Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (83)

81.

След по-малко от три дни разбрахме за следващия ход на ВПУ. След като приех пациентите си по списъка за сутринта — включително и ветерана Антъни Демао, който се бе върнал и дори постигнахме известен напредък по време на сеанса, — аз се свързах с Бри в „Дейли Билдинг“. Бюрото ми беше затрупано с материали по случая „ВПУ“. За съжаление обаче повечето от тях водеха към задънени улици. Планът ни за този ден беше да разчистим излишното и да архивираме всичко полезно за настройката на радарите ни, за да можем да фокусираме усилията си там, където би имало полза.

Което така и не се случи.

Телефонът на бюрото ми звънна към два и половина. Грабнах слушалката и чух глас, който разпознах.

— Детектив Крос? Обажда се Джейн Филипс от „Поуст“. Тъкмо се питах дали си видял последния имейл и би ли го коментирал?

— Не зная какъв имейл имаш предвид, Джейн — отвърнах. В миналото тя ми беше подавала доста ценни сведения и затова не прекъснах разговора.

— Повярвай ми, ще искаш да го прочетеш. Какво ще кажеш да те изчакам на линията, докато си провериш електронната поща?

Внезапно осъзнах, че за каквото и да ставаше дума, не желаех на телефона да ме чака репортер от „Уошингтън Поуст“.

— След малко ще ти звънна — обещах й.

Това, което видях след броени секунди, бе поредната смайваща изненада. Съобщението беше от ВПУ, изпратено до моя имейл адрес, до този на Бри и май че още до всички новинарски агенции, ТВ канали и радиостанции във Вашингтон и околностите му. Той се бе представил по обичайния си маниер — в съобщението имаше сканирано изображение от последната му СИМ карта. Беше снимка от личната карта на пощенски служител, използвана в Смитсониън, за която не бяхме съобщили на пресата, както и при предишните убийства.

Съобщението бе изписано в познатия подигравателен стил.

Детективи,

 

Само на мен ли ми се струва, че не отдавате на този случай цялото внимание, което заслужава? По моите сметки засега резултатът е шест на нула за ВПУ. Точно така, много правилно казвам, че е шестият. Или може би са пет и половина, понеже този още не е мъртъв.

Направих си труда да издиря скапания си подражател и го докопах, но не получих никакви благодарности от вас. Не беше трудно — само малко да се замисли човек. Но повече, отколкото вие се замисляте. Повече, отколкото сте способни, ако изобщо мислите.

Но ето какво ще направя за вас. До един час ще получите друго съобщение с адрес в него. Там ще намерите вашия имитатор и ако извадите късмет, ще го заварите жив. Още не съм решил. Задължението е мое, разбира се. Мъртъв или жив? Ще видим.

Е, сега вече разбрахте ли защо обществото е толкова уплашено от мен? Защото в тая работа съм по-добър от вас и те го знаят. Това ви е проблемът. И винаги това ще ви бъде проблем. Отново и отново. За доста години занапред, понеже възнамерявам да се занимавам още дълго с това. Междувременно можете да правите това, което най-добре умеете. Да си седите на задниците и да чакате следващия ми ход.

А дотогава…

Живуркайте си, шибаняци.