Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (71)

69.

Знаех, че спортната кола може да ме изпревари на равен участък, но това бе единственото предимство, което в случая имаше. Всъщност бих могъл да се закълна, че жената намали скоростта, за да скъси дистанцията помежду ни. Какво наистина ставаше? Дали това не е капан? Затова ли бе всичко? Да ме подмамят и отделят от останалите, а след това да ме заловят? Аз ли бях мишената? Кайл Крейг би измислил нещо подобно. Дали Кайл е тук? Замесен ли беше?

Тогава видях какво ставаше в действителност. Без никакво предупреждение, без да светне с мигача, двуместният автомобил се отклони наляво, по тясна странична улица, разтресе се леко и продължи между сградите.

Аз пропуснах пресечката. Нямаше начин да завия. Показа се друга пресечка и моментално свих по нея, надявайки се някъде напред улиците да се пресекат.

И от двете страни на пътя се издигаха високи жилищни сгради, така че нямах видимост до следващата пресечка. Право напред шосето излизаше на кръстовище, пресичайки главен път. Улица „Бостън“, помислих си. Знаех, че зад нея е пристанището. Това автоматично отрязваше някои възможности. Правеше ситуацията малко по-лесна. Или поне се надявах.

Мога да я настигна, да я заловя. И това ще бъде най-големият пробив в случая досега.

Спортната кола профуча покрай мен, когато наближих пресечката, и аз минах с бясна скорост покрай ъгъла. Ето я възможността! Да успея или да се проваля.

Намирахме се в двете съседни платна на улицата. „Миата“-та маневрираше ловко между останалите коли, като ги заобикаляше от двете страни, но не можеше да ми се изплъзне. Отново извадих глока.

Когато шофьорът се опита да завие рязко надясно, вече бях готов. Външните гуми на колата едва докоснаха паважа, но успях да взема завоя само на косъм.

Отпред се появи жилищен квартал с дървета по улиците. Видях пешеходци.

Гърдите ми се стегнаха. В такава топла вечер навън можеше да има деца. Двуместният автомобил не намали скоростта. Летеше право напред, дори ускори.

Натиснах клаксона! Може би щях да успея да предпазя хората. „Миата“-та продължи да се носи с устремна скорост още няколко пресечки, а аз я следвах от близко разстояние. Ако не си пръв, си последен. Така пееше Рики Боби в комедията „Нощи в Таладега“.

Когато шофьорът на „Миата“-та се опита да направи следващия завой, улицата се оказа твърде тясна за високата скорост. Колата забави рязко и аз направо връхлетях върху нея.

Отново се ударих в задната броня, но този път не беше нарочно. Досега таксито здравата си беше изпатило от лудешкото преследване.

Спортният автомобил поднесе, качи се върху тротоара, сетне продължи по нечия ливада. Чух в тъмнината женски писъци. Двама души отскочиха настрани.

Присвих очи и се втренчих напрегнато. Видях пред себе си сградата на „Бест Уестърн“. Какво ставаше, по дяволите? За капак на всичко, като участник в това бясно преследване, току-що бях направил огромен кръг около Балтимор и пристанището.

Чак когато видях магистралата, разбрах какво става. Жената в колата бе измислила как да ме надхитри.

А аз не можех да й го позволя!