Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (106)

104.

Най-лошото тепърва предстои! Кайл помнеше тази завладяваща фраза от много отдавна, преди да бъде заловен от Алекс Крос. Тогава току-що бе убил най-безцеремонния криминален репортер от „Уошингтън Поуст“, както и жената на арогантното копеле. Беше планирал да засенчи най-великите мозъци на неговото време — Гари Сонежи, Джефри Шейфър, Казанова, с когото бе работил, така да се каже, като съавтор. Ала най-вече това, което бе и най-важното за него: Кайл възнамеряваше да надмине себе си — да израсне, да се развие, да постигне величие в бранша си, да следва мечтата си.

Внезапно си спомни още нещо, много болезнено, от времето на ареста му. Алекс Крос му беше избил два от предните зъби! Ето как изглеждаше, когато накрая го заловиха. На снимките, появили се във вестниците и списанията из целия свят. И на всяко телевизионно предаване.

Мислителя!

Беззъб.

Като някакъв шибан глупак.

Като скитник, като клошар.

И онази жена! Тя му се присмя публично. Заяви в лицето му, че никога вече няма да види слънцето. Хвалеше се и се перчеше пред цял куп свидетели. Дори после написа някаква високопарна книга, която също толкова скучният „Уошингтън Поуст“ нарече „шедьовър на криминалното правосъдие“.

Значи в тази мрачна къща във Феърфакс — в колониален стил, с червени тухли — живееше Нина Улф. Май заплащането на лицемерието не е кой знае какво, нали?

Кайл започна да обикаля около къщата — и докато крачеше, извади малък метален цилиндър. Започна трескаво да го друса. Беше бесен и имаше пълното право на това. Съдия Нина Улф бе отнела четири години от живота му.

Нямаше вече никакво съмнение — моментът беше настъпил.

ВПУ беше остаряла новина.

Започваше.

Веднага.

Сега.

Той отново беше най-важният.

Само той.

Насочи цилиндъра и написа съобщението си.