Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Double Cross, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стамен Стойчев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън. Двойна заплаха
Американска, първо издание
Превод: Стамен Димов Стойчев
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Стилов редактор: Красимир Димовски
Компютърна обработка: Ана Андонова
Коректор: Стоян Меретев
Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 18,5
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2010 г.
ISBN: 978-954-26-0875-2
История
- — Добавяне
47.
Кайл Крейг току-що бе чул последните добри новини от Вашингтон, когато майка му отвори бавно високата три метра и половина входна врата на вилата близо до Сноумас край Аспен. Когато видя кой стои на прага, възрастната жена припадна.
Кайл успя да прихване скъпата стара мама, преди да се строполи върху каменния под, и се усмихна. Хубаво е да си отново у дома, нали?
Малко по-късно съживяваше старицата в просторната сводеста кухня на къщата от хиляда и сто квадратни метра.
— Добре ли си? Мириам? Майко?
— Уилям? — простена жената, когато погледна лицето, надвесено над нея. — Ти ли си, Уилям?
— Хайде сега, що за небивалици? — попита Кайл и се намръщи. — Веднъж, поне веднъж използвай ума, който ти е даден, който би трябвало да ти е даден. Съпругът ти и мой баща — Уилям — е мъртъв от доста време. Помогнах да погребат генерала в Александрия. Не си ли спомняш какъв прекрасен ден беше? Слънчеви небеса, лек освежаващ ветрец, мирис на изгорели листа във въздуха. Мили Боже, съвсем си изгубила разсъдъка си, жено. Хората изпратиха всички онези цветя — поздравяваха те затова, че най-после си свободна от онзи лицемерен тиранин, от онова копеле.
Кайл притисна внезапно длани към лицето си.
— О, Господи! Вината е моя! За всичко съм виновен аз, майко. Маската! Тези гумени маски са толкова дяволски истински. В тази изглеждам досущ като баща си, нали? Най-после постигнах образа, който старецът желаеше за мен.
Майка му се разпищя и той я остави малко да поупражнява гласните си струни. И без това нямаше кой да я чуе. Приживе баща му никога не бе позволявал в къщата да има домашна прислуга и тя все още не искаше. Типично, нали? Разполагаше с всички пари на света, а нямаше за какво да ги харчи.
Известно време той гледаше как жалката старица трепери и клати унило глава. Смешно, но лицето й приличаше на маска много повече от неговото — маската на семейната трагедия.
— Не, аз съм. Кайл. Отново съм на свобода. И, разбира се, исках да те видя, да ти дойда на гости. Но другата причина, заради която съм дошъл, са парите. Нуждая се от пари, мамо. Няма да остана повече от няколко минути. Но през това време ще трябва да ми дадеш номерата на задграничните сметки.
След като Кайл свърши с компютъра в някогашния кабинет на баща си, се почувства като нов човек. Сега беше богат. Близо четири милиона бяха прехвърлени в сметката му в Цюрих, но което беше по-важно — сега наистина се чувстваше свободен. Това не се случваше само защото си излязъл от килията. За някои затворници усещането за свобода никога не се връщаше, дори и да видеха слънцето.
— Но аз съм свободен, най-сетне съм свободен! — извика той към високите тавански греди на къщата в Колорадо. — И ме очакват важни неща, които трябва да свърша. Обещания, които трябва да изпълня.