Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (34)

32.

Когато пазачът отвори вратата на малката стая за свиждане, леко прегърбеният Мейсън Уейнрайт бе забил поглед в пода.

— Да вървим, Крейг — подкани го пазачът. — Забавлението свърши. Време е да се връщаш обратно в покоите си.

Уейнрайт промърмори нещо в знак на съгласие, сетне пое надолу по коридора пред раздразнителния тъмничар. Беше се навел и тътреше крака като „жив мъртвец“, какъвто трябваше да бъде. „Само не позволявай да види дали премигваш“, повтаряше си той.

Това бе моментът, когато целият план можеше да отиде по дяволите. Всичко можеше да бъде изгубено през следващите няколко минути. Макар че неговата роля бе по-лесна — да остане спокоен, кротък, с наведена глава, — освен ако пазачът не забележи някаква промяна, нещо странно в поведението му. Адвокатът с месеци бе изучавал походката, стойката и маниерите на Кайл Крейг и вярваше, че го имитира доста добре. Все пак не можеше да е сигурен, докато всичко не приключи.

Внезапно палката на пазача го ръгна в гърба. Какво беше това? По дяволите, не!

Явно бе направил грешка и се чудеше каква. Дали бе оплескал нещо и не бе провалил бягството на Кайл Крейг, което той планираше, откакто бе дошъл в строго охранявания затвор?

— Оттук, Мислителю. Да не би да си забравил пътя към килията си, а, гений? — засмя се пазачът подигравателно. — Хайде, движение, че бързам да се върна при телевизора!

Адвокатът не погледна към тъмничаря, не го удостои нито с дума, нито с жест, само зави надолу по посочения коридор и продължи да се тътри с приведени рамене.

За щастие нищо повече не се обърка по пътя към килията на Кайл Крейг. Накрая пазачът затръшна вратата и Уейнрайт остана сам. Беше успял!

Чак тогава той вдигна очи и се огледа. Значи тук и така бе живял Мислителя през последните няколко години. Какъв срам, подобен велик ум да бъде затворен в такова тясно пространство, където няма нищо, което да стимулира интелекта му. Какво унижение за него да бъде подложен на прищевките и заповедите на отвратителните затворнически пазачи и тъпоумни администратори.

— В твоя чест — прошепна адвокатът отново, сетне се подготви да изпълни инструкциите на Кайл Крейг.

Мъжът огледа малката бетонна килия. Леглото, масата, столът и нощното шкафче бяха завинтени за пода като допълнителна мярка за сигурност. Капакът на тоалетната чиния се затваряше автоматично, за да не се наводни килията. Кайл Крейг си бе „извоювал“ черно-бял телевизор, но по него вървяха само програми за това как да си помогнем сами и религиозни предавания, така че кой би искал да ги гледа?

Адвокатът изпита силен пристъп на клаустрофобия и си помисли ужасено, че би било много трудно човек да не загуби разсъдъка си в този ад. След малко Мейсън Уейнрайт се засмя. Повечето хора щяха да решат, че самият той много отдавна е загубил ума си, дори още преди да стане един от учениците и последователите на Мислителя.

Когато същата вечер, в шест часа, малко преди вечеря, пазачът дойде да провери затворника, не можа да повярва на очите си. Мигновено натисна паникбутона на колана си. Сетне зачака да му се притекат на помощ. Не можеше да откъсне поглед от килията.

Кайл Крейг се беше обесил!