Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (14)

12.

Кого се опитвах да заблудя? Ловеца на дракони отново беше по следа и се чувствах съвсем естествено, сякаш никога не бях прекъсвал работата си. Сякаш не бяха изминали месеци.

Повечето от телевизионните камери бяха разположени край импровизирания команден център на вашингтонската полиция. Когато приближих, видях капитана от отдел „Особено жестоки престъпления“ Тор Рихтер. Той бе застанал зад букет от микрофони, които стърчаха от всички страни насред целия хаос, и лично даваше интервю.

Това навярно означаваше, че Бри е горе. Бях сигурен, че така е по-добре за нея. Тя не харесваше себичните полицаи, нито конкретно Рихтер, както между впрочем и аз. Той беше истински бюрократ, стриктен в правилата, безмилостен тъпанар и най-безсрамен подлизурко. А и кой, по дяволите, го бе кръстил Тор^[1]?

Във фоайето на жилищната сграда беше сравнително спокойно. Бях разпознат от двама униформени, които явно не знаеха, че от известно време вече не съм на работа. Качих се с асансьора до дванадесетия етаж, като не очаквах, че ще ме пуснат по-навътре. Някой тук би трябвало да проверява значките.

И един наистина го правеше. Оказа се моят стар приятел, Тони Дауъл, който навремето работеше в Саутийст. От години не се бях виждал и чувал с него.

— Виж ти кой е тук. Алекс Крос.

— Здрасти, Тони. Мислех, че такива възрастни полицаи като теб вече са пенсионери. Бри Стоун тук ли е?

Тони посегна към радиостанцията си, но сетне размисли.

— Право надолу по коридора — рече и ми посочи. После ми подаде чифт латексови ръкавици. — Ще ти потрябват.