Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (1)

I.

В Александрия, щата Вирджиния, произнесоха присъдата на бившия агент от ФБР и сериен убиец Кайл Крейг, известен като Мислителя, за единадесет признати убийства. А областният съдия Нина Улф му изнесе поучително и унизяващо слово. Поне по този начин той възприе съдийското мъмрене, прие го като лична обида.

— Господин Крейг, според всички критерии, които познавам, вие сте най-злото човешко същество, което някога се е изправяло пред мен в тази съдебна зала. Вие сте един от най-презрените типове, които са се…

— Много ви благодаря, съдия Улф — прекъсна я Крейг. — Поласкан съм от вашето внимание и от дълбокомислените ви слова, в които не се съмнявам. Кой не би бил доволен да бъде оценен като най-добрия? Продължавайте. Това е музика за ушите ми.

Съдията Улф кимна спокойно и продължи невъзмутимо, все едно Крейг нищо не бе изрекъл.

— Като възмездие за тези неописуемо жестоки убийства и многократно повтарящи се актове на насилие и мъчения вие се осъждате на смърт. До изпълнението на присъдата ще прекарате остатъка от живота си в максимално строго охраняван затвор. След като ви преместят там, ще бъдете лишен от контакти с други хора. И никога повече няма да видите слънцето. А сега го махнете от очите ми!

— Много драматично — провикна се Кайл Крейг към съдия Улф, докато го извеждаха от съдебната зала, — но няма да стане така. Вие току-що произнесохте собствената си смъртна присъда. Аз ще видя отново слънцето, но ще се видя и с вас, съдия Улф. И с Алекс Крос ще се видя. Бъдете сигурна, че ще се срещна с Алекс Крос. И с очарователното му семейство. Имате думата ми, моето тържествено обещание, пред всички тези свидетели, пред тази патетична аудитория от търсачи на силни усещания и пред хиените от пресата, и пред всички останали, които ми оказаха честта с присъствието си днес. Още не сте видели всичко, на което е способен Кайл Крейг.

Сред аудиторията, сред „търсачите на силни усещания и хиените от пресата“, беше и Алекс Крос. Изслуша напразните заплахи на своя някогашен приятел, но не можа да потисне съмнението, което го глождеше: дали затворът Ей Ди Екс във Флорънс наистина е толкова добре охраняван, колкото се предполагаше.