Александър Дюма
Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер (123)

Глава девета
Изкусителят

— Мой принце — започна Арамис, — макар че съм жалко, немощно създание, макар че умът ми е посредствен, макар че съм едно от низшите създания на този свят, въпреки това винаги ми се е удавало, говорейки с хората, да прониквам в техните съкровени мисли, да ги прочитам върху лицата им, тези живи маски, поставени върху нашия разум, за да скриват истинските му намерения. Но сега, в тази непрогледна тъмнина, при тази сдържаност, която срещам у вас, аз нищо не мога да прочета във вашите черти и предчувствам колко трудности ще срещна, за да предизвикам у вас искреност. Затова ви моля, не от любов към мен, тъй като поданикът няма тегло върху везните, които държи кралят, а от любов към самия себе си да запомните всяка моя дума, всяка интонация на моя глас, тъй като при сериозните обстоятелства, в които скоро ще се окажем с вас, те ще добият изключителен смисъл и значение.

— Слушам ви — каза принцът с решителност в гласа, — слушам ви, без да искам нищо от вас и без да се страхувам, каквото и да кажете.

Той седна по-дълбоко сред меките възглавници в каретата. Беше непрогледна нощ, стелеше се гъста и непроницаема мъгла. В каретата цареше пълен мрак.

— Монсеньор — продължи Арамис, — известна ви е историята на днешните управници на Франция. Кралят прекара детството си в същото затворничество като вас, в същата беднота и неизвестност. Само че вместо робството на затвора, неизвестността, самотата и бедността да са скрити от хорските погледи, той трябваше да търпи всички обиди, нещастия и унижения под лъчите на безпощадното слънце, чието име е кралска власт. Тронът е осветен с такова сияние, че дори най-малкото петно върху него изглежда като неизмиваема кал. И всеки ореол на славата на неговия фон изглежда само като петно. Кралят е страдал, той е злопаметен и ще отмъщава. Ще бъде лош крал. Не се наемам да твърдя, че ще пролее толкова кръв, колкото Людовик XI или Карл IX. Той не е изпитал в миналото толкова оскърбления, колкото те двамата, но все пак ще лее кръв, ще погълне държавната хазна и състоянието на своите поданици, защото навремето е познал униженията и нуждата. Като сравнявам достойнствата и недостатъците на краля на Франция, аз преди всичко се старая да успокоя съвестта си и тя да ме оправдае.

Арамис направи пауза, спря не за да чуе дали не е нарушена тишината на гората, а дълбоко в душата си още веднъж да провери изказаната от него мисъл и да й даде време да се запечати в ума на събеседника му.

— Всичко, което върши Бог, е за наше благо — продължи ванският епископ, — аз съм убеден в това. Ето защо отдавна съм приветствал неговия избор, който е паднал върху мен и ме е направил пазител на същата тази тайна, която помогнах да разкриете. На Бог, който осъществява висшата справедливост и който предвижда решително всичко, за изпълнение на великото дело му е потрябвало остро, издръжливо, неспиращо се пред нищо оръдие. Това оръдие съм аз. Аз имам и необходимата острота, упорство и издръжливост и управлявам един обгърнат с тайна народ, който е приел за свой девиза на самия Боп «Търпелив, защото е вечен.»

Принцът погледна своя събеседник.

— Отгатвам ваше височество — забеляза Арамис, — че вие току-що сте повдигнали глава и че народът, за който ви говоря и който управлявам, ви учудва. Вие не знаехте, че имате работа с крал. Да, ваше височество, вие имате работа с крал, но с крал на един смирен и ограбен народ. Смирен, защото цялата сила е в неговото унижение, ограбен, защото никога, или почти никога, моят народ не жъне това, което е посял, и не вкусва плодовете, които е отгледал. Той се труди заради висшата идея, събира частица по частица своето могъщество, за да го даде на избраника си, и събирайки капка по капка своята пот, създава около себе си облак, който геният на този човек на свой ред трябва да превърне в ореол, позлатен от всички лъчи на короните от християнския свят. Такъв човек сега стои до вас, мой принце. Сега виждате, че той ви е измъкнал от пропастта, изпълнявайки един велик замисъл, и че заради този замисъл той иска да ви въздигне над всяка земна власт и над самия себе си.

Принцът леко докосна ръката на Арамис:

— Вие говорите за религиозния орден, начело на който стоите. От вашите думи правя извод, че в деня, когато решите да свалите този, когото сам сте издигнали, това ще стане много лесно и този човек ще се окаже във ваши ръце.

— Грешите, монсеньор — каза Арамис. — Никога не бих взел върху себе си такова тежко бреме, за да изиграя на ваше величество подобна жестока и непочтена шега, ако нямах предвид моите интереси заедно с вашите. Когато бъдете издигнат, това ще бъде завинаги. А издигнете ли се, подножието ще остане толкова далеч от вас, че вие няма да го виждате и нищо няма да ви напомня за някаква признателност.

— О, господине!

— Душевното ви състояние издава искрената ви душа. Благодаря ви, ваше височество. Повярвайте ми, аз се стремя към нещо повече от вашата признателност. Уверен съм, че след като достигнете избраната от нас цел, ще ме прецените като по-достоен за вашето внимание и дружеско разположение. Тогава двамата с вас ще извършим такива дела, че споменът за тях ще остане във вековете.

— Изкажете се по-ясно, господине. Открийте ми кой съм аз сега и кой ще стана в бъдеще.

— Вие сте син на Людовик XIII, брат на краля Людовик XIV, пряк и законен наследник на френския трон. Ако кралят ви беше оставил до себе си като по-малкия ви брат, той щеше да си запази правото на царуване. Само лекарите и Бог биха имали право да оспорват властта му. Но лекарите винаги обичат този, който е облечен във власт, а не този, който я няма. Що се касае до Бог, който е допуснал вашето изгнание, то е, за да може в края на краищата да ви възкачи на френския престол. Вашето право да царувате се оспорва, значи вие имате право на него. На вас са ви отнели трона, значи вие имате право на него. Не са се осмелили да пролеят вашата кръв като тази на слугите ви, значи в жилите ви тече свещена кръв. Сега погледнете колко щедро ви е дарил Господ, когото толкова сте обвинявали. Той ви е дал чертите на лицето, ръста и гласа на вашия брат, всичко, което е накарало вашите врагове да ви преследват. Всичко това ще помогне за триумфалното ви завръщане. Утре или вдругиден, когато това стане възможно, царственият призрак, живата сянка на Людовик XIV ще седне на неговия трон, откъдето по волята на Бога, поверена за изпълнение на човешките ръце, той ще бъде свален отнине и вовеки.

— Надявам се, че кръвта на моя брат също е свещена? — произнесе се принцът.

— Вие сам ще решите съдбата му.

— Тайната, която обърнаха срещу мен…

— Вие ще обърнете срещу него. Какво направи той, за да я скрие? Той скри вас. Жив портрет на краля, вие бихте разобличили заговора на Мазарини и Ана Австрийска. Вие също ще имате основание да скриете този, който — след като стане затворник — също ще прилича на вас, а вие, станал крал, ще приличате на него.

— Връщам се към това, което казах. Кой ще го охранява?

— Този, който ви охраняваше.

— Вие знаехте тази тайна и се възползвахте от нея в мой интерес. Кой друг я знае?

— Кралицата майка и херцогиня Дьо Шеврьоз.

— Какво може да се очаква от тях?

— Нищо, ако това е вашето желание. Как ще ви познаят, ако вие не пожелаете да бъдете познат.

— Вие сте прав. Но има и други препятствия. Моят брат е женен и аз не мога да живея с жената на брат ми.

— Ще издействам от Испания съгласие за развод. Това се изисква от интересите на нашата нова политика и на човешкия морал.

— Но попаднал в затвора, кралят ще говори, това е вън от съмнение.

— С кого? Със стените? Освен това Бог не оставя замислите си недовършени. Всеки значителен план е подобен на геометричните изчисления и трябва да доведе до резултат. Затвореният в тъмница крал няма да бъде такава пречка за вас, каквато бяхте вие за него, докато той властваше. Бог е създал душата му нетърпелива и горда. Нещо повече, Бог я е обезоръжил, като я е направил податлива към почести и неограничена власт. Желаейки в края на тези геометрични изчисления, за които ви споменах, да има резултат, възкачването ви на престола и гибелта на всичко враждебно към вас, Бог е решил да прекрати в скоро време страданията на победения, може би едновременно с вашите. Той е подготвил душата и тялото да не изпадат в дълга агония. Попадайки в затвора като частно лице, насаме със своите съмнения, лишен от всичко, но привикнал към скромен и умерен живот, вие можахте да издържите изпитанието. Друго нещо е вашият брат. Като стане затворник, забравен от всички зад стените на затвора, той няма да преживее горчивината на поражението и Господ ще приеме душата му, когато дойде волята му, тоест в непродължително време.

Скръбен вопъл на птица прекъсна зловещата изповед на Арамис.

— Бих предпочел сваленият крал да бъде изпратен в изгнание, това би било по-човечно — каза Филип.

— Този въпрос ще бъде решен от самия крал след възкачването му на престола — отвърна ванският епископ. — Сега ви моля да ми кажете ясно ли изложих вашата цел? Съгласувано ли е нейното решение с вашите предварителни сметки и желания, ваше височество?

— Да, господине. Вие сте помислили за всичко, с изключение на две неща. Да поговорим за тях със същата откровеност… Да поговорим за причините, които могат да доведат до крушение на нашите надежди, за опасностите, които ни очакват.

— Те биха били огромни, безчислени, ужасни и непреодолими, ако обстоятелствата, за които имах честта да ви говоря, не бяха благоприятствали да ги сведем почти до нула. Не съществува ни най-малка опасност за вас или за мен, ако тази прилика, с която ви е надарила природата, е равна на вашата смелост и настойчивост в бъдещите действия. Повтарям, опасност няма, има само препятствия. Тази дума, която намирам във всички езици, никога не е била разбираема за мен и ако имах власт, бих я премахнал от всички речници като нелепа и ненужна.

— Има препятствия от изключителна важност, почти непреодолима опасност и вие забравяте за нея. Това е съвестта, която вика, и разкаянието, което гложди.

— Да, вие сте прав — отвърна епископът, — има слабост на сърцето и вие ми напомнихте за нея. Да, вие сте прав, това е едно от най-трудните препятствия. Конят, който се страхува от рова, пада в средата му и се размазва и човек, който с трепереща ръка кръстосва оръжие с врага, загива. Това е вярно. Да, вярно е.

— Вие имате ли брат? — попита младият човек.

— Аз съм самотен — отвърна Арамис с глас, подобен на изстрел.

— Няма ли някой на земята, към когото да изпитвате любов?

— Няма. Впрочем аз изпитвам любов към вас, ваше височество.

Младият човек потъна в мълчание, и то толкова дълбоко, че собственото му дихание се стори на Арамис прекалено шумно.

— Монсеньор — каза той, нарушавайки тишината, — още не съм казал на ваше височество всичко, което исках, още не съм ви дал всички добри съвети, не съм ви запознал с някои полезни мисли, които съм приготвил. Не трябва да се ослепява с мълния този, който обича тъмнината. Не трябва да се оглушава с великолепния грохот на оръдията този, който обича полето и селската тишина. Монсеньор, аз знам какво ви трябва за вашето щастие.

Слушайте ме внимателно и се опитайте да запомните думите ми. Вие обичате небето, зелените поля и оздравителния чист въздух. Знам възхитителни места, един загубен рай, земен кът, където насаме със себе си, свободен, непознат за никого сред реките, цветята и струящите води да забравите за всичко, което, забравило за Господ Бог, сега ви предлага човешкото безумие. Изслушайте ме, принце: не се подигравам с вас. Аз също имам душа и отгатвам в какъв смут е вашата. Няма да се възползвам от вашата слабост, за да укрепя моята воля или моето честолюбие. Или всичко, или нищо. Вие сте потиснат, болен, изнемогвате от напрежението, което е изстискал от вас този единствен час свобода. За мен това е точен признак, че няма да издържите дълго време. Да се ограничим с по-скромен и по-подходящ за вас живот. Бог ми е свидетел, че стремейки се да ви спася от това тежко изпитание, аз мисля само за вашето щастие.

— Говорете! Говорете! Слушам ви! — каза живо принцът.

— В Долно Поату — продължи ванският епископ — знам място, за което никой във Франция не подозира. На деветдесет левги се простират езера, обрасли с тръстика и трева. Сред тях има гористи острови. Тези огромни блата с тръстика са като мантия, тихи и дълбоки. Те спят под лъчите на слънцето. Няколко рибарски семейства живеят на салове, свързани от дънери на тополи и бор. Движат се само по каприза на вятъра. Ако случайно опрат до брега, дори спящият не се събужда, толкова неусетен е ударът. Понякога рибарят по собствено желание се приближава към брега. Това става, когато види някоя от многобройните птици, за да я убие с мускет или лък. Рибата сама идва в мрежите му и той избира по-едрата. Нито гражданин, нито войник стъпва в този край. Под ласкавото слънце там зрее грозде и черните и бели зърна се наливат с благодатен сок. Ще живеете в този край, както са живели древните хора. Ще бъдете всесилен властелин на кучета, примки и пушки. Ще живеете дълги години в безопасност и изобилие, без никой да ви познае или да ви безпокои. Принце, в тази кесия има хиляда пистола. Това е повече, отколкото е нужно да се купят всички блата, за които говоря, и да преживеете толкова години, колкото ви е определила съдбата, най-богат и щастлив от тамошните жители. Приемете предложението ми така, както ви го правя — радостно и леко. Ние ще отвържем два от конете и немият кочияш, мой верен слуга, ще ви отведе в този благословен край. Вие ще пътувате през нощта, а през деня ще си почивате. И аз ще бъда удовлетворен, че услугата, която съм ви оказал, отговаря на желанията ви. Ще направя един човек щастлив. Това е по-трудно, отколкото да го направя могъщ. Какво ще кажете, монсеньор? Ето парите. Не мислете дълго! В Поату не ви грози никаква опасност. Освен да заболеете от треска. Местните знахари ще ви излекуват за вашите пистоли. Ако заложите на другата карта, рискувате да бъдете убит на трона или удушен в подземията на тъмницата. Кълна се в душата си! Като преценявам сега едното и другото, и аз на ваше място бих се поколебал.

— Господине — каза принцът, — преди да взема това или онова решение, бих искал да сляза от каретата, да походя по твърда земя и да се вслушам в гласа, който по волята Божия говори природата. След десет минути ще ви дам отговор.

— Вървете, принце — каза Арамис и се поклони ниско. Толкова тържествено му прозвуча гласът, произнесъл тези думи.