Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (126)

124.

Продължи да говори, сякаш бе развълнуван да ме види. Може би аз съм бил този, когото е следял.

— Бях много наранен, че не дойде пак да ме посетиш във Флорънс, Алекс. Нямаш представа какво ми беше. Да те тикнат в една ужасно тясна килия и да те държат там по двадесет и три часа в денонощието. Това е нечовешко и не води до нищо добро. Говоря сериозно. Може би ще заснема дълбоко вълнуващ филм като „Неудобната истина“ или „Пътят към Гуантанамо“. Със заглавие „Никога да не видиш слънцето“. Ще се върти във всички киносалони по Източното крайбрежие. Ще спечеля на своя страна милосърдните сърца, кървящи от състрадание към ближния.

— Ти уби много хора, Кайл. Откакто си на свобода, не си престанал да убиваш. Колко са този път труповете?

Кайл вдигна рамене безучастно, сетне лицето му се сгърчи в гримаса. Не беше толкова добър актьор като Антъни, а само по-изкусен убиец.

— Честно казано, не съм си правил труда да ги броя. Разбира се, не бива да пропускам мама. Или и това е било само халюцинация?

— Не, заклал си майка си.

— Заклал съм я, така ли? Звучи прекалено грубо. Всъщност не си спомням много за това. Навярно не съм бил на себе си от гняв. Можеш ли да ми припомниш някои кървави подробности? Искам да ги чуя от теб, доктор Крос.

— Това част ли е от всичко останало, Кайл? Търсиш психологическата връзка?

— Би могло. Никога не съм се замислял за това по този начин.

За момент се взрях мълчаливо в мъжа. Той беше невероятно зъл, без капка съвест. Чудех се как са рефлексите му напоследък. Изглеждаше достатъчно уверен с оръжие в ръка. А и защо да не бъде? Какво му пречи да ме застреля сега?

— Коленичи на земята, Алекс. За по-сигурно. Цялото онова обучение в Куонтико може да ми изиграе лоша шега.

Останах прав, отказвайки да му се подчиня.

Кайл вдигна пистолета си, насочи го право в мен и зачака.

— Казах: коленичи. Все още има шанс да не те убия. Може би искам да имам публика за това, което ще последва.

Това привлече вниманието ми. Публика?

— Какво си намислил, Кайл? И каква роля си играл за ВПУ и партньорката му?

Той се усмихна и сякаш се замисли, преди да формулира отговора си.

— Интересни въпроси. Ако ти отвърна, то ще е, защото няма да си наоколо, за да видиш, или защото искам да очакваш клането, както се изрази ти, нали така беше? На колене! Това е последното предупреждение, Алекс.

Леко прегънах колене, а после се отпуснах на тях на земята. Нямах избор. Кайл мразеше да не му се подчиняват. Това го знаех със сигурност.

— А, така е добре. Ето как обичам да те виждам. Като молител. Знаеш ли, дори ми се иска ВПУ да беше жив, за да стане свидетел на сцената.

— Можеше да го спасиш.

— Може би. Но вероятно не. Всъщност си мисля, че момчето искаше да умре. Изучавал съм ранните му убийства още когато бях агент. Той се свърза с мен в затвора във Флорънс. Мисля, че съм въплъщавал бащинската фигура за него. Но ти би трябвало да го знаеш по-добре от мен. Обаче аз не мога да живея само с миналото. Нито си падам много по съжалението. Разбираш го, нали?

— Какво искаше да каже той с думите „В твоя чест“?

— О, това ли? Той, разбира се, беше мой почитател. И кой не е? Както и момичето. Дали му е сестра? Никой не знае със сигурност. Те изпращаха съобщенията си до мен в Ей Ди Екс във Флорънс чрез адвоката ми. Друг мой почитател. Те са само едни извратеняци, Алекс. Макар че той доста те поизпоти. Помогнах му с някои идеи. Футболният стадион беше мое хрумване. И, разбира се, предложих да се заеме с Тес Олсен. Това беше в моя чест.

Кайл пристъпи напред и опря дулото на пистолета в слепоочието ми. Ръката му не трепна за миг.

— Аз, Кайл Крейг, духовно и телесно здрав — заговори той и се ухили широко, злобно, налудничаво, — решавам да пощадя живота на Алек Крос. Във всеки случай поне засега. — Отстъпи крачка назад. — Казах ти вече: двадесет и три часа в денонощието. Четири години. Няма да се отървеш толкова лесно. Да тръпнеш от страх няколко минути — това е нищо в сравнение с онова, което преживях там. Не е достатъчна разплата. Нито дори отчасти! Сам ще се убедиш. — Кайл продължи да отстъпва назад. — За теб, Алекс, имам много по-големи и подобри планове. Едно поне е сигурно: ще измъчвам теб и твоето семейство до смърт. Не си прави труда да ги криеш. Наистина съм много добър в откриването на хора. Това беше моята специалност в Бюрото. Притежавам много умения в тази област, Алекс. Аз съм Мислителя. Забрави ли?

— Хвърли пистолета, Крейг. Направи го бавно, лайно такова. Или наистина ще разбереш какво значи разплата.

Беше Бри. Не я виждах, но исках да я предупредя.

За Кайл Крейг и защо никога, никога не бива да го предупреждаваш.

Отворих уста и…