Даниъл Силва
Аферата Рембранд (14)

13. Марсилия

— Непременно трябва да отидеш на лекар, Рене. Ацетонът може трайно да увреди ретината ти.

— А когато лекарят се поинтересува откъде е попаднал ацетон в очите ми?

— Едва ли ще посмее да разпитва.

Монжан отвори малкия хладилник в камбуза и извади две студени бутилки Кроненбург.

— Раничко ми е, Рене.

Монжан върна едната бутилка и сви рамене: Какво толкова? Дюран се настани край масичката.

— Наистина ли нямаше друг начин да разрешиш ситуацията?

— Другият вариант беше да го оставя да избяга и да звънне на полицията. Но ми се стори, че няма да е добра идея. — Той направи пауза и после добави: — И за двама ни.

— А нямаше ли начин да го вържеш?

— Не знам как въобще го улучих. Не виждах абсолютно нищо, когато дръпнах спусъка. — Монжан отвори бирата си. — Ти някога…

— Дали съм убивал човек? — Дюран поклати отрицателно глава. — Но пък и никога не съм отивал въоръжен.

— Светът се променя, Морис. — Младият мъж отново погледна куфарчето. — Донесъл ли си ми нещо?

Дюран отключи куфарчето и извади оттам няколко пачки банкноти от по сто евро.

— Твой ред е, Рене.

Монжан отвори едно шкафче и измъкна оттам картонен цилиндър — около дванайсет сантиметра в диаметър и метър дължина. После махна капачето от алуминий и изтръска тръбата няколко пъти, докато накрая платното леко се подаде от единия край.

— По-внимателно, Рене. Ще я повредиш.

— Боя се, че вече е късно да се притесняваме за това.

Монжан разгъна картината на масичката. Дюран я изгледа с неприкрит ужас. Малко над дясното око на жената се виждаше перфорация, сякаш направена от молив. Копринената й наметка беше напръскана с нещо тъмно. Както и гърдите й.

— Моля те, кажи ми, че това не е кръв!

— Бих ти казал — рече Рене, — но няма да е истина.

— И чия е?

— А ти как смяташ? — Монжан отпи голяма глътка от бирата си и после разказа как се е случило.

— Очевидно е, че не си можел да се прицелиш добре — отбеляза Дюран. — Иначе си щял да я улучиш право между очите.

Той опипа дупчицата. После облиза върха на показалеца си и потърка повърхността на картината, докато не размаза една от капчиците кръв.

— Изглежда, лесно ще се почисти — предположи Монжан.

— Би трябвало.

— Ами дупката от куршума?

— Имам познат в Париж, който ще я оправи.

— Какъв е?

— От онези, които правят фалшификати.

— Нужен ти е реставратор, Морис. И то добър.

— В сърцевината на всеки добър реставратор се крие имитатор.

Монжан не изглеждаше убеден.

— Мога ли да ти дам един съвет, Морис?

— След като простреля Рембранд на стойност четиридесет и пет милиона долара ли? Казвай, Рене. Слушам те.

— Тази картина ще ти донесе ядове. По-добре я изгори и забрави за нея. Винаги можем да откраднем друга.

— Изкушавам се да го сторя.

— Обаче?

— Имам клиент, който чака. А моите клиенти разчитат, че съм точен. Освен това, Рене, аз не съм тръгнал по този път, за да унищожавам картини. Особено пък красиви като тази!