Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (27)

25.

В последвалата тишина неколцина от присъстващите драскаха бележки. Нямах желание да обсебвам срещата и затова през останалата част оставих Бри да говори. Рихтер направо я въртя на шиш, но тя не му се даде. Сампсън беше прав за Бри — или щеше да се наложи във вашингтонската полиция, или щеше да бъде изхвърлена от някой ревнив началник.

След срещата събирахме материалите си в празната заседателна зала, когато тя спря до мен и ме погледна.

— Много си добър. Може би дори си по-добър от блестящата си репутация.

Отминах комплимента й с усмивка, но дълбоко в себе си му се зарадвах.

— Провел съм доста такива срещи. А и ти се справи отлично и го знаеш.

— Нямах предвид срещата, Алекс. А това. Тази работа. Ти си най-добрият, когото съм срещала. А аз съм срещала доста. Ако искаш да знаеш истината, мисля, че двамата с теб сме отличен отбор. Плаши ли те това?

Спрях да подреждам папките и се втренчих в нея.

— Тогава, Бри, защо имам чувството, че в този случай сме поели в грешна посока?

Въпросът ми я слиса.

— Извини ме.

Това не ми даваше мира, откакто срещата бе приключила. Всичко се движеше прекалено бързо. Сега за пръв път имахме възможност да огледаме нещата по-внимателно. И усещах, че пропускаме нещо много важно. Бях почти сигурен в това. Моментът не беше подходящ, но не можех да пренебрегна инстинкта си. Дяволите да ги вземат прочутите ми предчувствия! Но нещо в мен ми казваше да преразгледаме от самото начало всичко, което смятахме за вярно.

— Може би нещата имат смисъл, защото той иска да мислим така — подех аз. — Това е интуитивно чувство, но дяволски ме тормози.

И преди се бях пекъл на подобен огън, при това не толкова отдавна. Изгубихме доста време по случая „Мери, Мери“ в Лос Анджелис, докато преследвахме очевидния заподозрян, който обаче не се оказа истинският убиец. И много хора загинаха, докато разберем грешката си.

Бри започна да вади от куфарчето си папките, които току-що бе напъхала вътре.

— Добре, да започнем от началото. Какво трябва да знаем, за да поемем в правилната посока?

Очевидният отговор на въпроса й беше още едно убийство. Тогава навярно щяхме да имаме дяволски повече информация.