Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (55)

53.

Бесни на света като цяло и конкретно на Брейди Томпсън, тримата влязохме в „Дейли Билдинг“. Не бяхме изминали и няколко метра, когато ни спря гласът на началника Дейвис.

— Елате тук — излая той, обърна се и отново влезе в кабинета си.

— Защо ли имам лошото предчувствие, че ще закъснея и ще изпусна футболната тренировка? — промърмори Сампсън.

— Да — рече Бри, — а аз ще пропусна тренировката на мажоретките. О, я чакай малко, та аз дори не съм била мажоретка.

Преди да влезем в кабинета, двамата с нея изтрихме усмивките от лицето си.

— Можете ли да обясните това? — Дейвис подхвърли вестника върху бюрото си.

Над прегънатото място на столичния „Уошингтън Поуст“ имаше статия, озаглавена „Появи се теория за съществуването на убиец, имитиращ Публичния убиец“.

Не бях толкова изненадан от заглавието, колкото от факта, че бях забравил колко бързо се разпространяват тези истории и достигат до медиите.

— Самите ние научихме за това едва тази сутрин — изяви се Бри като говорител на малката ни група. — Тъкмо сега се връщаме от…

— Не се впускайте в пространни обяснения, детектив Стоун. За мен това е само на крачка от извиненията. Просто направете нещо по въпроса. — Той разтри врата си няколко пъти, сякаш се опитваше да облекчи болка, която го измъчваше.

— Извинете, сър — заговори Бри. — Това не е информация, която можем да контролираме. Не и след като веднъж е била…

— Не се нуждая от лекция по „контрол на действията в екстремни ситуации“ — прекъсна я отново Дейвис. — Имам нужда да се погрижите за бъркотията. Това тук е отдел за криминални разследвания. Началниците ви не са спасително островче. Длъжни сте да решавате проблемите, преди аз да съм ви наредил да го сторите. Ясно ли е?

— Съвсем ясно — кимна Бри. — Аз също не се нуждая от лекция по „контрол на действията в екстремни ситуации“. Очевидно нито ВПУ.

Внезапно Дейвис ни слиса с усмивката си.

— Сега разбрахте ли защо я харесвам? — обърна се към двама ни със Сампсън.

Да, бях напълно сигурен, че разбирам.