Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (68)

66.

След речта ми имаше кратки въпроси. Отговорите ми бяха последвани от неочаквано топли аплодисменти. А после Уоли Валевски ме настани зад една клатеща се маса за игра на карти на рецепцията. В готовност.

Всички, които искаха, можеха да се срещнат с мен там, да получат книгата ми с автограф… През първите пет минути аз се ръкувах, бъбрех любезно и подписвах всичко — от книги до дланта на една жена. Почти всички бяха много мили. И любезни. Доколкото можех да преценя, сред множеството не се навърташе сериен убиец.

Отказах единствено да се подпиша върху тениска, на която отпред се мъдреше надпис „ВПУ“, а по целия гръб се ширеше призивът: „Живуркайте си, шибаняци“.

— Как вървят нещата там? — чух накрая в слушалката си.

Погледнах надолу, към опашката, където Бри бе застанала сред десетина почитатели и продължаваше да чака търпеливо, като си бъбреше с този или с онзи.

— Засега е спокойно — отвърнах. — Странни, но мили хора. За съжаление.

Бри се извърна с гръб към опашката и заговори с тих глас:

— Това не е хубаво. Добре тогава… Сампсън, ще се помотая малко из тълпата. Ще се срещнем на изхода. Надявам се, че някой тук не е чак толкова мил.

Чух Джон да отговаря в ухото ми:

— Звучи ми добре. Алекс, с нас ли ще се прибереш? Или се надяваш да извадиш късмет с някоя от фенките си?

Аз само се усмихнах на следващия поред в опашката.

— Скоро ще се върна — рече Бри и изчезна в тълпата. — Дръж се прилично.

— Ще се опитам.

Няколко минути по-късно, докато подписвах една книга, усетих зад гърба си нечие присъствие.

Когато вдигнах глава и се огледах, не видях никого. Но бях сигурен, че имаше някой.

— Тя ви остави бележка.

Жената на масата срещу мен ми посочи листа до лакътя ми. Разгърнах го и видях, че е разпечатка от уебстраница.

Черен фон с удебелени бели букви. Прочетох съобщението.

Напъни се и отгатни пак, умнико. Аз не съм психопат! Не съм тъпак!

Ще се видим отново във Вашингтон, където всичко това се случва.

Всъщност пропускаш шоуто.