Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (123)

121.

Мястото, където ВПУ бе влязъл, се оказа някакъв евтин мексикански ресторант за доставка на храна по домовете. Отпред нямаше маси, уплашена възрастна жена се беше проснала на пода, а мършавият касиер се бе притиснал като сянка до стената.

Завих тичешком покрай тезгяха и връхлетях през люлеещата се врата в кухнята.

Температурата моментално се покачи с двадесетина градуса. Двамата готвачи ми закрещяха нещо на испански.

Твърде късно — видях как Антъни ме напада отдясно. Какво, по дяволите, ставаше? Един чугунен тиган изгори ризата ми, усетих пронизващата болката в рамото.

Замахнах инстинктивно с другата ръка. Първият удар отдолу го улучи в слепоочието, а вторият — в гърлото.

Антъни залитна, изпусна нагорещения тиган и сега аз го сграбчих. Запратих го право във физиономията му, но после веднага го пуснах, за да не изгори ръката ми. Той изрева зверски и се олюля назад. Почернялата гума на маската провисна около ухото му. Двамата готвачи се разкрещяха така обезумяло, сякаш те бяха изгорени.

Антъни се улови за ръба на кухненския блок. Докопа друг нагорещен тиган и метна срещу мен цвърчащите в него мазнина и зеленчуци. Успях да избягна летящата мазна смес, но в това време той хукна към задната врата.

Докато тичаше, събори лавиците за хляба. Навсякъде се разпиляха чинии и прибори. Вдигна се адски шум, последва пълен хаос, много керамични съдове се изпотрошиха.

— Сестра ми е мъртва! — кресна той назад към мен. Което означаваше, че сега наистина е бесен.

Грабнах един голям кухненски нож и налетях след него.