Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава шестдесета
Тежко на нещастника

Раул, който предизвика състрадание у толкова силни хора, беше наистина много нещастен. Останал сам със себе си, той си спомни за признанието на краля, признание, отнело му неговата Луиза, и почувства, че сърцето му се разкъсва.

«О — прошепна си той, — всичко е свършено. Нищо повече не ми остава в живота! Няма какво да чакам и на кого да се надявам! За това говореше Дьо Гиш, говореше баща ми, говореше Д'Артанян. Значи всичко на този свят е празна мечта. Празна мечта е било и моето бъдеще, към което се стремих десет дълги години! Съюзът на нашите души също е мечта. Жалък безумец, ето какъв съм бил, безумец, бълнувал на глас пред всички, пред приятели и неприятели. Мъката ми, моето нещастие утре ще ми донесе немилост, за която навсякъде ще шушукат и която ще се превърне във всеобщ скандал. Утре ще започнат да ме сочат с пръст и ме очаква само позор.

О, ако бях Дьо Вард! — продължаваше да нарежда на ума си Раул. — И заедно с това да имах ловкостта и силата на Д'Артанян, щях да се усмихвам и да уверявам всички жени, че тази коварна Ла Валиер, която удостоих с любовта си, не е оставила у мен никакви други чувства освен досада към самия себе си.

Всъщност какво е бил животът за мен до този час? Студен, безплоден пясък, върху който съм воювал винаги за другите и никога за самия себе си. Ту за краля, ту за женска чест. Кралят ме измами, а жената ме пренебрегна! О, нещастен аз!… Жените! Нима не бих могъл да ги накарам да изкупят вината на една от тях? Какво е нужно за това?… Да нямаш сърце или да забравиш, че имаш, да вървиш напред през трупове, дори когато чувстваш, че всички и без това ти правят път. Какво е нужно, за да постигнеш това? Да бъдеш млад, красив, силен, храбър и богат? Аз имам всичко това или в скоро време ще го имам! А честта? Какво е чест? Понятие, което всеки тълкува посвоему. Баща ми казва: «Честта е уважение, което се дава на другите и преди всичко на самия себе си.» Но Дьо Гиш, Маникан и особено Сент-Енян биха ми казали: «Честта се състои в това да служиш на страстите и наслажденията на своя крал.» С такава чест аз мога да запазя своята придворна длъжност, да стана камерюнкер, да получа отличен във всяко отношение полк. С такава чест аз мога да стана херцог и пер на Френското кралство. Сянката, хвърлена върху мен от тази жена, страданията, с които тя разби сърцето ми, сърцето на Раул, приятеля от детинство, не трябва да засягат господин Дьо Бражелон, добрия офицер и смелия воин. Той ще се покрие със слава в първата битка, ще се издигне сто пъти по-високо, отколкото госпожица Дьо ла Валиер, любовницата на краля.

Но останалия път ще трябва да извървя сам. Господи Боже, колко съм самотен и отчаян, и сломен! О, нещастен аз!…»

Раул все още се намираше под властта на тези тъжни мисли, когато краката му машинално прекрачиха прага на неговия дом. Той дойде тук, без да забележи улиците, по които е минал, без да знае как е стигнал. Бутна вратата и също така несъзнателно продължи нататък и се изкачи по стълбите.

Както в повечето къщи по онова време по стълбището беше тъмно. Жилището на Раул беше на първия етаж. Той спря и позвъни. Излезлият при позвъняването Оливен взе от ръцете му шпагата и плаща. Раул отвори вратата към богато обзаведената гостна. Благодарение на старанието на Оливен, който познаваше вкуса на своя господар, тя тънеше в цветя. Трябва да добавим, че слугата малко се интересуваше дали младият господин ще забележи този знак на внимание от негова страна.

В гостната имаше портрет на Ла Валиер, рисуван от самата нея и подарен на Раул. Този портрет, който висеше над голям, покрит с тъмна коприна диван, веднага привлече вниманието на клетия младеж и тръгна право към него.

Загледа се в това обожавано лице. Всичко, което досега бе премислил, отново нахлу в главата му, всичко което бе изстрадал, отново разтърси сърцето му и след дълго мълчание той за трети път прошепна: «О, нещастен аз!»

В отговор на тези думи зад гърба му се раздаде жална въздишка. Той бързо се обърна и видя в ъгъла на гостната някаква жена, която седеше наведена и лицето й беше скрито зад воал. Влизайки, той я беше закрил с вратата и не бе забелязал присъствието й.

Приближи се към жената, за която никой не му беше казал. Наведената глава се изправи, воалът падна и той видя бледо лице, изразяващо дълбока скръб.

— Луиза! — извика той с отчаян глас и беше трудно да се повярва, че човешкият глас може да издаде такъв ужасяващ вик, без да се пръсне сърцето на този, който го издава.