Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (42)

40.

Същата вечер се срещнах с Бри и Сампсън в „Дейли Билдинг“. Вече ми бяха дали офис там и се бе оформил нещо като спешен център за случая с Публичния убиец. С трима ни, натъпкани в малката стая, имах чувството, че отново съм в общежитието в колежа и деля стая със съквартирантите си.

Досега никога не съм работил по този начин — в такова тясно сътрудничество. Помежду ни нямаше напрежение, нито спорове как да работим. Само случаят, който разследвахме. И, разбира се, близостта на дългите крака на Бри и други нейни части, страхотният й външен вид и така нататък…

Когато влязох, тя търсеше нещо из чекмеджетата. Застанал зад нея, Сампсън четеше през рамото й някаква папка върху бюрото.

— Виж това. — Той ми подаде снимка от полицейско досие при арест. — Запознай се с Аштън Кули.

— За какво става дума? — попитах, като погледнах снимката от мястото си.

— Аштън е сценичното му име — отвърна Сампсън. — Явил се е на прослушване, но не е получил ролята на Матю Джей Уокър в онази научнофантастична пиеса в центъра „Кенеди“. Продуцентите са предпочели голямото холивудско име пред местния талант. Типично, нали?

— Това дяволски би го вбесило — вметна Бри. — Не мислиш ли? Защото аз съм уверена.

Взех снимката и я погледнах. Актьорът беше някъде към двадесет и пет годишен, от бялата раса, с тъмна коса и леко нацупено изражение.

— Предполагам, че много актьори са искали ролята. Пиесата е можело да стигне до „Бродуей“ — отбелязах.

— Със сигурност — съгласи се Сампсън. — Но колко от тях са били заподозрени в предишно убийство?