Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (46)

44.

Това бе най-мъчителният и тъжен случай на убийство, по който бях работил през годините, докато бях във вашингтонската полиция или във ФБР. Двама младежи бяха мъртви, а убийствата бяха безсмислени и особено жестоки. Хлапетата бяха невинни жертви на всичко, което се разиграваше.

Движението по „Джордж Вашингтон Мемориъл Паркуей“ бе пренасочено, но при все това се бяха образували дълги опашки от коли, все още затапени на магистралата. Чакаха преобърнатия микробус да бъде извозен от полицията. Това изискваше подписа на Бри, която пък трябваше да изчака екипа от медицински експерти да завърши огледа на двата трупа. Мястото бе под нейна юрисдикция, но присъствието й възбуди недоволството на местното полицейско управление в Арлингтън, макар че на Бри въобще не й пукаше.

В небето кръжаха хеликоптери, наоколо беше пълно с полицаи и представители на медиите. Журналистите се опитваха всячески да пробият полицейския кордон. За мен бяха нагли любопитни зяпачи, но с дадени им от закона права да гледат и да снимат.

Тълпата, голяма част от която бе свидетел на убийствата, представляваше странна смесица от гневни, агресивни, уплашени и смутени хора. Първо трябваше да идентифицираме някои от тях като наши свидетели, а след това да се опитаме да накараме всички останали да разчистят мястото.

В главата ми изскочи заглавието на едно бродуейско шоу: „Спри света — искам да се махна“. И наистина исках.

Имаше много полицаи от пътната полиция във Вирджиния, както и щатски полицаи, които всячески показваха нетърпението си. Бри, Сампсън и аз си разделихме нашата част от работния участък. Тя проверяваше самото местопрестъпление за физически улики. Сампсън се бе заел да разследва появата и изчезването на убиеца, което обхващаше голям периметър от Потомак до целия път в Рослин, Вирджиния. С него работеше и екип от полицаи от Арлингтън.

Аз се бях съсредоточил върху престъпника и поведението му по време на двете убийства. За целта се нуждаех от най-добрите свидетели, които можех да открия, и то по възможно най-бързия начин. При местопрестъпление, обхващащо такъв обширен участък, трябваше да го направя, преди движението отново да бъде пуснато. Поне за момента убиецът бе спрял света и никой нямаше да тръгне, преди той да пожелае.