Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rembrandt affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2014)
Разпознаване и корекция
plqsak (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Аферата Рембранд

ИК „Хермес“, Пловдив, 2012

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор и коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

ISBN: 978-954-26-1115-8

История

  1. — Добавяне

24. Амстердам

Малцина обърнаха особено внимание на пристигането на Ели Лавон в Амстердам на следващия ден, а и онези, които го забелязаха, го взеха за другиго. За подобно нещо се изискваше специален талант. Считан за най-добрия агент за проследяване на Службата, Лавон беше като призрак, който притежаваше хамелеонска способност да променя външността си. Най-силното му преимущество беше вродената му незабележителност. На пръв поглед той неизменно изглеждаше като съвсем обикновен човечец. В действителност обаче притежаваше нюха на хищник, който е способен да проследи висококвалифициран разузнавач или ловък терорист по улиците на всеки град по света, без и за миг да привлече интерес към себе си. Ари Шамрон обичаше да казва, че Лавон може да изчезне още докато се здрависвате. Което не бе никак далеч от истината.

Именно Шамрон впрочем през септември 1972 г. беше запознал Лавон с младия художник Габриел Алон. Макар по онова време да не си даваха сметка, и двамата бяха избрани да се включат в една от най-известните и противоречиви мисии в историята на израелските разузнавателни служби — тайната операция Божи гняв, която трябваше да издири и унищожи извършителите на касапницата по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Според написания на иврит речник на екипа, Лавон беше айн — наблюдател. Габриел пък беше алеф — стрелец. Въоръжен с пистолет „Берета“ 22 калибър, той лично застреля шестима от терористите от „Черният септември“, виновни за Мюнхенското клане. Под неумолимия натиск на Шамрон те дебнеха врага си из цяла Западна Европа в продължение на три години, убивайки и нощем, и посред бял ден, живеейки в постоянния страх, че всеки момент може да ги арестуват и да ги съдят за убийствата. Когато най-сетне се върнаха у дома, слепоочията на Габриел бяха посивели, а лицето му бе състарено с двайсетина години. Ели Лавон, който бе преживял не една и две продължителни срещи с терористи абсолютно сам, без подкрепление, впоследствие започна да страда от безчет посттравматични разстройства, в това число и пословично чувствителен стомах, който го тормозеше до ден-днешен.

Когато екипът на Божи гняв най-сетне бе разформирован, нито Габриел, нито Ели изпитваха каквото и да е желание да продължат да се занимават с разузнаване или с убийства. Габриел потърси убежище във Венеция, за да лекува картини, докато Лавон отлетя за Виена, където откри малко частно детективско бюро, озаглавено „Разследвания и справки за събития по време на войната“. С неголемия си бюджет той някак си съумяваше да издирва задигнати по време на холокоста ценности на стойност милиони щатски долари, както и да изиграе доста значима роля за изтръгването на извънсъдебно споразумение за милиарди долари от швейцарските банки. Дейностите на Лавон му спечелиха немалко неприятели. През 2003 г. една бомба избухна в бюрото му, наранявайки го сериозно и покосявайки две от служителките му. Лавон така и не се опита да възстанови бизнеса си във Виена и вместо това предпочете да се прибере в Израел и да се отдаде на първата си любов — археологията. Понастоящем той бе хоноруван преподавател към Еврейския университет в Йерусалим и редовно се включваше в експедиции за разкопки из цялата страна. Два пъти годишно се връщаше в Академията на Службата, за да изнесе лекция пред новопостъпилите агенти за тънкото изкуство на проследяването. Почти при всяка такава лекция му се задаваше и неизбежният въпрос относно дейността му заедно с легендарния екзекутор Габриел Алон. Отговорът на Лавон бе неизменен: „Габриел кой?“

По подготовка и по темперамент Лавон умееше да борави с деликатни предмети с изключително внимание. Това се отнасяше и за листа хартия, който му бе подаден във всекидневната на апартамента в хотел „Амбасад“. Той се взря в него за няколко секунди в сумрака на стаята и сетне го остави на масичката за кафе, вдигайки любопитен поглед към Габриел и Киара над позлатените си очила за четене.

— Бях останал с впечатлението, че вие двамата се криете от Шамрон в най-затънтеното ъгълче на Корнуол. Как изобщо успяхте да се натъкнете на подобно нещо?

— Автентично ли е? — запита Габриел.

— Без съмнение. Но откъде се е появило?

Габриел запозна Лавон накратко с проучването им до този момент, като започна от неканената поява на Джулиан Ишърууд на скалите край нос Лизард и завърши с историята на Лена Херцфелд. Лавон го изслуша съсредоточено, а кафявите му очи се местеха ту към Габриел, ту към Киара. Накрая той отново взе листа, разгледа го и бавно поклати глава.

— Какво има, Ели?

— Аз прекарвам години наред в търсене на нещо като това. А ти попадаш на него по случайност.

— Нещо като какво, Ели?

— Доказателство за вината му. Е, попадал съм на откъслечни доказателства, пръснати из гробищата на Европа, но нищо толкова уличаващо като това!

— Да не би да разпознаваш името?

— На Курт Фос ли? — Лавон бавно кимна. — Може да се каже, че двамата със SS-хауптщурмфюрер Курт Фос сме отколешни приятели.

— А подписът?

— За мен е не по-малко разпознаваем от този на Рембранд. — Той отново загледа документа. — Независимо дали ще успеете да намерите картината на Джулиан или не, вече сте направили голямото откритие. И то задължително трябва да се съхрани.

— С огромна радост ще го поверя в твоите изкусни ръце, Ели.

— Предполагам, срещу известна цена?

— Неголяма — потвърди Габриел.

— И каква по-точно?

— Да ми разкажеш за Фос.

— С най-голямо неудоволствие. Но поръчай кафе, Габриел. Аз съм като Шамрон. Не умея да разказвам без кафе.