Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (2)

II.

Четири години след този ден Кайл Крейг все още бе държан в изключително строго охранявания затвор Ей Ди Екс във Флорънс, щата Колорадо, на около сто и шестдесет километра от Денвър. Обстановката го задушаваше. През цялото това време той нито веднъж не видя слънцето. Беше отрязан от всякакви контакти с хора. Гневът му се трупаше, разцъфтяваше и ставаше все по-заплашителен.

Сред съкилийниците му бяха Унабомбър^[1], или Тед Качински, конспираторът от Оклахома Тери Никълс^[2], както и терористите от „Ал Кайда“ Ричард Рейд^[3] и Закариас Мусауи^[4]. Никой от тях не беше допускан в останалите затворнически отделения, където слънцето проникваше. Затворниците ги държаха в звукоизолирани бетонни килии, 3.7 на 2.1 метра, напълно самотни. Срещаха се само със своите адвокати и с надзирателите от специално обучената охрана. Кошмарният им живот в Ей Ди Екс във Флорънс можеше най-добре да се изрази с думите „да умираш всеки ден“.

Дори и Кайл признаваше, че да се избяга от Флорънс е обезсърчаващо предизвикателство, може би невъзможно. Досега нито един затворник не бе успял да се измъкне оттам, никой дори не се бе опитвал. Ала въпреки всичко човек можеше да се надява, да сънува, да обмисля бягството си и да упражнява въображението си. Можеше да планира жестокото си отмъщение.

Неговият случай беше в етап на обжалване и затова адвокатът му, Мейсън Уейнрайт от Денвър, го посещаваше веднъж седмично. Този ден пристигна, както винаги, точно в четири следобед.

Мейсън имаше навика да се перчи с вързаната си на опашка дълга сребристосива коса, с поизтърканите си черни каубойски ботуши и с каубойската си шапка, която винаги носеше килната назад. Носеше сако от еленова и колан от змийска кожа. А очилата с големи рогови рамки му придаваха вид на вживял се в амплоато си кънтри певец. Или на преподавател от провинциален колеж, който не заслужава особено внимание. Странен избор на адвокат, но за Кайл Крейг се знаеше, че обича колорита и екстравагантността. Така че решението му да избере Уейнрайт не възбуди някакви подозрения.

Двамата се посрещнаха с прегръдка. И както при всяко от предишните им свиждания, Кайл прошепна в ухото на адвоката:

— Нали няма видеокамери в това помещение? Правилото още ли е валидно? Сигурен ли сте в това, господин Уейнрайт?

— Не правят видеозаписи — отговори адвокатът. — Ползваш се от привилегията за срещи насаме с адвоката си дори и в тази адска дупка. Съжалявам, че не мога да направя повече. Искрено се извинявам за това. Знаеш какви са чувствата ми към теб.

След прегръдката Крейг и Уейнрайт седнаха от двете противоположни страни на сивата метална маса за разговори, здраво завинтена към бетонния под. Както и столовете.

Кайл зададе на адвоката осем конкретни въпроса — винаги едни и същи при всяко свиждане. Питаше го забързано, без да оставя време да му отговаря, така че Мейсън го слушаше в почтително мълчание.

— Труман Капоти, този велик утешител на осъдените масови убийци^[5], веднъж признал, че се страхува единствено от две неща. Е, кое е по-лошото от тях — предателството или изоставянето? — започна Кайл Крейг, след което премина към следващия си въпрос: — Кое бе първото нещо, за което реши да не плачеш, и на колко години беше, когато то се случи? — И след това: — Кажи ми, адвокате, колко време средно е необходимо на давещия се да изгуби съзнание?… Ето и още нещо: много ми е любопитно къде се извършват повече убийства? В затворени помещения или на открито?… Защо е неприемливо да се смееш на погребение, докато плачът по сватбите е позволен?… Можеш ли да чуеш звука от пляскане с една ръка, ако от тази ръка е одрана цялата плът?… Колко начина има да одереш котка, ако искаш тя да остане жива, докато я дереш?… И, о, да, как го дават моите „Бостън Ред Сокс“^[6]?

Сетне между Кайл Крейг и адвоката се възцари мълчание. Понякога осъденият убиец задаваше по-конкретни въпроси, като например за допълнителни подробности около „Бостън Ред Сокс“ или „Янките“, макар че презираше този отбор. Или за някой интересен убиец, действащ на свобода, за когото адвокатът имаше информация.

Накрая последва прощалната прегръдка и Мейсън Уейнрайт се надигна, за да напусне стаята.

Адвокатът прошепна, притиснал плътно лицето си до бузата на Кайл:

— Вече са готови. Подготвителните фази са приключени. Скоро във Вашингтон ще настъпят важни събития. Ще има разплата. Очакваме голяма публика. Всичко е в твоя чест.

Кайл Крейг не изрече нищо, но събра двата си показалеца и ги притисна към челото на адвоката. При това много силно. Безпогрешното послание проникна тутакси в мозъка на Мейсън Уейнрайт.

Пръстите бяха във форма на кръст.