Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава тридесет и седма
Двете ладии

Д'Артанян замина. Фуке също напусна Париж. Той се движеше с поразителна скорост благодарение на приятелите си и техните усилия. Отначало това пътуване, или по-точно това бягство, се помрачаваше от появяващи се след бегълците коне и карети. Беше малко вероятно Людовик XIV да позволи на жертвата да му се изплъзне. Младият лъв беше овладял изкуството на лова. При това той имаше достатъчно хрътки за преследване. Малко по малко обаче опасенията на суперинтенданта се разсеяха. Той се движеше много бързо и разстоянието между него и преследвачите, ако имаше такива, растеше, така че никой не би могъл да го настигне. Що се отнася до обясненията за внезапното заминаване, то приятелите бяха измислили отговор на всеки въпрос, който можеше да последва. Нима той не заминава за Нант и скоростта му не съответства на усърдието му?

Той пристигна в Орлеан доволен и изморен. Там намери, благодарение на изпратен напред човек, отлична ладия с осем весла, с каюта, подобна на капитанска рубка, и с помещение на кърмата, напомнящо палатка. Тези корабчета плаваха по Лоара от Орлеан до Нант и пътешествието, което сега изглеждаше дълго и уморително, би било в друг случай приятно и удобно в сравнение с друсащите пощенски карети. Фуке се качи на ладията и тя веднага тръгна. Гребците знаеха, че имат честта да возят суперинтенданта на финансите, и се стараеха с всички сили, тъй като самата магическа дума «финанси» им въздействаше като възнаграждение.

Корабът разсичаше вълните на Лоара. Безоблачното време и разкошният изгрев на слънцето разливаха над реката безметежност и покой. Течението и веслата носеха кораба като птица и той пристигна без приключения до Божанси. Суперинтендантът се надяваше да пристигне в Нант преди всички. Той разчиташе да се види с местните благородници и заможни хора и да си осигури поддръжката на генералните щати. Искаше да стане необходим за тях и поне да отсрочи надвисващата катастрофа.

— В Нант — каза Гурвил — ние, или вие, ще разберем замислите на нашите врагове. Освен това ще имаме коне, за да се доберем до непроходимото Поату, лодка, за да стигнем до морето, а по море Бел-Ил не е далеч. Виждате, че никой не ни следи или преследва.

Едва беше произнесъл тези думи, когато зад завоя на реката се появи друга, по-голяма ладия, плаваща като тях по течението. Гребците от кораба на Фуке я гледаха разтревожени.

— Какво се е случило? — попита Фуке.

— Ами това, че другият кораб лети като сприя — отвърна собственикът на ладията, — гребците му са дванадесет, а нашите — осем.

— Дванадесет! — учуди се Гурвил, вече излязъл на палубата — Дванадесет… просто не е за вярване!

Осем беше пределното число гребци на тези съдове и дори кралят се задоволяваше с толкова. Такава чест беше оказана на суперинтенданта на финансите, по-скоро поради бързината на пътуването му, отколкото от почит.

— Какво означава това? — Гурвил напразно се мъчеше да разгледа пътниците в другата ладия.

— Основателно бързат — забеляза собственикът на корабчето. — Само че това не е кралят.

— Защо мислите, че кралят не е там? — попита Гурвил.

— Защото го няма бялото кралско знаме с лилиите.

— И защото вчера кралят беше в Париж — добави Фуке.

В погледа на Гурвил се четеше: «Вие също бяхте там вчера.» Собственикът на кораба забеляза безпокойството им. Гурвил, за да го заблуди, сякаш между другото подхвърли:

— Сигурно някой от нашите приятели бърза да ни настигне. Хванал се е на бас, че ще ни догони. Я да го накараме да загуби облога, да не му дадем да ни изпревари.

Човекът още не беше отворил уста да отговори, че това е абсолютно невъзможно, когато Фуке високомерно каза:

— Ако някой иска да се приближи до нас, нека го допуснем…

— Можем да опитаме, монсеньор — неуверено каза собственикът на ладията. — Ей вие, я се размърдайте.

— Не — заповяда Фуке, — спрете веднага!

— Монсеньор, това е безумие! — прошепна Гурвил.

— Веднага спрете! — настойчиво повтори Фуке.

Осем весла спряха изведнъж и съпротивлявайки се на течението, дадоха заден ход. Ладията застина на място. Дванадесетте гребци в другата ладия отначало не забелязаха тази маневра и продължиха със силни загребвания да се придвижват напред така, че да се приближат на разстояние един мускетен изстрел. Фуке нямаше добро зрение. На Гурвил му пречеше слънцето, което блестеше право в очите му. Единствено морякът със зоркост, присъща на хората, които са свикнали да се борят с бушуващи стихии, виждаше отчетливо пътниците в другата ладия и каза, че са двама.

— А аз нищо не виждам — каза Гурвил.

— Скоро и вие ще видите, още няколко удара на веслата и между тях и нас ще останат двадесетина крачки.

Но това, което предсказваше морякът, не се случи. Вторият кораб направи същото, което по заповед на Фуке бе сторил първият. Вместо да се доближи до мнимите си приятели, той рязко спря насред реката.

Тъмен облак закри слънцето и Гурвил, който продължаваше да гледа, изведнъж се втурна към Фуке:

— Това е Колбер! Видях го!

— Колбер! — Повтори Фуке. — Нима е възможно?

— Твърдя, че е той и никой друг. Той също ме позна и се скри в каютата. Може би кралят го изпраща със заповед да се върнем.

— В такъв случай би се приближил. Какво ли иска? Не обичам неясните неща! Да отидем при него.

— Не правете това, монсеньор, там е пълно с въоръжени хора.

— Нима мислите, че ще ме арестува? Защо тогава не го прави?

Гурвил и Фуке решиха да потеглят отново, за да изяснят всичко. По даден знак от собственика гребците се заеха с греблата и корабчето се понесе бързо по реката. Не беше изминало и стотина метра, когато втората ладия се откъсна от мястото си. Състезанието трая през целия ден. Разстоянието между двата съда нито намаляваше, нито се увеличаваше.

Привечер Фуке реши да узнае намеренията на своя преследвач. Заповяда на гребците да се приближат до брега, сякаш искаше да дебаркира. Ладията на Колбер повтори маневрата му. Сякаш случайно там, където Фуке уж щеше да слезе на брега, един коняр от замъка Ланже водеше за поводите по разцъфналата крайбрежна ливада три коня. Изглежда хората от ладията на Колбер помислиха, че Фуке тръгва към конете, за да бяга, и четирима или петима човека с мускети скочиха на брега. Доволен, че принуди врага си да разкрие намеренията си, Фуке нареди плаването да продължи. Хората на Колбер се върнаха на своята ладия и надбягването между двете ладии продължи с нова сила. Фуке каза с пророчески глас:

— Е, Гурвил, излязох прав, това е нашата последна вечеря и аз съм пред гибел.

— Изходът от това състезание — възрази Гурвил — все пак остава неясен. Вие ще застанете пред генералните щати и ще покажете на всички какво представляват. Красноречието и талантът ви ще послужат като меч и щит и ще можете да се защитите, а може би и да победите. Бретонците съвсем не ви познават. Достатъчно е да се запознаят с вас и вие ще победите. О, Колбер трябва да бъде нащрек, неговата ладия може да се обърне толкова лесно, колкото и вашата. Двете се носят с голяма бързина, наистина неговата е доста по-бърза. Но ще видим коя първа ще претърпи корабокрушение.

Фуке взе ръката на Гурвил в своята:

— Приятелю мой, всичко е решено предварително. Да си спомним поговорката: «Който е начело, той печели.» Впрочем Колбер изглежда няма желание да ни изпревари. Той е крайно предпазлив човек.

Двете ладии плаваха до самия Нант, наблюдавайки се една друга: Когато тази на Фуке се приближаваше към пристанището, Гурвил все още продължаваше да се надява, че ще им се удаде веднага да намерят подслон и да подготвят смяна на коне, в случай че се наложи да бягат. Но при самия пристан вторият кораб настигна първия и Колбер, слизайки на брега, приближи до Фуке и му се поклони с уважение. Този поклон беше толкова забележителен и изявата на уважение толкова подчертана, че около тях на крайбрежната се събра тълпа.

Фуке се овладя напълно. Разбираше, че в последните минути на своето величие има задължение към самия себе си и че не трябва да забравя никога за достойнството си. Считаше, че ако му е съдено да падне, трябва да падне от такава височина, че да премаже някой от враговете си. Приближавайки се към Колбер, сви очи презрително:

— Вие ли сте, господин Колбер?

— Искам да ви поздравя, монсеньор.

— Вие сте с дванадесет гребци? Какъв разкош, господин Колбер. Известно време бях склонен да мисля, че това е кралицата майка или самият крал.

— Монсеньор… — лицето на Колбер се покри с червенина.

— Това пътешествие няма да излезе евтино на оня, който плаща за него, господин интендант — произнесе Фуке. — Но в края на краищата вие сте тук и това е най-важното. Виждате, че въпреки моите осем гребци аз пристигнах преди вас.

Той се обърна с гръб към него, оставяйки го да се съмнява дали от втората ладия са забелязали всичко. В крайна сметка не достави на Колбер удоволствието да му покаже, че се страхува от него. Колбер, върху когото беше изсипано толкова презрение, въпреки това не се смути.

— Аз пристигнах малко по-късно, монсеньор — заяви той, — защото спирах всеки път, когато спирахте вие.

— Защо, господин Колбер? — Фуке се разгневи от тази дързост. — Защо, след като имахте повече хора, не ме изпреварихте?

— От уважение — каза интендантът и се поклони до земята.

Фуке седна в каретата, която неизвестно как и защо беше изпратил градът, и тръгна към кметството на Нант, съпроводен от голяма тълпа, която от няколко дни се събираше на площада в очакване на откриването на щатите. Едва Фуке се беше настанил в кметството, когато Гурвил тръгна из града с намерение да подготви коне за пътуването до Поатие и Ван, както и лодка за Пендьоф. Той вложи в тези приготовления толкова старание и благородство, обкръжи ги с такава тайна, че никога Фуке, измъчван от пристъп на треска, не е бил толкова близо до своето спасение, колкото в тези часове. Попречи му единственият рушител на човешките планове — случайността. През нощта из града се разнесе слух, че кралят идва с пощенски коне и щял да пристигне след десет или дванадесет часа. Събралите се граждани приветстваха със силни викове мускетарите, които току-що пристигнаха начело с господин Д'Артанян. Бяха поставени на постовете си като почетен караул.

Тъй като беше възпитан човек, към десет часа вечерта Д'Артанян, се яви при Фуке, за да му засвидетелства своето уважение. Министърът страдаше от пристъп на треска и се потеше, но намери сили да приеме Д'Артанян и беше очарован от оказаната му чест, както ще види читателят от разговора между тях.