Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава тридесет и осма
Куриерът на принцесата

Чарлз II доказвате или се опитваше да докаже на мис Стюарт, че мисли само за нея. Той й обещаваше същата силна любов, каквато дядо му Хенри IV е изпитвал към Габриела.

За нещастие, той беше избрал лош ден за това, тъй като мис Стюарт беше решила да го накара да ревнува. След като чу неговите уверения, тя, вместо да се трогне, както очакваше Чарлз II, се разсмя:

— Ах, господарю, господарю! Ако исках от вас доказателства за любовта ви, толкова лесно щях да ви улича в лъжа!

— Чуйте — отвърна кралят, — знаете ли моите картини от Рафаел и колко държа на тях? Всички ми завиждат, че ги притежавам. Знаете също, че баща ми ги е купил чрез Ван Дайк. Искате ли още днес да заповядам да ги отнесат у вас?

— Не — отвърна мис Стюарт, — дръжте ги при себе си, господарю. Аз нямам място за такива знатни гости.

— В такъв случай ще ви подаря Хемптън Корт.

— Защо такава щедрост, господарю? По-добре ме обичайте по-дълго, това е всичко, което искам от вас. Вижте младия французин… колко е тъжен…

— Виконт Дьо Бражелон ли? И вие ли? Това е някакво проклятие! Всички мои дами са полудели заради него! Аз му позволявам да обича мис Грефтън, а той си позволява да скучае — нима това не показва, че е глупав?

— Колко мило! Значи, ако мис Люси Стюарт не ви обичаше, вие щяхте да обикнете мис Грефтън?

— Не съм казал това. Вие много добре знаете, че мис Грефтън не ме обича. В такъв случай човек се утешава само като се влюби отново. Повтарям, не става въпрос за мен, а за този млад човек. Може да се помисли, че тази, която е оставил в Париж, е най-малко Троянската Елена!

— Значи младият човек е оставил някого?

— Вярното е, че него са оставили. Или заставили. Все това.

— По заповед на краля?

— Именно. Но не го споделяйте с никого.

— Значи в негово отсъствие похищават любимата му…

— Да, и представете си, бедното момче вместо да благодари на краля, се оплаква!

— Да благодари на краля, че са му отнели възлюблената? Нима може да се говорят такива неща пред жени, особено пред любовници, господарю?

— Но разберете ме, ако тази, която му отнемат, е мис Грефтън или мис Стюарт, бих го разбрал. Дори бих сметнал, че малко тъгува, но някаква накуцваща туберкулозна… По дяволите верността, както казват във Франция! Да се отказваш от богата заради бедна, от любещата заради измамница — кой е виждал подобно нещо?

— Вие мислите, че Мери действително иска да му се хареса?

Тогава виконтът ще остане в Англия. Мери е момиче с мозък в главата и ще постигне своето!

— Боя се, скъпа, че това няма да стане. Вчера виконтът искаше разрешение да замине.

— Вие отказахте ли му?

— Естествено. Людовик много желае отсъствието му и сега моето самолюбие е засегнато. Не искам да говорят, че съм предложил на този младеж най-съблазнителната примамка в цяла Англия.

— Вие сте много любезен, господарю — с очарователна усмивка каза мис Стюарт.

— Разбира се, вие не влизате в сметката — извини се кралят, — вие сте кралска примамка и след като съм се хванал на нея, аз се надявам, че никой друг няма да се изкуси… Не искам напразно да се харесвам на този младеж. Той ще остане тук и тук ще се ожени, кълна ви се!

— Надявам се, че когато се ожени, няма да се сърди на ваше величество, а ще ви бъде признателен. Всички тук се стараят да му угодят, дори Бъкингам, който дори… това е нещо невероятно… му прави път.

— Дори вие го наричате очарователен!

— Господарю, стига сте хвалили пред мен мис Грефтън, позволете ми и аз да похваля господин Дьо Бражелон. Между другото от известно време вашата доброта ме учудва. Вие мислите за онези, които отсъстват, прощавате обидите, почти сте съвършен. Защо е така?…

— Ами защото вие ми позволявате да ви обичам — засмя се Чарлз.

— Сигурно има и друга причина.

— Щом държите, ще ви кажа: Бъкингам повери този млад човек на грижите ми, като каза: «Господарю, заради виконт Дьо Бражелон аз се отказвам от мис Грефтън. Последвайте моя пример!»

— Херцогът е рицар, нямам думи.

— Стига! Сега пък започнахте да хвалите Бъкингам. Явно сте решили да ме изкарате днес от равновесие.

В този момент на вратата се почука.

— Кой смее да ни безпокои?

— Наистина, господарю, вашето «кой смее» е много самонадеяно и за да ви накажа…

Тя отиде до вратата и я отвори.

— Но това е куриер от Франция! — възкликна Чарлз II. — Може би от сестра ми?

— Да, господарю — каза лакеят, — с извънредно поръчение.

— Нося писмо от нейно височество херцогиня Орлеанска — добави куриерът. — Толкова е спешно, че съм го доставил за двадесет и шест часа, въпреки че загубих три четвърти час в Кале.

— Вашето усърдие ще бъде възнаградено — каза кралят, — отваряйки писмото.

След като го прочете, той се засмя гръмко.

Мис Стюарт с мъка сподавяше изгарящото я любопитство.

— Франсис — обърна се кралят към лакея, — разпоредете се да нагостят куриера и утре до възглавницата си да намери кесия с петдесет луидора.

Той се засмя още по-силно. Приближи се до прозореца, отвори го и като се надвеси навън, извика:

— Херцог Бъкингам, скъпи Бъкингам, елате тук по-скоро! Херцогът се отзова на повикването, но виждайки мис Стюарт, се спря на прага и не посмя да влезе. Едва след нова покана се подчини и виждайки, че кралят е весел, приближи до него.

— Е, драги Бъкингам, как вървят работите с французина?

— Почти съм отчаян, господарю. Очарователната мис Грефтън иска да се омъжи за него, а той не я иска.

— Но този французин е много прост! — възкликна мис Стюарт. — Нека да каже да или не. На това трябва да се сложи край!

— Но вие знаете или сте длъжна да знаете, че Бражелон обича друга!

— В такъв случай — притече се кралят на помощ на дамата — нека просто каже не.

— През цялото време му доказвам, че постъпва зле, като не казва да.

— Значи си му съобщил, че Ла Валиер го мами?

— Да, съвършено недвусмислено. А той подскочи, сякаш се канеше да прескочи Ламанша.

— Най-после е направил нещо! — каза мис Стюарт. — И то добро.

— Но аз го удържах — продължи Бъкингам — и го оставих с мис Мери, като се надявам, че сега няма да замине, както възнамеряваше.

— Канел се е да замине? — възкликна кралят.

— По едно време ми се струваше, че няма земна сила, която може да го спре. Но очите на мис Мери се обърнаха към него. Това ще го спре.

— Грешиш, Бъкингам! — каза кралят. — Този нещастник е обречен да бъде мамен или още по-лошо, със собствените си очи да се увери в измамата.

— На разстояние и с помощта на мис Грефтън ударът ще бъде смекчен.

— Ни най-малко. Няма да му помогнат нито разстоянието, нито мис Грефтън. Бражелон ще тръгне за Париж след час.

Бъкингам трепна, а Стюарт широко отвори очи.

— Но ваше величество знае, че това е невъзможно — протестира херцогът. — Представете си в какъв гняв ще изпадне. Дори сам кралят да е виновен, не бих гарантирал безопасността му.

— Кралят има мускетари — спокойно каза Чарлз II. — Знам какво са те. Случвало ми се е да чакам в приемната в Блоа. Той има господин Д'Артанян. Това се казва телохранител! Няма да се побоя от двадесет разярени бражелоновци, ако имах четирима като него.

— Все пак, ваше величество, помислете над това — каза Бъкингам.

— Прочети — каза вместо отговор Чарлз, протягайки писмото на Бъкингам, — и сам кажи как би постъпил на мое място.

Херцогът взе писмото от принцесата и започна да го чете развълнуван:

«Заради вас, заради мен, заради честта и благополучието на всички ни незабавно върнете във Франция виконт Дьо Бражелон. Ваша предана сестра Хенриета»

— Какво ще кажеш за това?

— Ей Богу, нищо — отвърна зашеметеният Бъкингам.

— Нима ще ме посъветваш — натъртено рече кралят — да не послушам сестра си, след като така настойчиво ме моли за помощ? Прочети отдолу допълнението, аз също не го забелязах… Херцогът разгърна листа и прочете:

«Хиляди поздрави на тези, които ни обичат!»

Херцогът побледня и наведе глава. Листът затрепери и натежа в ръцете му, сякаш се бе превърнал в олово.

Кралят почака и след като видя, че Бъкингам мълчи, каза:

— Нека той се подчини на съдбата си, както ние се подчиняваме на нашата. Всеки трябва да понесе своя товар страдания. Аз понесох двойния си кръст. Сега по дяволите грижите! Изпратете ми този благородник, херцог.

Херцогът отвори решетестата врата на павилиона и показвайки на краля Бражелон и Мери, които вървяха един до друг, каза:

— Ах, господарю, каква жестокост спрямо бедната мис Грефтън!

— Хайде, хайде, викни го! — каза Чарлз II, мръщейки вежди. — Колко чувствителни сте станали всички! Наистина! Мис Стюарт трие очите си! Ах, проклет французин!

Херцогът извика Раул и предложи ръката си на мис Грефтън.

— Господин Дьо Бражелон, неотдавна искахте разрешение да заминете за Париж, нали?

— Да, господарю — каза Раул, изненадан от това встъпление.

— Аз ви отказах. И вие бяхте недоволен от мен.

— Не, господарю, защото ваше величество имаше основание за този отказ. Ваше величество е толкова мъдър, че решенията ви трябва да се приемат с благодарност.

— Аз се позовах на това, че френският крал не е изразявал желание да ви отзове. И размислих. Кралят действително не е определил срок за завръщането ви, но той ме молеше да се погрижа да не скучаете. Очевидно тук не ви харесва, след като искате разрешение да си вървите?…

В тази минута Раул се обърна към вратата, където до херцог Бъкингам се беше облегнала бледната и разстроена мис Грефтън.

— Вие не отговаряте? — продължи Чарлз. — Стара пословица казва: «Мълчанието е знак на съгласие.» Господин Дьо Бражелон, вие можете да тръгнете за Франция, когато пожелаете. Аз ви разрешавам.

— Господарю! — възкликна Раул.

— Ах! — възкликна Мери, стискайки ръката на Бъкингам.

— Още тази вечер можете да бъдете в Дувър — продължи кралят, — приливът започва в два часа през нощта.

Зашеметеният Раул промълви няколко думи, от които не се разбра дали благодари, или се извинява.

— Сбогом, господин Дьо Бражелон. Желая ви всичко хубаво — каза кралят. — Направете ми удоволствие да приемете този брилянт, който бях определил като сватбен подарък за вас.

Мис Грефтън щеше всеки момент да припадне.

Приемайки брилянта, Раул почувства, че коленете му треперят. Каза няколко благодарствени думи към краля и мис Стюарт и се обърна към Бъкингам, за да си вземе сбогом с него.

Възползвайки се от момента, кралят си тръгна. Херцогът се грижеше за мис Грефтън, като се стараеше да я успокои.

— Помолете го да остане, госпожице, моля ви — шепнеше Бъкингам.

— Напротив, ще му пожелая да тръгне веднага — каза Мери, събрала сили, — аз не съм от тези жени, за които гордостта е по-силна от другите чувства. Ако го обичат във Франция, нека се върне там и да ме благославя, че съм го посъветвала да тръгне към щастието си. Ако не го обичат там, нека се върне и аз ще го обичам както преди. Неговите нещастия няма да отслабят чувствата ми към него. Върху герба на моя род е написан девизът: «Хабеити парум, егенти кункта» — тоест, на имащия — малко, на нямащия — всичко!

— Съмнявам се, приятелю — каза Бъкингам, — че ще намерите във Франция съкровище като това, което оставяте тук.

— Мисля или поне се надявам — сериозно каза Раул, — че любимата ми е достойна за мен. Ако се разочаровам, както вие ми дадохте да разбера, херцог, ще изтръгна от сърцето си тази любов дори ако трябва да я изтръгна заедно с него.

Мери Грефтън го погледна с неизразимо страдание в очите. Раул печално се усмихна:

— Госпожице, брилянтът, подарен ми от краля, беше предназначен за вас. Позволете ми да ви го поднеса. Ако се оженя във Франция, изпратете ми го. Ако не се оженя, оставете го за себе си.

«Какво ли иска да каже?» — помисли си Бъкингам, докато Раул с уважение стискаше вкочанените пръсти на Мери.

Мис Грефтън разбра устремения към нея поглед на херцога.

— Ако този пръстен беше венчален, не бих го взела — каза тя.

— Но всъщност вие му предлагате да се върне при вас.

— Ах, херцог — със сълзи възкликна девойката, — такава жена като мен не е създадена за утешение на мъже като него.

— Значи вие мислите, че той няма да се върне?

— Не, няма да се върне — задушавайки се, произнесе мис Грефтън.

— А аз твърдя, че във Франция го чака разбито щастие, изгубена любов… дори опетнена чест… Какво ще му остане, освен вашата любов? Отговорете, Мери, ако познавате сърцето си!

Мис Грефтън се опря на ръката на Бъкингам и докато Раул стремглаво тичаше по липовата алея, тихичко издекламира стиховете от «Ромео и Жулиета»:

Трябва да заминеш и да живееш или да останеш и да умреш.

Когато гласът й замлъкна и Раул вече беше изчезнал от очите им, мис Грефтън се прибра бледа и мълчалива.

Възползвайки се от присъствието на куриера, който бе донесъл писмото за Чарлз II, Бъкингам написа писма до принцесата и до граф Дьо Гиш.

Кралят беше прав. В два часа през нощта Раул се качи на кораба, който трябваше да го откара във Франция.