Александър Дюма
Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер (54)

Глава осма
Представянето на Портос

Вечерта в седем часа кралят даваше в големия салон аудиенция на холандския посланик. Тя продължи петнадесет минути. След това Людовик прие няколко дами и господа, неотдавна причислени към двора. В ъгъла зад колоната стояха Портос и Д'Артанян.

— Погледнете — каза Д'Артанян.

Портос се повдигна на пръсти и видя господин Фуке в параден костюм. Арамис вървеше след министъра към краля.

— Арамис! — възкликна Портос.

— Господин Фуке го представя на краля.

— Ах!

— Заради укрепленията на Бел-Ил! — продължи Д'Артанян.

— Ами аз?

— Вие? Вие, както вече имах честта да ви кажа, сте добрият Портос, затова сте помолен да не напускате за известно време Сен-Манде.

— Ах! — отново възкликна Портос.

— Но за щастие, аз съм тук — успокои го Д'Артанян — и сега ще дойде вашият ред.

В същия момент Фуке се обърна към краля със следните думи:

— Господарю, моля ви за благосклонност. Господин Дербле не е честолюбив, но той знае, че може да бъде полезен. Ваше величество трябва да има агент в Рим. Това трябва да е могъщ човек. Ние можем да получим кардиналска митра за господин Дербле.

Кралят не отговори.

— Аз много рядко досаждам с молби на ваше величество — каза Фуке.

— Трябва да помисля — каза кралят, всякога изразяващ своите колебания по този начин.

На тези думи нямаше какво да се отговори. Фуке и Арамис се спогледаха.

Кралят продължи:

— Господин Дербле може да ни послужи във Франция, например в качеството си на архиепископ.

— Господарю — възрази Фуке със свойствената си галантност, — ваше величество обсипва с милости господин Дербле. Архиепископството може да послужи като допълнение към кардиналската митра благодарение на щедростта на краля. Едното не изключва другото.

Находчивостта на Фуке се хареса на краля и той се усмихна.

— Дори Д'Артанян не би могъл да отговори по-добре — кимна той.

Д'Артанян тутакси се изправи пред него:

— Вика ли ме ваше величество? Арамис и Фуке отстъпиха назад.

— Позволете ми, господарю — живо каза Д'Артанян, измъквайки Портос отпред, — позволете ми да представя на ваше величество господин барон Дьо Валон, един от най-храбрите благородници на Франция.

Виждайки Портос, Арамис побледня. Фуке стисна юмруци под дантелените си маншети.

— Портос е тук! — прошепна Фуке.

— Тихо! Това е измяна! — прошепна Арамис.

— Господарю — продължи Д'Артанян, — още преди шест години трябваше да представя господин Дьо Валон на ваше величество. Но някои хора са подобни на звездите. Те не се движат без спътници. Плеядата не може да бъде раздробена. Ето защо, представяйки ви господин Дьо Валон, аз избрах тази минута, в която ваше величество може да види до него и господин Дербле.

Арамис едва се сдържаше. Той гордо погледна Д'Артанян, приемайки хвърленото предизвикателство.

— Така ли! Те са били приятели? — попита кралят.

— Най-близки, господарю, и единият отговаря за другия. Попитайте ванския епископ кой укрепи Бел-Ил.

Фуке се отдръпна още по-надалеч.

— Бел-Ил — студено каза Арамис — беше укрепен от барона. Той посочи Портос, който за втори път се поклони. Люгодовик гледаше и не вярваше на очите си.

— Да — каза Д'Артанян, — а сега благоволете да попитате господин барона кой му е помагал при строежа.

— Арамис — откровено каза Портос и посочи епископа. «Какво означава всичко това — помисли си епископът — и каква ще бъде развръзката на тази комедия?»

— Как! — възкликна кралят. — Господин кардиналът… искам да кажа епископът, се нарича Арамис?

— Това е военният му псевдоним — обясни Д'Артанян.

— Така ме наричат приятелите — поправи го Арамис.

— Защо скромничите? — извика Д'Артанян. — Под дрехите на свещеника, господарю, се крие най-блестящият офицер, най-безстрашният благородник и най-ученият богослов на вашето кралство.

Людовик вдигна глава.

— Също и инженер! — добави той, любувайки се на прекрасното лице на Арамис.

— Просто се наложи да бъда инженер, господарю — поклони се Арамис.

— Моят приятел е мускетар — каза с жар Д'Артанян, — чиито съвети стотици пъти са помагали на министрите на вашия баща… С една дума, господин Дербле заедно с господин Дьо Балон, известния на ваше величество граф Дьо ла Фер и аз бяхме квартет, за който много се говореше по време на покойния крал и непълнолетието на ваше величество.

— Той е укрепил Бел-Ил! — многозначително повтори кралят. Арамис направи крачка напред.

— За да служи на сина, както аз служих на бащата — завърши той.

Д'Артанян не сваляше очи от Арамис, докато той произнасяше тези думи. Долови в тях истинско уважение, гореща преданост и толкова искреност, че той, Д'Артанян, вечният скептик, безпогрешният Д'Артанян повярва в тях. «С такъв тон не се лъже» — помисли си той.

Людовик беше трогнат.

— В такъв случай — обърна се той към Фуке, който с тревога очакваше края на тази сцена, — кардиналската митра ви е осигурена. Аз ви давам дума, господин Дербле, че щом се отвори вакантно място, вие ще станете кардинал. Благодарете на господин Фуке.

Тези думи бяха чути от Колбер и го нараниха в сърцето. Той побърза да излезе отдалата.

— Ваш ред е, господин Дьо Валон — обърна се към него кралят, — искайте… Обичам да награждавам слугите на моя баща.

— Господарю… — започна Портос.

Но се оказа, че не е в състояние да продължи.

— Господарю! — намеси се Д'Артанян. — Този достоен благородник е смазан от величието на вашата особа, въпреки че мъжествено се е бил под огъня на оръдията и на хиляди неприятели. Но аз зная за какво мисли той и тъй като повече съм свикнал да гледам към слънцето… ще споделя с вас неговите мисли: нищо не му е нужно, той нищо не иска освен щастието да съзерцава ваше величество в течение на четвърт час.

— Вие днес ще вечеряте с мен — каза с милостива усмивка кралят на покланящия се Портос.

Баронът стана моравочервен от радост и гордост. Кралят го освободи и Д'Артанян, след като прегърна приятеля си, го отведе настрана.

— Моля ви на масата да седнете до мен — прошепна му на ухото Портос.

— Добре, приятелю.

— Арамис ми се сърди, нали?

— Никога в живота си Арамис не ви е обичал повече, отколкото сега. Помислете си само: току-що изпросих за него кардиналска митра!

— Това е вярно — каза Портос. — А кажете, доволен ли е кралят, когато на масата му ядат много?

— Много му е приятно — каза Д'Артанян. — Той има кралски апетит.