Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (28)

26.

Време беше за новата ми история.

Тази вечер деветстотин петдесет и пет смелчаци бързаха да заемат плюшените си кресла в центъра „Кенеди“. Централното фоайе бе осветено от осемнадесет кристални полилея — по един тон единият, — които приличаха на гигантски сталактити. Фоайето беше огромно, дълго повече от сто и осемдесет метра. В центъра му се издигаше бронзов бюст на самия Кенеди — висок близо два метра и половина, — който никога в живота си не бе изглеждал толкова царствен и сериозен.

Екип от тридесет и седем работници се трудеше зад сцената. Впечатляващо. И скъпо.

Поне седемнадесет човека сновяха по дървените дъски.

А една самотна фигура чакаше тихо под сцената.

Доктор Зандер Суифт.

Беше дошъл в три следобед през служебния вход на театъра. Носеше голяма кутия за инструменти. А за всеки случай си бе приготвил няколко добре отрепетирани фрази за повреда в бойлера, която трябва да се отстрани. Вътре в кутията беше реквизитът му.

Пистолет.

Шиш за лед, за всеки случай.

Газова горелка.

Достатъчно запас от етанол.

Сега, повече от пет часа по-късно, беше време за главното действие. Над главата му представлението бе в разгара си. Салонът бе пълен докрай с почитатели на драмата и съспенса.

Матю Джей Уокър се бе вживял в сцената, в която говореше малко монотонно с друг персонаж върху монитора. Естествено Уокър беше изключително красив, малко по-нисък, отколкото се очакваше, и, в интерес на истината, доста разглезено копеле. Агентът му бе настоял за пресни екзотични плодове, кашон с минерална вода „Евиан“, личен гримьор. Е, време беше Уокър да се срещне с партньора си.

— Здрасти, Матю Джей! Привет! — изрече доктор Суифт. — Аз съм тук, зад теб…

Актьорът се извърна изненадано. Сетне погледна шокирано, когато капакът на трапа на пода, който обикновено се използваше във второ действие, се отвори.

— Мамка му, какво, по дяволите, става…

— Госпожи и господа, съжалявам за прекъсването — поде доктор Зандер Суифт с висок и ясен глас, който можеше да се чуе и от най-задните места. — Но може ли да привлека вниманието ви, пълното ви внимание? Въпросът е на живот и смърт.