Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (17)

15.

Един мъж излезе от сенките и застана директно в кадър. Убиецът? Кой друг би могъл да бъде? Той ни беше оставил тази касета, нали? Искал е да я видим. Беше облечен в проста светложълта роба и кефия^[1] на бели и черни карета. Изглеждаше явно ядосан на света. Държеше АК-47, положен в скута му, докато се обръщаше към камерата.

Е, това беше от странно по-странно. Направо ми спря дъхът. Стилът на видеото бе познат. Всички бяхме виждали подобни касети преди — от „Ал Кайда“, „Хизбула“, „Хамас“.

Усетих, че се напрягам. Щяхме да разберем нещо за убиеца и можех да се обзаложа, че новините никак нямаше да са добри.

— Време е хората на Съединените щати да ни чуят за разнообразие — поде мъжът със силен акцент. Кожата на страните, челото и издадения нос бе силно сипаничава. Цветът на кожата, мустаците и височината съвпадаха с описанията на очевидците, присъствали на трагедията, разиграла се днешния следобед на „Ривъруолк“.

Това беше нашият убиец, нали? Този, който бе хвърлил писателката Тес Олсен от дванадесетия етаж на апартамента й? А преди това я бе унизил, връзвайки кучешка каишка около врата и?

— Всички вие, които гледате този филм, сте виновни в убийство. Всеки от вас е виновен също като страхливия ви президент. Както са виновни конгресмените ви и лъжливият ви военен министър. Определено толкова виновни и колкото жалките американски и английски войници, които сквернят улиците ни и убиват моите хора, защото си въобразявате, че сте господари на света.

А сега ще заплатите с живота си. Този път Америка ще бъде обагрена от кръвта на американците. Кръвта, която лично аз ще пролея. Не ме подценявайте, един мъж може да направи много. Така, както никой от вас не е невинен, така и никой от вас не е в безопасност.

Мъжът стана, приближи камерата и се втренчи в нас, сякаш ни виждаше в кабинета. Сетне върху лицето му разцъфна най-ужасяващата усмивка, която бях виждал. Секунда по-късно по екрана затрептяха снежинките от статичното електричество.

— Господи! — Сампсън наруши настъпилата тишина. — Каква, по дяволите, беше тази лудост? Кой беше този маниак?

Тъкмо когато Бри се протягаше към стоп бутона, върху екрана се появи друг образ.

— Два филма — обади се Сампсън. — Човекът явно е щедър.