Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (22)

20.

Започна като едва забележим проблясък в кадъра, почти неуловима сянка на заснежения екран половин секунда преди да стартира записът. Двамата с Бри толкова много се бяхме взирали в това, което убиецът искаше от нас да видим, че не бяхме гледали нищо друго.

— Задръж за секунда — рече тя.

Взех дистанционното, върнах малко назад касетата, след това спрях кадъра.

— Ето — казах на Бри. — Виждаш ли го?

Беше нещо като образ, мярнал се прекалено бързо за да го улови човешкото око дори при забавен ход на записа. Почти като призрачно видение. Улика. Оставена там нарочно?

— Тази касета е била използвана преди — заключих аз.

Бри вече нахлузваше черните си обувки без токчета.

— Познаваш ли някой от компютърния отдел в Бюрото? — попита възбудено.

Полицейското управление зависеше доста от ФБР за помощ при анализ на видеокасети. Познавах неколцина от криминалистите там, но беше девет вечерта. Това, изглежда, нямаше значение за Бри, която бе скочила от стола и сега кръстосваше залата.

Накрая взе телефона.

— Ще опитам с Уенди Тимерман. Тя работи до късно.

Повдигнах вежди.

— Уенди Тимерман работи до късно? Интересен начин на изразяване.

Уенди привидно беше офис мениджър в управлението, но в същото време беше и нещо като тайно оръжие за всеки, който искаше да заобиколи малко правилата, но без да нарушава закона. Познаваше всички и всички, изглежда, й дължаха по някоя и друга услуга.

Освен това нямаше личен живот. Практически живееше на бюрото си.

Както можеше да се очаква, Уенди поговори няколко минути с Бри и след малко й се обади, за да й даде име и номер.

— Джефри Антрим — рече Бри и затвори. — Живее в Адамс Морган. Явно е гений в тази област. Предполагам, че нощем работи допълнително в апартамента си, но Уенди ме увери, че ако му занесем картон с шест бири, начаса ще ни пусне в леговището си. Хей, напомни ми да й изпратя цветя.

— Не се притеснявай — успокоих я. — Тя ще ти се обади, когато има нужда от услуга. И ще бъде нещо повече от цветя.