Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (50)

48.

Когато слезе на долния етаж, за да се сбогува с майка си, бе захвърлил гумената маска. Беше я носил по целия път от Флорънс до Аспен, но навярно не биваше повече да насилва късмета си. Същото можеше да се каже и за идването му в къщата. Макар че малцина знаеха, че майка му живее тук, а и той се нуждаеше от пари за плана си, за да сбъдне всичките си кошмари.

Промъкна се безшумно към Мириам, която бе оставил здраво завързана, с омотани ръце и крака за старото кресло в семейната дневна. Точно пред четириметровата камина. Господи, с колко спомени бе изпълнено това място — баща му крещи, докато вените по челото му се издуят така, сякаш всеки миг ще се спукат. Генералът, който го бе удрял толкова много пъти, че вече им бе изгубил броя. И Мириам — никога не промълви и дума, преструвайки се, че не знае за побоищата, за годините на постоянно малтретиране, за вечните крясъци и обидите.

— У-у-у, мами! — извика Кайл иззад гърба на старото момиче. Питаше се дали тя си спомня как обичаше да го прави, когато той бе хлапе на пет или шест години. — У-у-у, мами! Моля те, обърни ми внимание! Тъй, свърших най-важната част от работата си тук, в Колорадо. Аз съм издирван човек, знаеш ли, така че е най-добре да си поемам по пътя. О, Боже, та ти трепериш като листо! Слушай, скъпа, ти си в пълна безопасност в тази къща, в твоята крепост. Навсякъде е пълно с аларми. Дори на алеята отпред има система за топене на сняг.

Наведе се по-близо към нея. Усети уханието на лавандула, което съживи кошмарите от отминали неща, объркали ужасно живота му.

— Няма да те убия, за Бога. Това ли си мислиш? Не! Не! Не! Искам да видиш какво ще направя отсега нататък. За мен ти си много важен свидетел. Всичко, което правя, е в твоя чест и в чест на татко. Като заговорихме за него, кажи ми едно нещо — ти знаеше ли, че той ме удряше почти всеки ден, когато бях момче? Знаеше ли това? Кажи ми истината. Ще си остане само между двама ни. Няма да го разкажа в шоуто на Опра. Няма да споделям спомените си. Аз не съм Джеймс Фрей^[1] или Огъстен Бъроус^[2].

Беше й нужна близо минута, преди да изрече думите:

— Кайл… Аз не знаех, не знаех. За какво изобщо говориш? Ти винаги си измисляш разни неща.

Той й се усмихна.

— Ах, какво облекчение!

Сетне извади беретата си, едно от оръжията, които Мейсън Уейнрайт бе оставил за него в колата.

— Размислих, мамо. Отдавна исках да го направя. Копнеех да го сторя. А сега гледай. Гледай малката черна дупка в края на дулото. Виждаш ли я? Малката, безкрайна бездна. Гледай дупката, гледай дупката, гледай бездната и…

Бум!

Той застреля майка си точно между очите. Простреля я няколко пъти за всеки случай. Остави улики за следователите, които най-после щяха да довтасат в къщата.

Улика 1: В кухнята — наполовина пълно шише със сос за барбекю.

Улика 2: Подпряна на скрина в спалнята — неподписана поздравителна картичка.

Не бяха лесни за отгатване, но все пак си бяха улики. Следи, по които да поемат ловците.

Ако бяха добри в работата си.

Ако Алекс Крос е един от тези, които ще тръгнат по горещата следа.

— Хвани ме, ако можеш, детектив доктор Крос! Разгадай гатанката и убийствата ще спрат. Ала се съмнявам, че това ще стане. Може и да греша, но не мисля, че някой може да ме залови още веднъж.