Даниъл Силва
Аферата Рембранд (84)

Благодарности

Този роман, както и предишните книги от серията за Габриел Алон, не би могъл да бъде написан без помощта на Дейвид Бул — един от най-изкусните реставратори на художествени произведения. Дейвид обикновено ме съветва по въпроси, свързани с почистването на платната. Този път обаче ми помогна в съчиняването на убедителен метод за скриването на стара тайна в картината. Техниката на дублиращото платно се използва рядко от съвременните реставратори, но се оказа идеална за нуждите на романа. Ще бъда вечно задължен и на брилянтния Патрик Матисен, който ми разкри тъмните страни в света на изкуството и до известна степен вдъхнови един от любимите ми герои в серията. Патрик обаче със сигурност има малко общи черти с Джулиан Ишърууд, освен любовта към изкуството, чувството за хумор и безграничната щедрост.

Разговарях с няколко израелски и американски служители относно фактологията на романа и бих искал да им благодаря, макар и анонимно, както те пожелаха. Роджър и Лора Креси ме запознаха с американските опити за неразпространение на ядреното оръжие и с разклонените структури на държавната сигурност. Специални благодарности и на М., който ме научи как може да се „притежава“ нечий мобилен телефон или лаптоп. Мисля, че никога няма да гледам на смартфона си по същия начин. Това вероятно важи за всички ни.

Проведох разговор относно въпросите на реституцията с Ана Рубин, директор на Службата за обработване на искове, свързани с холокоста, към регулаторната банкова агенция на щата Ню Йорк. Петер Бойс ме научи как да използвам базите данни на Еврейския исторически музей в Амстердам, а Сара Фейрабенд от мемориала „Холандсхе Схаубург“ ми даде отговор на няколко въпроса относно ужасното минало на театъра. Сара Блумфийлд и Фред Цайдман, мои колеги от Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон, бяха за мен вдъхновение и подкрепа. Дълбоко възхитен съм от хората, посветили живота си на запазването на спомена за шестте милиона жертви, погълнати от пламъците на Шоа^[1].

Йоав Орен ми изнесе смразяващ кръвта урок по крав мага, въпреки че някак успя да го представи по-скоро като балет, отколкото като смъртоносно бойно изкуство. Джералд Малоун ми разясни правомощията за подслушване на британското правителство и ме разсмя, когато най-много имах нужда от това. Алийн и Ханк Дей ми позволиха да организирам поредната разузнавателна конференция на високо равнище в дома им. Маргерита и Андрю Пейт извършиха дванайсетчасовия полет до Аржентина и спестиха пътуването на Габриел.

Извърших справки в стотици книги, вестници, списания и уебсайтове, докато подготвях ръкописа — броят им е твърде голям, за да ги опиша тук. Длъжен съм обаче да спомена изключителните научни трудове и репортажи на Джейкъб Пресър, Дебора Дуорк, Даян Л. Улф, Жан Зиглер, Изабел Винсент, Том Бауър, Мартин Дийн, Лин Х. Никълас, Давид Чезарани, Уки Гони, Стив Кол и Дейвид Олбрайт. Дейвид И. Сенгър и Уилям Дж. Брод от „Ню Йорк Таймс“ са свършили изключително добра работа при отразяването на настъпателния марш на Иран към разработването на ядрено оръжие. Техните изчерпателни материали бяха безценен източник на информация. Същото се отнася и до докладите на Института за наука и международна сигурност и Уисконсинския проект за контрол на ядреното оръжие.

Искам да изкажа и специални благодарности на Британската национална галерия в Лондон. Благодаря и на персонала на хотел „Л’Еуропе“ в Амстердам, хотел „Крийон“ в Париж и грандхотел „Кемпински“ в Женева за това, че се грижиха добре за семейството ми, докато аз събирах информация. Поднасям и искрените си извинения за това, че проведох разузнавателна операция в стаите на хотел „Кемпински“ без позволението на управата, но предвид времевите ограничения, нямах възможност да разреша въпроса по друг начин. Жителите на Женева вероятно знаят, че измисленият от мен дом на Мартин Ландесман няма как да се види дори от най-високите етажи на хотел „Метропол“. Това е една от многото волности, които си позволих.

Луис Тоскано, мой добър приятел, внесе много подобрения в ръкописа. Редакторката ми Кати Кросби го направи още по-добър. Ясно е, че отговорността за всички евентуални неточности или печатни грешки в текста е моя, а не тяхна. Благодаря и на забележителния екип на „Пътнам“, особено на Айвън Хелд, Мерилин Дъссуърт, Дик Хефернън, Лесли Гелбман, Кара Уелш, Дейвид Шанкс, Мередит Фибъс Дрос, Кейт Старк, Стефани Соренсен, Кейти Маккий, Стефани Перес, Саманта Улф и Виктория Комела. Благодаря и на Слоун Харис за услужливостта и професионализма му.

Семейството ми е благословено с много приятели, които през изминалата година изпълниха живота ни с любов и смях дори в най-критичните творчески моменти, особено Сали и Майкъл Орен, Анджелик и Джим Бел, Джой и Джим Зорн, Нанси Дубък и Майкъл Кизилбаш, Елиът и Слоун Уокър, Робин и Чарлс Краутхамър, Елза и Боб Удуърд, Рейчъл и Елиът Ейбръмс, Андреа и Тим Колинс, Бетси и Анди Лак, Мирела и Дани Левинас, Дери Нойс и Грег Крейг, Мариела и Майкъл Трагер, Сюзън и Тери О’Конър.

Дължа много и на децата си — Лили и Николас, които прекараха голяма част от миналия август в пътуване от ледниците на Ле Диаблере до скалите на Корнуол. Те ми помагаха при въображаемите кражби на безценни картини от най-престижните музеи в Европа и ме изслушваха търпеливо, докато съставях и отхвърлях няколко версии на сюжета, обикновено по време на поредното безкрайно пътуване с влак. Накрая искам да благодаря на моята съпруга — Джейми Гангъл, която ми помогна в изграждането на същината на историята и редактира купчината хартия, която аз наричам „чернова“. Без нейното търпение, подкрепа и внимание към детайлите романът „Аферата Рембранд“ никога нямаше да бъде завършен. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.