Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (69)

67.

Какво шоу пропусках? Скочих от стола с разтуптяно сърце.

— Кой остави това? — попитах хората на опашката. — Някой видя ли кой остави бележката?

Жената, чиято книга току-що бях подписал, посочи към тълпата.

— Тя отиде натам, шерифе!

— Как изглеждаше? — продължих да разпитвам. — Сигурна ли сте, че беше жена?

— Хъм… Имаше права черна коса. Черна риза. Джинси. Поне така ми се струва. Като всички останали тук. Изглеждаше женствена.

— С очила! — обади се някой. — И имаше синя раница!

— Алекс… — разнесе се гласът на Бри в ухото ми, — какво става там? Случи ли се нещо? Какво, по дяволите, става?

— Бри, търсим жена. Определено. Черна риза, джинси, очила, синя раница. Двамата със Сампсън трябва незабавно да покриете изходите. Съобщи на балтиморската полиция какво става. Тя ми остави бележка от ВПУ.

— Действаме!

Вълна на оживление премина през тълпата, когато започнах да си проправям път през гъстото множество от хора. Обаче не всички искаха да ме пуснат. Неколцина души се скупчиха около мен, опитвайки се да разберат какво става, къде отивам, задаваха въпроси, на които в момента нямах време да отговарям.

Опитах се да ги укротя.

— Това вече не е игра! Някой виждал ли е жена с очила, облечена в черна риза, да отива някъде?

Едно хлапе, което вонеше на марихуана, се изкиска в отговор:

— Човече, на това описание отговарят половината от хората тук.

Тълпата отново се размърда и ми се стори, че я видях — в другия край на фоайето. Отместих хлапето от пътя си.

— Позволете ми да мина! Бри! — Вече тичах. — Виждам я! Висока е. Бяла. Носи синя раница.

— Сигурен ли си, че е жена?

— Така мисля, макар че може и да е маскировка.

Когато стигнах следващия ъгъл, заподозряната вече бе изминала по-голямата част от дългия коридор и тичаше към изхода в дъното.

— Полиция! Спри! Спри веднага! — изкрещях след нея и извадих пистолета си.

Непознатата дори не се обърна, когато изхвърча навън, блъскайки вратата, която се затръшна зад нея. Стъклото се напука от силния удар.

— Източния паркинг! — извиках на Бри и Сампсън. — Навън е! Бяга! Жена е!