Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава трета
Какво представляваше господин Жан Персерен

Шивачът на краля господин Персерен заемаше доста голяма къща на улица Сент-Оноре, близо до улица Арбър Сек. Беше човек, който разбираше от красиви тъкани, красиви инкрустации и кадифе, тъй като фамилията Персерен от поколения се занимаваше само с това — шиеше за кралете. Тази професия идва от времето на Карл IX, който често се предаваше на трудно осъществими фантазии.

Първият Персерен беше хугенот, като Амброаз Паре, но наварската кралица, прекрасната Марго, както я наричаха в онези времена и в литературните произведения, го беше пощадила, тъй като той учудващо добре шиеше костюми за езда, скривайки някои недостатъци на телосложението, и бе особено ценен заради това. След като бе спасила от гибел Персерен, тя се мръщи известно време, че беше шил красиви и много евтини черни телогрейки за кралица Екатерина, но накрая все пак беше доволна от спасяването му. Персерен беше благоразумен човек. Чул беше, че няма нищо по-опасно за хугенота от усмивката на Екатерина, и като забеляза, че тя му се усмихва по-често от обикновено, той се прекръсти на католик заедно с цялото си семейство. Ставайки по този начин безупречен, той достигна високото положение на главен шивач във френския двор. При Анри III, най-суетния от кралете, положението му стана толкова високо, че беше уместно то да се сравнява с най-високите върхове на Кордилерите. През целия си живот Персерен беше прочут като ловък играч и за да запази репутацията си и в гроба, се беше погрижил да изиграе и самата смърт. Той умря точно когато въображението му бе започнало да пресъхва, и бе оставил след себе си син и дъщеря, достойни за неговото име. Синът му беше крояч, точен като пергел, а дъщерята — шивачка и художничка, създаваща прекрасни дантели за украса.

Сватбата на Анри IV и Мария Медичи, прекрасните траурни дрехи на кралицата и няколкото думи, изтръгнали се от господин Дьо Васомпиер, краля на контетата от онова време, осигуриха процъфтяване и на второто поколение от рода Персерен.

Кончино Кончини и неговата жена Галигари, които блестяха по това време във френския двор, пожелаха да италианизират френския костюм и за целта си доведоха шивачи от Флоренция. Персерен, на когото бяха засегнати патриотизмът и самолюбието, направи на нищо чужденците със своята неподражаема гладка бродерия. Работата завърши с това, че Кончини пръв се отказа от услугите на своите съотечественици и така високо оцени таланта на френския майстор, че си шиеше само при него. В деня, когато Витри го застреля на мостчето в двора на Лувъра, той бе облечен с костюм, ушит от Персерен. Този костюм парижани с удоволствие бяха разкъсали на части, ведно с прикриваната от него плът.

Въпреки благоволението, с което се ползваше Персерен при Кончини, Людовик XIII не го наказа, великодушно му прости и му запази длъжността. По времето, когато Людовик XIII Справедливи бе станал велик пример на безпристрастие, Персерен вече беше успял да възпита двама синове. Единият от тях изпробва силите си за сватбата на Ана Австрийска, като изработи за кардинал Ришельо известния испански костюм, с който кардиналът танцуваше сарабанда, и приши към плаща на херцог Бъкингам бисери, на които беше съдено да се разсипят върху паркета на Лувъра.

Той шиеше на херцог Бъкингам, Сен-Мар, госпожица Нинон, Дьо Бофор и Марион дьо Лорм. Когато баща му умря Персерен III беше в апогея на славата си.

Същият Персерен III, стар, прославен и богат, обличаше и Людовик XIV. Нямаше син и това беше нещастието на живота му, тъй като заедно с него угасваше династията, но разполагаше с няколко надеждни ученици. Имаше също карета, имение, най-яките в цял Париж лакеи и със специално разрешение на краля — сюрия хрътки. Шиеше и на Дьо Лион и Летелие, като им оказваше своеобразно благоволение, но тъй като беше израсъл сред държавни тайни, не можеше да направи сполучлив костюм на Колбер. Това бе необяснимо, но не пречеше да бъде факт. Талантите на великите хора, в каквото и да се проявяват, имат неуловими и тайни за очите на другите подбуди. Те действат, без да знаят сами какво именно ги тласка към тази или онази постъпка. Великият Персерен с вдъхновение кроеше пола за кралицата, измисляше особен фасон на наметалото за кралския брат или бродерия за някой ъгъл на чорапите на принцеса Хенриета, неговата съпруга, но въпреки всичките си таланти не можеше да запомни мерките на Колбер.

— Този човек — често казваше той — положително ми се изплъзва, сигурно никога няма да го видя в добре ушит костюм, и то излязъл изпод моята игла.

От само себе си се разбира, че Персерен шиеше за Фуке, и той много високо ценеше майсторството му.

Персерен наближаваше осемдесетте, но все пак беше пълен със сили, а заедно с това и толкова слаб, та придворните шегобийци говореха, че имало опасност да се счупи. Славата и състоянието му бяха толкова внушителни, че братът на краля, който беше некоронован крал на контетата, често го вземаше под ръка и беседваше с него за модата. Най-малко склонните да плащат придворни не се осмеляваха да забавят плащането при Персерен, който шиеше на кредит най-много по един костюм и никога не започваше втори, докато не му заплатят първия.

Лесно е да се досетим, че подобен шивач не можеше да търси клиенти, напротив, беше почти недостъпен за онези, които се обръщаха към него за първи път. Персерен отказваше да шие на третото съсловие и на новоизпечени благородници. Говореше се, че от благодарност за подарената от Персерен парадна кардиналска дреха Мазарини му бил пъхнал в джоба благородническа грамота.

Персерен беше остроумен и с остър език. Говореше се, че бил голям женкар и че въпреки осемдесетте си години с достатъчно твърда ръка вземал мярка за дамски корсаж. Ето при този шивач Д'Артанян заведе отчаяния Портос. Домът на производителите на платове бе една от най-красивите сгради в Париж.

— Гледайте, драги Д'Артанян, да опазите знатността на човек като мен — казваше Портос по пътя към този дом — от стълкновение с наглостта на този Персерен, който изглежда не е много учтив. Считам за необходимо да ви предупредя, че ако си позволи да бъде невежлив с мен, ще му хвърля един хубав бой, дори да се срещнем в двореца.

— След като сте препоръчан от мен — отвърна Д'Артанян, — можете да не се тревожите за нищо, дори да не бяхте това, което сте. Може би все пак Персерен нещо е виновен пред вас?

— Струва ми се, че веднъж…

— Какво се е случило веднъж?

— Бях изпратил Мускетон при един безделник, който се казваше така. И той отказа да шие за мен.

— Тук има нещо неясно и това недоразумение трябва да бъде изяснено. Мустон без съмнение е объркал нещо. Сигурно имената.

— Възможно е. Този мошеник Мустон никога не помни имена.

— С една дума, вземам тази работа изцяло върху себе си.

— Отлично.

— Разпоредете се да спрат каретата, Портос. Пристигнахме.

— Но ние сме при централния пазар, а вие казахте, че Персерен живее на ъгъла на улица Арбър Сек. Ще отминем ли Дома на производителите на платове?

— Ще слезем от каретата, ще се промъкнем през тълпата пажове и лакеи и ще влезем в къщата на Персерен. Давам ви за това честната си дума, особено ако пръв тръгнете вие.

Слязоха от каретата и тръгнаха към дома на шивача.

Отвън се бяха струпали хора, защото вратата на Персерен беше заключена, а стоящият пред нея лакей обясняваше на знатните клиенти, че в момента господин Персерен не може да приеме никого. Същият лакей съобщи поверително на някакъв благородник, че господин Персерен е зает с пет костюма за краля и обмисля в кабинета си украшенията, цвета и кройките на тези костюми.

Някои се задоволиха с този отговор и си тръгнаха към къщи, доволни, че могат да разпространят новината, други, по-упорити и настойчиви, искаха да им отворят незабавно и сред тях се открояваха трима кавалери със синя орденска лента, на които предстоеше да участват в балета на празненството във Во. Балетът, естествено, нямаше да се състои, ако те нямат костюми, скроени от ръката на великия Персерен.

Д'Артанян пусна пред себе си Портос със сила и се промъкна през тълпата, където учениците шивачи се отбраняваха както могат от клиентите. Забравихме да упоменем, че Портос също не беше пуснат в къщата, но Д'Артанян излезе отпред и каза: «В името на краля!» — след което те безпрепятствено влязоха в къщата.

Опашката от недоволни велможи представляваше картина, любопитна в много отношения.

Капитанът на мускетарите, който се отличаваше с бързо и точно око, веднага я оцени. След като бегло огледа отделните групи, погледът му се спря върху човек, който седеше на табуретка точно пред него. Беше на около четиридесет години с меланхолично и бледо лице, с добри, умни очи. Той разглеждаше Д'Артанян и всички останали, подпрял брадата си с ръка като спокоен и любознателен наблюдател. След като забеляза и позна нашия капитан, той нахлупи шапката на главата си.

Може би този жест привлече вниманието на Д'Артанян. Ако нашето предположение е правилно, човекът с нахлупената шапка бе постигнал резултат, който явно не отговаряше на намеренията му. Костюмът на този човек беше съвсем обикновен, перуката на главата също и дори не много наблюдателните клиенти биха могли да го вземат за обикновен чирак, седнал на табуретка и усърдно шиещ сукно или кадифе.

Но той доста често навеждаше глава, за да може успешно да работи с ръце. Д'Артанян не се остави да бъде измамен и веднага разбра, че ако този човек работи, то не е над някаква тъкан.

— Ето какво било — обърна се капитанът към този човек, — значи вие сте се превърнали в шивач, скъпи ми господин Молиер?

— Тихо, тихо, господин Д'Артанян! Тихо, за Бога, мълчете! Ще ме издадете и ще ме познаят.

— Какво лошо има в това?

— Лошо няма, но…

— Искате да кажете, че и хубаво няма?

— Уви, прав сте, тъй като аз, уверявам ви, бях зает с разглеждането на много интересни фигури.

— Продължавайте, господин Молиер, продължавайте. Напълно разбирам колко интересно е това за вас… Няма да ви преча, но при едно условие: кажете къде е господин Персерен?

— Ще ви кажа с удоволствие. Той е в кабинета си, само че… ме доведе в тази стая, за да мога да върша спокойно наблюденията си, след което се усамоти в кабинета си, недостъпен.

— В такъв случай, скъпи ми господин Молиер, идете и му кажете, че аз съм тук, искате ли?

— Аз? — извика Молиер с тон на честно куче, на което искат да отнемат получения на законно основание кокал. — Искате да се откъсна от моята работа? Ах, господин Д'Артанян, колко лошо се отнасяте към мен!

— Ако веднага не отидете да предупредите Персерен, че аз съм тук, драги господин Молиер — полугласно каза Д'Артанян, — то и аз няма да ви покажа един от моите приятели, който е тук с мен, предупреждавам ви.

— Ето този, нали?

Молиер обгърна Портос с поглед, който проникваше в сърцата и умовете и изглеждаше многообещаващ, след което той веднага стана и отиде в съседната стая.