Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (104)

102.

Късно същата вечер, сякаш за да подчертае всичко случило се досега, ВПУ ми изпрати пряк отговор, с който все едно ми заявяваше: Независимо дали си готов, или не, аз идвам — право срещу теб!

Бях си у дома и правех онлайн проучване. Покрай връзката между Майкъл и Тайлър Бел се заинтересувах от отношенията между роднини, замесени в случаи със серийни убийства. Намерих сведения за Дани и Лари Рейнс, които са действали поотделно през шестдесетте и седемдесетте. Както и за случая в Рочестър с близнаците Спахалски, които никой не можел да различава. Единият близнак се признал за виновен за най-малко две убийства, макар че го подозирали поне за още други две, докато брат му вече отлежавал присъдата си за едно много по-рано извършено убийство.

Освен кръвната връзка в нито един от тези случаи не се съобщаваше за някакво допълнително ниво на връзка — което нямаше нищо общо с моята роля в съдбата на братята Бел. Голяма част от това, което открих, беше свързано с двама или повече членове на едно и също семейство, партниращи си в съвместната си дейност.

Освен това оставаше неразрешена загадката с жената в Балтимор. Коя, по дяволите, беше тя? И какво се е случило с нея след автомобилното преследване? Дали ВПУ е имал съучастник? Или учител в лицето на Кайл Крейг?

Включих се в електронната поща на нашия отдел, за да разпратя част от това, което бях открил.

И щом отворих пощенската си кутия, намерих ново съобщение, което очакваше да бъде прочетено. Не се оказа приятно четиво.

Какво искам ли, детектив Крос? Това ли те вълнува? Честно казано, останах изненадан, че ме питаш за това. Но нека ти го кажа, колкото мога по-ясно.

ИСКАМ да си платиш за това, което причини на брат ми. Това е оправдано, не мислиш ли?

ИСКАМ да те накарам да се замислиш за това как никога не се опита да го разбереш, преди да го убиеш. Също както и мен не разбираш сега. И никога няма да можеш.

ИСКАМ да ти покажа, че не си толкова добър в тази игра, колкото си въобразяваш. И никой от твоите съдебни психиатри не е. Нито профайлърите, които са невероятни измамници, както дори и на теб ти е известно.

ИСКАМ да разбереш още нещо: тази игра никога няма да се играе по други правила освен моите.

И така ще свърши. По начин, който аз пожелая и когато аз реша.

Още въпроси?

— Т. Б… или не е Т. Б.?^[1]

Първото, което направих, бе да препратя съобщението на Анджали Пател с молба за бърза проверка, на което тя отвърна, че не било проблем въпреки късния час. Тя и без това не работеше по друг случай, освен по този на ВПУ.

После се свързах с Бри и два пъти й прочетох съобщението.

— Е, повярва ли му? — попита ме тя, след като свърших. — Онова там, за отплатата?

— Не, не съвсем. А ти?

— Защо трябва да му вярваме? Всичко, което е казал досега, е лъжа. А какво мислиш за начина, по който се е подписал?

Това продължаваше да ни измъчва, тъй като ние реално не знаехме каква част от ВПУ беше Тайлър Бел и каква — театрално изпълнение. Кой беше Тайлър Бел? И по-конкретно кой е бил, преди да започне всичко това или поне преди ние да попаднем в примката му?

— Бих искам да огледам хижата му — казах, внезапно въодушевен от идеята, докато произнасях думите на глас. — Да подуша наоколо.

— И аз си мислех същото, но няма начин, нали? Трябва да разрешим този случай, колкото може по-бързо. Но съм съгласна с теб — бих искала да огледам хижата му.

— Можем да тръгнем в петък — предложих аз — и да се върнем в неделя.

Бри не отговори. Отначало помислих, че е сметнала думите ми за шега. Но после тя се засмя.

— Да не би това да е завоалирано предложение да заминем заедно за уикенда?