Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава тридесет и осма
Дружески съвети

Приближавайки се към леглото, където се мъчеше от треската Фуке, Д'Артанян видя човек, който се е хванал за отиващия си живот, за тънката нишка на човешкото битие, толкова слабо и уязвимо за всички удари на съдбата. Суперинтендантът сърдечно го приветства.

— Как се чувствате след пътуването, монсеньор? — попита Д'Артанян.

— Както виждате, непрекъснато пия лекарства. Ще наложа на местното население контрибуция под формата на билкова отвара.

— Преди всичко трябва да се наспите, монсеньор.

— Скъпи господин Д'Артанян, аз с удоволствие бих поспал… Но да не би и тук да сте, както преди в Париж, по заповед на краля?…

— За Бога, монсеньор, оставете краля на мира! Когато дойда по негова заповед, обещавам, няма да ви карам да се губите в догадки. Ще сложа ръка на шпагата си, както се полага по закон, и ще кажа с тържествен глас: «В името на краля вие сте арестуван!»

Фуке неволно трепна. Гласът на темпераментния гасконец беше толкова естествен и силен. Инсценировката на събитието беше почти така страшна, както и самото събитие.

— Обещавате ли да бъдете все така искрен към мен?

— Моята чест е гаранция! Но повярвайте, ние сме далеч от това… Наистина, вие сте много приятен човек въпреки изтощителната треска. Кралят не може и не трябва да позволява на никого да помрачава дълбоката му любов към вас.

— И господин Колбер ли ме обича така? — намръщи се Фуке.

— Не говоря за него. Той е изключение: действително не ви обича, но, дявол да го вземе, белката може да се спаси от змията, стига да поиска това.

— Честна дума, вие разговаряте с мен като с приятел и, кълна се в живота си, никога не съм срещал човек с вашия ум и с вашето сърце.

— Вие сте прекалено добър човек. Чакахте днешното утро, за да ме удостоите с този комплимент?

— Колко сме слепи понякога!

— Гласът ви пресипва, изпийте си лекарството, монсеньор… С искрено дружелюбие Д'Артанян му протегна чашата с отварата. Фуке я взе от ръката му и благодари с ласкава усмивка.

— Такива неща се случват само с мен — каза мускетарят. — Прекарах около вас десет дълги години и то беше времето, когато боравехте с купища злато, изплащахте само пенсии по четири милиона на годината и никога не ме забелязвахте. Сега изведнъж откривате, че съществувам, откривате го в момента…

— На моето падение — прекъсна го Фуке. — Това е вярно, скъпи господин Д'Артанян.

— Не съм казал такова нещо…

— Но го мислите, което е по-важно. Ако аз падна, повярвайте ми, денем и нощем ще си блъскам главата в стената и ще повтарям десетки пъти: «Безумец, безумец! Сляпо нищожество! Имал си подръка господин Д'Артанян, а не си се възползвал от приятелството му! И не си го обогатил!»

— Вие преувеличавате моите достойнства и това ме кара да ви се възхищавам.

— Ето още един човек, който не споделя мнението на господин Колбер.

— Оставете този Колбер! Той е по-лош от пристъп на треска.

— Имам си причини за това. Ето чуйте. Фуке му разказа за преследването с корабчетата и за лицемерното поведение на финансовия интендант.

— Нима това не е истински знак за моята гибел?

— Вярно — Д'Артанян стана сериозен, — и на такова ми мирише, както казваше понякога господин Дьо Тревил.

— Нима не е вярно, господин Д'Артанян, че съм обречен? Нима не е вярно, че кралят ме доведе в Нант, за да ме отдалечи от Париж, където толкова хора са ми задължени, и освен това за да превземе Бел-Ил?

— Където се намира господин Дербле — добави капитанът. — Що се касае до мен, монсеньор, мога да ви уверя, че в мое присъствие кралят не е казал нито една враждебна дума за вас. Но истина е също така, че изпращайки ме тук, кралят нареди да не казвам нищо за това на господин Дьо Девър.

— Моят приятел.

— Да, монсеньор, на господин Дьо Девър — продължи мускетарят, очите на когото не говореха същото, което казваше устата. — Освен всичко кралят ми нареди да взема със себе си бригада от моите мускетари, което според мен е излишно, тъй като в страната е съвършено спокойно.

— Бригада? — Фуке се повдигна на лакът.

— Деветдесет и шест конници, монсеньор, колкото беше при арестуването на господин Дьо Шале, Дьо Сен Мар и Монморанси. Освен това той даде цял поменик незначителни заповеди като тези: да се охранява замъкът, да се пази всяка врата, да не се допускат гвардейците на господин Дьо Девър да носят караулната служба. Господин Дьо Девър, вашият приятел…

— А за мен — възкликна Фуке — какви бяха заповедите му?

— За вас, монсеньор, нито дума.

— Господин Д'Артанян, става дума за моята чест и може би за живота ми. Нали не ме мамите?

— Аз?… С каква цел? Нима нещо ви заплашва? Почакайте… Има и заповед за каретите и лодките… но тя не ви засяга. Това са обикновени полицейски мерки. Има заповед от Нант да не излизат нито коне, нито лодки без пропуск, подписан от самия крал. Тази заповед ще влезе в сила след пристигането му, така че, както виждате, тя няма ни най-малко отношение към вас. От това, че ви съобщавам съдържанието на получените заповеди, очевидно следва, че съм благоразположен към вас и че се стремя да ви докажа следното: нито една не е насочена непосредствено срещу вас. Нека повторим: специална и строга охрана на замъка, в който вие ще отседнете, нали така? Познавате ли този замък?… Ах, монсеньор, това си е истинска тъмница. Пълно отстраняване на господин Дьо Девър, който има честта да бъде ваш приятел… Постове при градските врати и на реката, но само след пристигането на краля… Знаете ли, господин Фуке, че ако вместо с вас, един от първите сановници на кралството, бях разговарял с човек с не толкова чиста съвест, аз щях да се компрометирам завинаги? Прекрасен случай за всеки, който иска да избяга! Нито полиция, нито охрана, нито някакви особени заповеди. Реката е свободна и пътят е открит в четирите посоки. Освен това господин Д'Артанян е задължен да ви предостави своите коне, ако ги поискате от него! Всичко това трябва да ви успокои, скъпи господин Фуке. Кралят не би ми дал подобна свобода, ако имаше лоши намерения. Наистина, господин Фуке, искайте от мен всичко, каквото ви е нужно, аз съм на ваше разположение. Ще ми направите ли една-единствена услуга — да поздравите Арамис и Портос, в случай че тръгнете към Бел-Ил. Имате възможност да го направите без отлагане, незабавно, без да сваляте халата, който сте облекли.

С тези думи, съпроводени от нисък поклон, мускетарят, очите на когото продължаваха да излъчват благожелателност и съчувствие, излезе от стаята и изчезна. Още не беше стигнал до външната врата, когато Фуке, развълнуван докрай, дръпна звънеца и заповяда:

— Коне! Лодка!

Никой не отвърна. Суперинтендантът навлече без ничия помощ първата попаднала му дреха и разклати звънеца:

— Гурвил!… Гурвил!…

Най-после бледият и запъхтян Гурвил се показа.

— Да вървим! Да тръгваме веднага! — извика суперинтендантът.

— Твърде късно е! — изрече преданият приятел.

На площада пред замъка се чуха фанфари и барабани.

— Кралят пристига, монсеньор — каза Гурвил. — Осем часа по-рано, отколкото го очаквахме!

— Загинахме! — прошепна Фуке. — Добри ми Д'Артанян, ти твърде късно ме предупреди.

Действително кралят влизаше в града. Скоро от укрепленията се чу топовен гърмеж, отговори му друг от кораба, който стоеше в реката. Фуке се намръщи, извика лакеите си и нареди да го облекат с парадните дрехи. От прозореца си той видя иззад спуснатите завеси събралата се тълпа и големия военен отряд, появил се необяснимо как веднага след своя господар. Кралят беше изпратен тържествено до замъка и Фуке забеляза как той слезе от коня при бариерата пред вратите и каза нещо на Д'Артанян, който държеше стремето му. Когато кралят се скри под свода на вратите, Д'Артанян тръгна към дома на Фуке, но толкова бавно, спирайки се толкова пъти, за да размени някоя дума с мускетарите, които стояха в шпалир пред стените на замъка, та можеше да се помисли, че брои крачките и секундите, преди да изпълни възложеното му поръчение.

Фуке отвори прозореца. Искаше да го извика.

— Ах! — видя го Д'Артанян. — Още ли сте у дома си, монсеньор? Това «още» ясно показваше на Фуке колко полезни съвети е съдържало първото посещение на мускетаря. Суперинтендантът въздъхна:

— Да, господине, пристигането на краля ми попречи да изпълня някои мои планове.

— Значи знаете, че кралят току-що пристигна?

— Аз го видях, господине. Сега от негово име ли идвате?…

— Идвам да разбера как сте със здравето, монсеньор, и ако не сте много болен, да ви помоля да дойдете в замъка.

— Незабавно, господин Д'Артанян, незабавно.

— Какво да се прави — каза капитанът, — сега, когато кралят е вече тук, нямаме свободен избор. Сега всички сме подвластни на заповедите — вие, както и аз, аз, както и вие.

Фуке изведнъж въздъхна, седна в каретата и тръгна към замъка, съпроводен от Д'Артанян, чието внимание беше толкова страшно, колкото непринудено и приятелско бе доскоро.