Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (2007)
Допълнителна корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1991 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950

 

 

Издание:

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно

Преводач: Владимир Гергов

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Тренев & Тренев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Националност: френска

Излязла от печат: 1992 г.

Редактор: Иван Тренев

Художествен редактор: Лили Басарева

Художник: Емилиян Станкев

Коректор: Магдалена Атанасова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция (Еми)

Статия

По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Виконт дьо Бражелон
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard
АвторАлександър Дюма - баща
Първо издание1847–1850 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
ПредходнаДвадесет години по-късно
Следващаняма

„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.

Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.

Външни препратки

Глава шестдесет и шеста
Портос беше убеден, но така и не разбра за какво става дума

Достойният Портос, верен на законите на рицарството, реши да чака Сент-Енян, докато се стъмни. Но тъй като Сент-Енян не можеше да дойде на мястото на срещата, а Раул не можеше да предупреди секунданта си и тъй като чакането ставаше досадно, Портос нареди на пазача, който стоеше недалеч до вратите на манастира, да намери няколко бутилки добро вино и повече месо, за да има в крайна сметка с какво да се разтуши, пускайки през гърлото си по един сладък залък заедно с по една сладка глътка. Вече привършваше мръвките и виното, когато Раул и Гримо, препускайки с всички сили, се озоваха при него.

Когато видя на пътя двама конници, Портос нито за миг не се усъмни, че това са противниците. Бързо се изправи на поляната, където се бе разположил удобно и започна да маха с ръце и крака, за да раздвижи кръвообращението си.

«Какво значи да имаш стари бойни навици! Този негодник все пак посмя да се яви. Ако бях тръгнал и той не завареше никого, щеше да получи преимущество пред нас» — мислеше си Портос.

Изпъчи гърди и зае най-войнствената си поза, като демонстрираше прекрасно атлетично телосложение. Но вместо със Сент-Енян той се сблъска с Раул, който отчаяно жестикулираше и викаше, идвайки към него.

— Ах, скъпи приятелю! Простете ми! Колко съм нещастен! Нали не ми се сърдите?

— Аз? Но за какво?

— Че ви забравих. Но наистина си загубих ума!

— Какво се е случило?

— Ако знаехте, приятелю!

— Убихте ли го?

— Кого?

— Дьо Сент-Енян.

— Уви! Сега не ми е до него!

— Какво тогава?

— Мисля, че граф Дьо ла Фер е арестуван.

Портос направи движение, с което можеше да събори каменна стена.

— Арестуван! От кого?

— От Д'Артанян.

Портос се обърна към Гримо, сякаш търсеше потвърждение на казаното. Слугата кимна.

— Къде е сега?

— Вероятно в Бастилията.

— Кое ви кара да мислите така?

— По пътя питахме разни хора. Едни са видели каретата да минава, а други — да влиза през вратите на Бастилията.

— Ох! — въздъхна Портос. После направи две крачки встрани.

— Какво решавате? — попита го Раул.

— Аз ли? Нищо. Но не искам Атос да стои в Бастилията. Раул се приближи до него.

— Знаете ли, че арестът е по заповед на самия крал? Портос го погледна. Погледът му говореше ясно: «А мен какво ме интересува?»

— Да изработим план за действие — каза Раул.

— Да, разбира се, да изработим нашия план — съгласи се Портос.

Раул внезапно клюмна.

— Какво ви става? — попита Портос. — Безсилие?

— Не. Тримата не можем да превземем Бастилията.

— Ако Д'Артанян беше тук, можехме да опитаме.

Раул изпадна във възторг от тази митична вяра във всемогъществото на Д'Артанян. Ето ги тези знаменити хора, които са нападали цели армии четиримата и са обсаждали крепости. След като наплашиха смъртта и преживяха този век, който сега лежеше в руини, те си бяха останали по-силни от сегашните юначаги.

— Господине — каза Раул, — вие ме подсетихте, че трябва да се видим незабавно с Д'Артанян.

— Разбира се.

— Сигурно след като е откарал баща ми до крепостта, се е прибрал.

— Да попитаме първо в Бастилията — предложи Гримо, който се обаждаше рядко, но на място.

Забързаха се нататък. По странна случайност — с такива случайности Бог дарява само хората със силна воля — Гримо забеляза карета, спряла пред подвижния мост на Бастилията. Това беше Д'Артанян, който се връщаше от краля.

Напразно Раул пришпори коня, като се надяваше да я настигне и да види кой пътува с нея. Конете спряха от другата страна на масивната врата, тя се затвори след тях и конят на Раул опря муцуна в дулото на мускета на часовоя.

Раул се върна назад доволен, че е видял поне каретата, с която е докаран баща му.

— Сега каретата е в наши ръце — забеляза Гримо.

— Трябва да почакаме, тя несъмнено ще се върне обратно, нали така, приятелю мой? — обърна се Раул към Портос.

— Ако и Д'Артанян не е арестуван — каза Портос.

— Тогава всичко е загубено.

Всичко можеше да се допусне. Той посъветва Гримо да остави конете в тихата уличка Жан Босир, за да не будят подозрение, а сам остана да дебне излизането на Д'Артанян от Бастилията или на каретата, която току-що бе видял.

Последното решение се оказа правилно. Не бяха минали и двадесет минути и вратата отново се отвори. Показа се каретата. Раул и този път не успя да види кой се вози в нея. Гримо обаче се кълнеше, че са двама и единият е неговият господар. Портос гледаше ту Раул, ту Гримо, като се мъчеше да отгатне мислите им.

— Ясно — каза слугата, — ако графът е в тази карета, значи или го освобождават, или го преместват в друг затвор.

— Сега ще узнаем това. Въпросът е кой път ще изберат — каза Портос.

— Ако освобождават господаря ми, ще го закарат у дома — каза Гримо.

— Каретата тръгва в друга посока — каза Раул. Действително, каретата тръгна към предградието Сент-Антоан.

— Да тръгваме — предложи Портос, — ще нападнем каретата и ще дадем възможност на Атос да избяга с нас.

— Метеж! — прошепна Раул.

За няколко мига конниците догониха каретата. Те яздеха толкова близко, че диханието на конете им овлажняваше задната й стена.

Д'Артанян, който винаги беше нащрек, чу тропота на конете. В същия момент Раул извика на Портос да заобиколи каретата и да види кой придружава Атос. Портос пришпори коня и се изравни с вратичката, но не видя нищо, тъй като завеските бяха спуснати.

Раул изпадна в гняв и нетърпение. Той едва сега разбра с каква тайнственост е обкръжен Атос, и се реши на крайност.

Д'Артанян беше познал Портос. Зад кожените завеси той видя и Раул. Незабавно сподели откритието си с Атос. На двамата много им се искаше да видят дали на нападателите докрай ще им стигне смелостта.

Така и стана. Раул, с пистолет в ръка, стигна до челния кон и извика на кочияша да спре. Каретата бавно спря. Портос смъкна кочияша от мястото му. Гримо се хвана за дръжката на вратичката.

Раул отвори прегръдки и завика:

— Графе! Графе!

— Вие ли сте, Раул? — попита Атос, опиянен от радост.

— Не е лошо, не е лошо! — смееше се Д'Артанян. Двамата прегърнаха младежа и великана.

— Храбри ми Портос, предани приятелю! — извика Атос. — Вие винаги сте там, където е нужно.

— Той все още е на двадесет години — каза Д'Артанян. — Браво, Портос!

— Дявол го взел, а ние мислехме, че сте арестуван! — каза Портос.

— Просто се разходихме с каретата на Д'Артанян — прекъсна го Атос.

— Ние ви следим от самата Бастилия — отвърна Раул, като в думите му се четеше недоверие и упрек.

— А ние бяхме на вечеря при добряка Безмо. Помните ли Безмо, приятелю Портос?

— Разбира се. Помня го много добре.

— Видяхме там Арамис.

— В Бастилията?

— Да. На вечеря.

— Ох — облекчено въздъхна Портос.

— Той ви изпраща хиляди поздрави.

— Благодаря.

— Къде отива господин графът? — попита Гримо, на когото графът вече беше благодарил с признателна усмивка.

— Отиваме в Блоа, вкъщи.

— Как? Право от тук?… Без багаж?

— Така ще пътуваме. Тъкмо ще помоля Раул да ми изпрати вещите или да ги донесе, ако пожелае да дойде.

— Ако нищо не го задържа в Париж — каза Д'Артанян и прониза Раул с остър като стоманено острие поглед; този поглед също можеше да причинява болка, той отвори раната на младежа, — най-добре е да ви придружи, Атос.

— Вече нищо не ме задържа в Париж — каза Раул.

— Значи ще пътуваме заедно — зарадва се Атос.

— А господин Д'Артанян?

— Канех се да изпратя Атос до заставата. Оттам с Портос ще се върнем обратно.

— Отлично — обади се Портос.

— Елате тук, сине мой! — промълви графът, като ласкаво прегърна Раул и го настани в каретата. — Гримо, ти ще се върнеш в Париж, без да бързаш, като водиш за поводите коня на господин Дьо Валон. Що се отнася до мен и Раул, ние ще се прехвърлим на ездитни коне, а каретата ще оставим на Д'Артанян и Портос, за да се върнат в Париж. — Като се прибереш у дома, ще събереш вещите ми и заедно с писмата ще ги изпратиш в Блоа.

— Но когато се върнете отново в Париж — забеляза Раул, стараейки се да накара графа да каже нещо повече, — вие ще останете без бельо и вещи, което ще бъде неудобно за вас.

— Мисля, че заминавам за дълго, Раул. Последното ми пребиваване тук не поражда у мен особено желание да се връщам пак.

Раул наведе глава и замълча.

Атос слезе от каретата и възседна коня, с който беше дошъл Портос. Животното видимо беше безкрайно доволно, че е сменило ездача. Приятелите се прегърнаха за сбогом, стиснаха си ръцете и си обещаха вечно приятелство. Портос обеща да прекара у Атос, щом намери свободно време, поне месец. Д'Артанян също обеща да отиде в Блоа, щом получи отпуск. Прегръщайки Раул, той му каза:

— Ще ти пиша, скъпи мой!

Това беше толкова много за човек като Д'Артанян, който не пишеше никому, че Раул бе трогнат до сълзи. Измъкна се от обятията на мускетаря и препусна.

Д'Артанян седна в каретата, където го чакаше Портос.

— Ама че ден, а? — каза той.

— Да, да — потвърди Портос.

— Сигурно сте доста уморен?

— Не бих казал, че много. Но ще си легна по-рано, за да бъда утре бодър и свеж.

— Позволете да запитам, за какво?

— За да довърша започнатото днес.

— Безпокоите ме, приятелю. Виждам, че сте разтревожен от нещо. С каква дяволия сте се захванали, та трябва да я довършвате?

— Вижте, Раул не се дуелира. Излиза, че аз трябва да го направя.

— С кого? С негово величество краля ли?

— Как така с краля? — възкликна слисан Портос.

— Ами да, разбира се, мое голямо дете, с краля.

— Не, уверявам ви. Имам среща с господин Дьо Сент-Енян.

— Вижте какво, Портос. Като вадите шпагата си срещу този благородник, все едно че я вадите срещу краля.

— Какво говорите? — облещи се Портос. — Уверен ли сте в това?

— Естествено.

— В такъв случай как да уредим тази неприятна работа?

— Първо с вас ще си похапнем добре. Трапезарията на мускетарите не е лоша. Ще видите на вечеря красавеца Сент-Енян и ще пиете с мен за негово здраве.

— Аз ли? — ужаси се Портос.

— Как? Отказвате да пиете за здравето на негово величество?

— Но аз, дявол да го вземе, имам предвид не негово величество, а господин Сент-Енян!

— Повтарям ви, че това е едно и също.

— Щом е така… Е, какво пък… — измуча победеният гигант.

— Разбрахте ли ме, драги?

— Не, но сега това няма значение.

— Наистина няма значение. Да вървим да вечеряме, мой скъпоценни Портос!