Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (79)

77.

Взех асансьора до третия етаж на хотел „Шератон“ и почуках на врата 3Б. Всичко беше точно така, както го помнех. За начало във въздуха се носеше нежно ухание. Макар че малко се изненадах, когато Бри ми отвори вратата по джинси и блуза. Всъщност очаквах да я видя с по-малко дрехи.

— Надявам се, че нямаш нищо против изненадата — рече тя и ми подаде чаша червено вино. Дъхаше на подправки… Макар че не ми пукаше какво е виното, нито каква марка е.

Започнах да целувам Бри и ръката ми мигом се плъзна по гърба й. Внезапно ръцете й ме обгърнаха. Чух как вратата щракна зад нас и двамата бяхме погълнати от меките сини и пастелни тонове на хотелския апартамент. Добра идея. Щяхме да забравим за външния свят, колкото е възможно по-дълго.

Завесите бяха спуснати, а леглото оправено — всичко си беше на мястото.

— Това легло изглежда подканващо. Идеално за спане. Спомням си.

— Съблечи се — заповяда ми с усмивка Бри. — И дори и не помисляй да спиш, Алекс.

Погледнах я над ръба на чашата си.

— Бързаш ли, или какво?

— Ни най-малко.

Бри се отпусна сред възглавничките на дълбокото меко кресло, за да гледа. Очите й блестяха.

— Не бързай, ако желаеш. Моля те. Просто си свали нещо, Алекс. Аз също не бързам за никъде.

Така че направих това, което ми казаха. Разкопчах едно копче — една целувка; панталон — две целувки; ей такива ми ти неща.

Сетне Бри се изправи. Пристъпи напред и протегна ръце.

— Не ме разбирай погрешно — все още не бързам.

Най-накрая се строполихме върху леглото, което наистина беше много удобно.

— Ами ти? — попитах я.

Тя все още не бе свалила никаква дреха.

— О, ще те настигна. Накрая. Ти да не би да бързаш?

Бри се изтегна върху мен, протегна се и отвори чекмеджето на нощното шкафче. Какво имаше там?

Извади последното, което очаквах да видя: две въженца.

Хмм, интересно развитие. Сърцето ми запрепуска.

— Това за теб ли е, или за мен? — попитах.

— Да кажем, и за двама ни.

Аз вярвах на Бри, нали? Без съмнения, без подозрения? Е, може би имах само няколко въпроса. С няколко движения тя завърза лявата ми ръка за леглото — здраво, но не беше неудобно. Сетне ме целуна. Успокояваща целувка по устата, последвана от втора, по-страстна. Наистина ли познавах Бри?

— Тук стана доста горещо или само на мен така ми се струва? — попитах.

— Надявам се, че е горещо — прошепна тя.

След това завърза и дясната ми ръка. Бри знаеше как да прави възли.

— Затова ли си станала ченге? — поинтересувах се. — Май сме маниаци по контрола, а, детектив Стоун?

— Възможно е, доктор Крос. Скоро ще разберем, нали? Изглеждаш страшно съблазнителен.

— Твой ред — подканих я. — Да свалиш дрехите.

Тя ме погледна с големите си кафяви очи и трябва да призная, че действително започвах да се наслаждавам на това — каквото и да беше.

— Кажи „моля те“.

— Моля те. Но не може ли малко да ускорим нещата?

— Значи все пак ти бързаш?

— Малко.

— Малко, а? Не съм сигурна, ако е „малко“, дали ще свърши работа в момента.

Първо се свлече блузата й — бавно, — последваха я джинсите и тя остана по син дантелен сутиен и гащички, които досега не бях виждал. Идеално подхождаше на обзавеждането на апартамента.

Опитах се да достигна Бри, но въжетата ми пречеха.

— Ела тук, Бри. Целуни ме. Моля те, целуни ме. Само една целувка.

— Само една целувка, а? И нима трябва да ти вярвам?

Най-после ме целуна — но не и преди да си достави насладата да ме подразни още. Извих и преплетох крака с нейните. Само това можех да направя. По мен се разля вълна на надигащо се удоволствие и известно раздразнение, че не можех да се движа. Определено вече изгарях от желание към детектив Бри Стоун. И естествено, ставах все по-нетърпелив.

— Леле — промърмори тя и се усмихна. — Има много по-голям резултат, отколкото очаквах. Би трябвало по-често да идваме тук.

— Съгласен съм. Какво ще кажеш за всяка нощ?

Най-накрая тя се отпусна върху мен. Устните на Бри бяха на сантиметри от моите, усетих топлите й гърди. Очите й бяха божествено красиви, втренчени в мен.

— Искаш ли да развържа противните въжета? — попита тя.

Аз кимнах задъхано.

— Да. Ноктите й одраскаха нежно гърдите ми, сетне се спуснаха надолу към краката ми и между тях. Докосването ме накара да потръпна, не можах да се сдържа.

— Да, моля! Всичко това демонстрация на контрол ли е? — попитах отново.

— Не, доктор Крос. На доверие. Вярваш ли ми?

— А трябва ли?

— Не отговаряй на въпроса с въпрос.

— Да, вярвам ти. Дали е разумно?

— Много разумно. Това е единственият начин да бъдем заедно.

Засмях се.

— Е, аз искам да сме заедно. Всъщност в момента точно това е единственото ми желание.

— Искаш, а?

— Виждам, че желаеш да ме измъчваш.

Тогава най-после Бри се протегна и с две ловки движения освободи ръцете ми. Щях да бъда впечатлен от майсторството й, ако в момента умът ми не беше другаде. Претърколих я, целунах я и проникнах в нея. Дълбоко, много дълбоко.

— По-бавно — прошепна тя. — Нека да продължи по-дълго.

Малко по-късно ми хрумна, че от самото начало Бри правеше точно това. Удължаваше времето.

Дотук със ситуацията, в която всички печелят. Дотук с нощта, далеч от лудостта. А може би вече бяхме готови за това, което навярно щеше да последва… Ала точно в този миг нищо от това нямаше значение.

— Стаята е снабдена с високоскоростен безжичен интернет. Всички удобства, за които може да си мечтае човек. Искаш ли да проверим как го кара светът? — попита Бри, след като се любихме първия път.

— Ние определено… Не бива да проверяваме нищо…