Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (51)

49.

Когато Бри Стоун пристигна на работа в понеделник сутринта, телефонът на бюрото й вече звънеше. Остави празната чаша с кафе с нискомаслено мляко — беше го изпила на път към кабинета — и грабна слушалката. Мислеше за Алекс, но сега приятните мисли отлетяха набързо.

— Бри, обажда се Брайън Кицмилър. Слушай, имам да ти покажа нещо жестоко.

— Нещо жестоко ли, Киц? Някоя нова компютърна игра ли? Ама и ти си голяма работа, знаеш ли?

Преметна чантата си през рамо.

— Мога да дойда при теб след пет минути.

— Не е необходимо. Стой там, където си. Случайно да си близо до компютър?

— Разбира се. Кой в днешно време не е?

Веднага щом се включи в Интернет, Киц й изпрати линка към сайт, наречен SerialTimes.net. Бри ококори очи, щом го видя. Сега пък какво? Началната страница беше претрупана с множество миниатюрни изображения, „неофициални“ обновявания и действителни новини. Наистина мръсни и извратени неща. Най-отвратителните, които бе виждала.

Последното съобщение беше със заглавие:

Ексклузивно! Не пропускайте!

Съобщение от ВПУ!^[1]

Кликнете тук.

— И трябва да вярвам, че това е истинско? — попита Бри, сетне додаде: — Такова ли е, Киц?

— Отвори го. После ще говорим.

Следващият прозорец представляваше черен фон с късо съобщение, написано със същия бял шрифт, както оригиналния блог на убиеца — една от стотиците нишки, която бе проследила и не я бе довела доникъде.

Но не познатият стил на сайта отговори на въпроса на Бри. А двете изображения, поставени най-горе на екрана: малкото знаме на Ирак и яркозеленият надпис Досиета X — символи на първите две убийства.

„Да — сякаш казваха те, — това съм аз“.

— Тези две неща не са били публично достояние, нали? — попита Кицмилър. — Прав ли съм?

Бри поклати глава, сякаш можеше да я види, сетне промърмори:

— Не, не са, Киц. Не сме ги разгласявали. — Вече четеше съобщението отдолу. Последният разтърсващ шок.

Имитирането е най-искреното ласкателство.

Чарлс Калеб Колтън

 

Изпращам доклад от първоизточника за тези, които се интересуват или би трябвало да се интересуват от тия неща. Онази жалка работа на „Джордж Вашингтон Мемориъл Паркуей“? Някой друг го е направил, не аз. Ще го приема като ласкателство, но не се опитвайте да го причислите тук, защото не желая. Имам предвид, че „Никсън“ само е имитирал това, което направих в „Ривъруолк“! Дори не смейте да показвате лицето му тук. Освен това изпълнението беше аматьорско. Не е достойно за мен или за онези, от които съм се учил.

„Федекс фийлд“ — това е истинско майсторство. Изисква се известен кураж да отидеш, да го направиш и да се измъкнеш. Представете си само: да извършиш убийство на такова публично място.

Не се заблуждавайте. Има само един ВПУ. И когато действам аз, вие първи ще го узнаете. Ще го узнаете, защото ще ви кажа.

Работата трябва да се свърши с въображение и усет. Покажете поне малко уважение към мен. Смятам, че съм го заслужил.

Поне сега полицията разполага с някого, когото може да залови — този имитатор! Не е ли така, детектив Бри Стоун? Защото вие само можете да си мечтаете да ме заловите, нали?

Живуркайте си, шибаняци.

ВПУ

През следващите няколко секунди Бри стоеше пред компютъра, клатейки глава. Алекс беше прав за убийствата на магистралата… А вероятно и за всичко останало.