Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (78)

76.

В четвъртък, около обяд, ми се обади Бри. Не точно това очаквах да чуя, всъщност изобщо не исках да го изрича.

— Алекс, не ми се сърди, но няма начин да се измъкна този уикенд. Съжалявам. Наистина…

Надявахме се да продължим нашата екскурзия, толкова драматично прекъсната, но тя, разбира се, беше права. Времето не беше подходящо. Всъщност едва ли би могло да е по-неподходящо, имайки предвид шума, вдигнал се около ВПУ. Да не споменавам, че Кайл Крейг отново бе на свобода и никой все още не знаеше къде би могъл да се намира.

— Какво ще кажеш да те компенсирам поне малко с няколко питиета довечера? — попита тя. — Да се видим, да кажем, около девет в хотел „Шератон“ в Стария град. Знаеш ли къде е? Спомняш ли си?

— Разбира се, че си спомням, ще бъда там. „Шератон“. В девет.

До този момент всички бяха объркани и обезсърчени, особено ние двамата. Работехме по-упорито от всякога върху случая с ВПУ и всичко, което бяхме постигнали, бяха много въпроси без отговор и няколко особено жестоки убийства. Как бе успял той да разиграе постановката в Балтимор и в същото време да осъществи удара в „Смитсониън“? Коя беше мистериозната жена, която му бе помогнала в Балтимор? Какво означаваха онези цифри върху пощенската торба?

И какво ще се случи, ако отново се опита да надмине себе си?

Всичко това висеше над главите ни като дамоклев меч, който всеки момент щеше да се стовари отгоре ни. И навярно въпросът беше не дали, а кога.

За двама ни с Бри „Шератон“ в Александрия щеше да бъде приятна разходка в миналото. Точно там веднъж имахме много специална вечер. „Шератон“ се намираше по средата на историческия Стар град и недалеч от брега на Потомак. Беше хубаво място, където да завършиш деня, и аз нямах търпение да видя Бри.

Малко преди девет приседнах на високия стол в бара на хотела и поръчах халба студена наливна бира. Барманът, едър и дружелюбен мъжага с големи мустаци, ме погледна.

— Вие ли сте Алекс?

Сърцето ми леко се сви. Непознатите почти никога не предават добри новини на ченгетата.

— Точно така — кимнах.

— Тогава предполагам, че това е за вас.

Подаде ми плик с логото на хотела. Разпознах почерка на Бри и отворих писмото. Прочетох следното:

Алекс, промяна на плановете. Б.

Вътре в плика намерих и хотелска електронна карта за стая.

— Приятна нощ, Алекс — пожела ми барманът с усмивка, която означаваше, че Бри лично му е дала плика.

— Сигурен съм, че ще е такава.