Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава петнадесета
След вечерята

Кралят хвана Дьо Сент-Енян под ръка и мина с него в съседната стая.

— Колко закъсняхте, графе — каза кралят.

— Чаках отговора, господарю.

— Нима толкова дълго е отговаряла тя на моето писмо?

— Господарю, вие писахте на Ла Валиер в стихове и тя искаше да ви се отплати по същия начин, със същата златна монета.

Людовик счупи печата на малкото писмо, в него действително се оказаха стихове, които историята е запазила за нас. Те са по-хубави по замисъл, отколкото по изпълнение. Докараха краля до възторг и той го изрази бурно. Общото мълчание, възцарило се в залата, го смути, тъй като беше чувствителен относно етикета: помисли, че радостта му може да даде храна за нежелателни коментари. Людовик прибра писмото в джоба си, после се обърна към гостите и по-специално към Портос:

— Господин Дьо Валон, вашето присъствие ми достави огромно удоволствие и аз ще се радвам да ви видя отново.

Портос се поклони и отстъпвайки назад, излезе от стаята.

— Господин Д'Артанян — продължи кралят, — изчакайте заповедите ми в галерията. Много съм ви признателен за запознанството с господин Дьо Валон. Господа, аз утре се връщам в Париж по случай заминаването на испанския и холандския посланик. До утре.

Залата веднага опустя.

Кралят взе Сент-Енян под ръка и му нареди да прочете още веднъж стиховете.

— Госпожица Ла Валиер е много опечалена — каза Дьо Сент-Енян.

— От какво?

— От нещастието с бедния Дьо Гиш.

— Боже мой, с Дьо Гиш?

— Да, господарю, пръстите му са раздробени, гърдите му са простреляни и той умира. Маникан току-що го е завел при доктора във Фонтенбло и слухът за това е стигнал до тук.

— Бедният Дьо Гиш! Как се е случило всичко това? Вие ми съобщавате всичко по много странен начин, Дьо Сент-Енян. Разкажете ми подробно.

— Господарю, чух за кавга между двама придворни.

— Кога?

— Тази вечер, преди вечерята на ваше величество.

— Това не доказва нищо. Аз съм дал такива строги заповеди относно дуелите, че ми се струва невъзможно някой да посмее да ги наруши.

— Господарю, казват, че станало на лов.

— Тази вечер?

— Не зная, господарю… но господин Дьо Маникан знае или трябва да знае.

— Обяснете ми как се е случило всичко. Може би мускетът се е пръснал?

— Възможно е. Но като прецених всички обстоятелства, господарю, мисля, че не е така. До господин Дьо Гиш е бил намерен зареден пистолет.

— Пистолет? Нима на лов се ходи с пистолет?

— Господарю, казват също, че конят на Дьо Гиш е бил убит и неговият труп и досега лежи на поляната.

— Конят? Дьо Гиш е яздил? Нищо не разбирам, Дьо Сент-Енян. Къде е станало това?

— В горичката Рошен, на кръглата поляна, господарю.

— Добре, извикайте господин Д'Артанян.

Дьо Сент-Енян се подчини. Мускетарят влезе при краля.

— Господин Д'Артанян — каза кралят, — ще излезете от тук по задната стълба, ще идете към горичката Рошен, към кръглата поляна. Познавате ли местността?

— Господарю, два пъти съм се бил там.

— Как! — извика кралят, учуден от отговора.

— Господарю, това беше преди указа на кардинал Дьо Ришельо — отвърна Д'Артанян с обичайната си невъзмутимост.

— Това е друго нещо, господине. Ще отидете там и внимателно ще огледате местността. Там са ранили човек и лежи мъртъв кон. Ще ми доложите какво мислите за това произшествие.

— Добре, господарю.

— Разбира се, аз искам да чуя вашето собствено мнение, а не на някой друг.

— Ще го чуете след час, господарю.

— Забранявам ви да се срещате с когото и да е.

— Като изключим човека, който ще ми даде фенер.

— Е, това е ясно — разсмя се кралят в отговор на тази реплика, която той не би изтърпял от никого освен от капитана на своите мускетари.

Д'Артанян слезе по задната стълба.

— Сега да извикат моя лекар — заповяда Людовик. Запъхтеният лекар се появи след десет минути.

— Господине — обърна се към него кралят, — ще идете с господин Дьо Сент-Енян където той ви отведе и ще ми дадете сведение за състоянието на болния, когото ще прегледате.

Лекарят се подчини безпрекословно. По това време вече никой не се решаваше да не слуша заповедите на Людовик XIV. Той излезе, съпроводен от Сент-Енян.

— А вие, Сент-Енян, ми изпратете Маникан, преди докторът да е успял да говори с него.