Саша Блейк
Отмъщение (17)

Иносънс

Частният самолет, на път, октомври 1998

Искаше й се Джак да е мъртъв. Страхотно й лазеше по нервите. Беше си хванал любовница — някаква евтина курва, която работеше в хотела и беше от грешната страна на трийсетте. Беше проява на неуважение. А колко нагъл бе само! Иносънс знаеше, че това е неговият начин да я унижи публично. Такъв евтин трик! Предполагаше, че евтинията е единственото, което може да си позволи напоследък… Никога нямаше да й прости, задето си присвои състоянието му — въпреки че това бе единственият начин да задържи парите в семейството. Тя бе отговорна за Второто пришествие на Джак; тя го бе принудила да започне отначало. А ето как й се отблагодаряваше!

Иносънс не обичаше да я правят на глупачка, особено пък някой идиот. Тя живееше според определени схващания. Убедена бе, че нито един глупак не трябва да е богат. Затова фактът, че съпругът й бе успял да я направи на глупачка и да спечели милиони само за една година, я объркваше и обсебваше мислите й. Нощем лежеше будна и си пожелаваше да му се случи нещо наистина отвратително, просто за да се изравнят везните. Неочакваната му смърт, не задължително насилствена (все пак Иносънс не беше чудовище) щеше да оправи нещата.

Ако Джак умреше, животът й щеше да стане идеален. И сега беше почти такъв, но не съвсем. Светът бе нейният празничен огън, а той пикаеше отгоре му. На трета страница на днешния вестник се мъдреше огромна снимка на съпруга й, който целуваше курвата над сребристия капак на едно бугати. Иносънс присви очи и потърси следи от тежък труд или от целулит. Почувства как гърдите й се присвиват, а ръцете й се разтреперват от ярост. Постиженията й в бизнеса бяха забележителни: авоарите й възлизаха на около един милиард и не можеше дори да изброи наградите, които бе прекалено заета, за да получи. В областта на благотворителната дейност я считаха за светица покровителка. Бе говорила като посланик на добра воля от името на Обединените нации. Като майка си оставаше икона на стила и задникът й не беше дебел.

А сега всичките й удивителни постижения се бяха свели до голяма кръгла нула, защото този негодник й беше изневерил. Той бе изневерил, а тя бе изкарана лоша, защото когато един мъж кривне от пътя, светът се преструва на ужасен, но със затаен дъх реди злостни предположения: какво мислите, че й има на съпругата?

Не можеше да го понесе. Според вестника Джак бе карал колата по пистата със скорост двеста петдесет и два километра в час. Трябваше да катастрофират и да изгорят. Джак обаче изглеждаше неуязвим и това неимоверно я дразнеше. Поболяваше се от мисълта, че този глупав хотел в Париж се оказа успешен още от самото начало, най-подходящото място, където да отседнеш, а резервациите се правят за три години напред. Бе изпратила фризьорката си да го огледа. Патрис бе докладвала, че изглежда като построен от „фасове на Либерачи^[1]“.

Как смееше Джак да организира парти, за да отпразнува възкресението си? Не можеше да повярва, че Том Круз наистина ще се унижи дотам, че да присъства. Джак бе престъпник. Тя бе прегледала всички прочути имена, поместени със затаен дъх от предполагаемо сериозни вестници. Новото златно момче на Холивуд, Итън Самърс — изключителен актьор и приятен за окото; и изгряващата Моли Томкинсън, невероятно красиво създание, огромен талант, който озарява екрана — кучка! Защо тези ярки нови звезди биха пожелали да свържат имената си с това на Джак? Иносънс стисна долната си челюст — гладката си и стегната (но не очевидно) челюст. Не се бе оставила да я понесе лудостта на Ел Ей по запазените марки хирургия, когато хората могат да огледат циците ти и да възкликнат: „О, ходила си при доктор Октопъс. Обожавам стила му!“

Тя захвърли вестника и грубо смъкна белите си ръкавици от ярешка кожа.

Разбра, че Джейми, нейният личен помощник, е сменил първата страница на вестника с първата страница на вчерашния вестник заради днешното водещо заглавие: „ИЗМАМИ «ЛОЙДС» И ЗАРЯЗА СЪПРУГАТА: сега опозорената финансова акула Джак Кент и съпругата му живеят разделени“.

Съпруга! Съпруга! Само това ли беше тя? Как смееха!

Джейми си свали ръкавиците и й предложи чиния обелени грейпфрути.

— Захар — изръмжа тя и ги отхвърли с махване на ръката. Нямаше да надебелее с възрастта.

Как смееше Джак да не покани собствената си съпруга на партито на хилядолетието? Все едно, тя щеше да отиде като отмъстителната фея кръстница, да прокълне събитието и да превърне празненството му в пепел. Ако той умреше (тази мисъл не спираше да се прокрадва отново и отново в главата й), тя щеше да наследи всичко. Той може и да имаше любовница, но тя му беше съпруга. Сега Джак имаше пет хотела „Бел Епок“ и трупаше луди пари от печалбите им. Според едно клюкарско издание двамата с курвата се изчукали на легло, застлано с хиляди банкноти от петдесет лири.

С какво удоволствие би превзела тези негови чудновати хотели и би ги продала на „Травъллодж“!

Патрис се суетеше около розовата й буфан прическа. Според Иносънс минимализмът на деветдесетте години бе мрачен и тя се придържаше към любимото си десетилетие: осмото. За нея бухналата розова коса винаги щеше да е актуална. Един бог знае какво щеше да прави, ако нещо се случи на Патрис. Не беше мила или сушила собствената си коса от шест години. Ако трябваше да избира кой да умре — съпругът или фризьорката й, — изобщо нямаше да се замисли. Щеше да е убийство в името на честта. Не би убила Джак заради парите. Да, те щяха да бъдат успокоително допълнение, но всъщност не й трябваха.

Ако убиеше Джак, щеше да го направи само заради удоволствието.