневната бавачка, нощната бавачка, бавачката за през уикенда — всички бяха едни и същи. Клинчеха. Оставяха Клаудия да забавлява Емили, докато самите те дъвчеха дъвка и звъняха на гаджетата си. Иносънс знаеше, че Клаудия си играе на кукли заедно с Емили и й разказва приказки — на Клаудия не й бе позволено да се забавлява сама, — но нямаше представа, че положението е толкова критично.

Иносънс стисна зъби и запали цигара. Значи така, Клаудия беше приятелка на Емили. Е, добре. Щеше да сложи край на това.