Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (89)

87.

Преди хеликоптерите от полицията и телевизионните новинарски екипи да се появят, ВПУ успя да се оттегли през покривите на двете съседни сгради. После се спусна долу по едно зле укрепено бояджийско скеле до общинския паркинг, зад сградата, където вече беше в безопасност.

Много ходене му се насъбра днес, при това с лаптоп и камера в провесената през рамото му черна чанта… Ала нямаше нищо, с което да не може да се справи. Беше вдигнал залога в играта и определено се бе въплътил в новата си роля… И в историята.

Изхлузи латексовите си ръкавици, после измъкна от джоба си сребърна запалка. След секунди ръкавиците се превърнаха в снопче от стопена гума върху бетона. Нека сега ченгетата търсят отпечатъци, да душат за следи и да му мислят как да се доберат до него.

Всичко останало по него оставаше, както си беше: дълга руса коса, вързана отзад на опашка, леко набола брада — за да е в тон с избелените му вежди, кафяви контактни лещи, очила със стоманени рамки и обърната назад на главата му шапка с емблемата на бейзболен отбор „Уайт Сокс“.

Името му за днес беше Нийл Стивънс, фотограф от Чикаго, работещ за „Асоушиейтид Прес“. Фотоапаратът му беше „Лайка“, последен модел. Не се отличаваше от останалите репортери. Никакви проблеми в това отношение. Освен това можеше да наблюдава спокойно как вълнението наоколо достига кулминацията си. Да следи отблизо основните играчи, да проверява какви ще са реакциите им, когато са подложени на напрежение. Никой не би могъл да се справи по-добре, дори и Кайл Крейг в най-добрите си дни.

Когато се показа иззад ъгъла, сградата на Деветнадесета улица приличаше на цирка „Барнъм и Бейли“ — в добрия смисъл на това сравнение. Той се опря на бронята на една от паркираните там коли и направи няколко панорамни снимки с широкоъгълния обектив — на полицейските автомобили нагоре и надолу по улицата, на линейките, на камиона на специалния отряд за опасни операции в паркинга на военните, на повече от дузина новинарски микробуси. Имаше стотици местни жители. Всички се мотаеха по улицата, като се опитваха да си представят какво, по дяволите, ставаше тук.

Дали някой вече знаеше? Дали се бяха досетили? ВПУ щеше да отличи на картата скучния им малък квартал. Скоро всички ще започнат да благодарят на Бога, че това не се е случило с тях.

Да, всичките тези дребни създания тази вечер ще бъдат дяволски разтърсени. Той беше най-добрият от всички, нали? Равен на самия Кайл Крейг.

Когато пристигнаха хеликоптерите, полицаите на улицата се заеха да разпръскват зрителите. На сцената се появи Алекс Крос, а също и Бри Стоун. „Май доста е понаедряла за тези тесни панталони — помисли си той. — Може би е време да направи нещо по въпроса“.

Да, тъкмо това можеше да бъде следващата му история.