Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rembrandt affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2014)
Разпознаване и корекция
plqsak (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Аферата Рембранд

ИК „Хермес“, Пловдив, 2012

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор и коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

ISBN: 978-954-26-1115-8

История

  1. — Добавяне

15. Амстердам

Масленото платно Портрет на млада жена, сто и четири на осемдесет и шест сантиметра, бе нарисувано в просторна къща на запад от историческия център на Амстердам. През 1639 г. Рембранд закупил този имот за тринайсет хиляди гулдена — огромна сума даже за художник от неговия ранг, която впоследствие вероятно довела до финансовия му крах. През онези години улицата била известна като Синт Антонисбрестраат. След време, заради демографските промени в квартала, градските власти я преименували на Йоденбрестраат, което означава „Еврейският булевард“. Защо му е трябвало на Рембранд да си купува имот тъкмо на такова място, си остава предмет на догадки. Дали защото е таил някакъв афинитет към юдаизма? Или пък е избрал мястото, понеже в този квартал са живели още много художници и колекционери? Каквато и да е причината, едно нещо остава извън всякакво съмнение. Най-великият художник от Златния век на Холандия е живял и е творил сред амстердамските евреи.

Малко след смъртта на Рембранд близо до другия край на Йоденбрестраат, около Висерплейн и Мейерплейн, били издигнати няколко големи синагоги. Червените тухлени сгради някак си съумели да оцелеят през нацистката окупация на Нидерландия — за разлика от повечето им обитатели, които се събирали там за молитва. В комплекса от четири стари ашкеназки синагоги се е сгушил и основният пазител на тези отвратителни спомени — Еврейският исторически музей. След като премина през металодетекторите на входа, Габриел поиска да го упътят към изследователския отдел на музея и бе насочен към най-ниското ниво. Мястото беше модерно оборудвано, доста чисто и ярко осветено. Имаше дълги работни маси и вътрешна вита стълба, която водеше към горните архиви. Предвид късния час, сега тук нямаше почти никого, с изключение на един архивист — висок мъж с червеникаворуса коса в началото на четирийсетте.

Без да влиза в подробности, Габриел обясни, че се нуждае от информация за човек на име Якоб Херцфелд. Архивистът се поинтересува как точно се изписва името, а после застана пред един компютърен терминал. Едно кликване на мишката извика страница с търсачката на музейния архив. Червенокосият въведе първо фамилията, а после малкото име на Якоб Херцфелд и отново кликна с мишката.

— Ето го. Якоб Херцфелд, роден в Амстердам през март 1896 г., загинал в Аушвиц през март 1943 г. Съпругата му и дъщеря му са убити по същото време. Детето е било само на девет години. — Архивистът изгледа Габриел през рамо. — Изглежда, били са заможни. Живеели са на хубав адрес на улица „Плантаге Миденлан“. Съвсем наблизо е. Само трябва да прекосите Вертхейм Парк.

— Има ли начин да разберем дали има живи наследници?

— От тази база данни — не. Но ще погледна в другия архив.

Чиновникът се скри зад една врата. Киара заразглежда купчините документи, докато Габриел седна пред компютъра и се зачете в имената на мъртъвците. Саломон Вас, роден в Амстердам на 31 май 1932 г., убит в Собибор на 14 май 1943 г.; Алида Спиер, родена в Ротердам на 20 септември 1915 г., убита в Аушвиц на 30 септември 1942 г.; Сара да Силва Роса, родена в Амстердам на 8 април 1930 г., убита в Аушвиц на 15 октомври 1942 г… Бяха само три от общо 110 000 имена на холандски евреи, затворени в товарни вагони и изпратени на изток за унищожение и кремация. Не повече от една пета от холандските евреи бяха преживели войната — най-ниският процент от всички западни страни, окупирани от германците. Няколко фактора бяха допринесли за смъртността по време на холандския холокост, като не на последно място сред тях се оказваше ентусиазираната подкрепа на този германски проект от голяма част на холандското общество. Като се започне от полицаите, които арестуваха евреите, до железопътните работници, които ги транспортираха към смъртта, до обикновените граждани, проявяващи активност на почти всеки етап от целия процес. Основният двигател зад идеята за „окончателното решение“[1] — Адолф Айхман, по-късно щеше да каже за своите местни сътрудници: „Беше истинско удоволствие да се работи с тях“.

Архивистът отново се появи в помещението, носейки лист хартия.

— Както и предполагах, разпознал съм името и адреса. Имали са още едно дете и то е оцеляло. Но се съмнявам, че ще се съгласи да разговаря с вас.

— Защо? — попита Габриел.

— Тук, в Амстердам, провеждаме ежегодна конференция за децата, които са били укривани по времето на холокоста. Миналата година аз се занимавах с регистрацията на участниците. — Той вдигна листа. — Лена Херцфелд дойде за първото заседание, но си тръгна почти незабавно.

— Нещо се е случило ли?

— Когато я помолихме да напише спомените си от войната за нашите архиви, тя много се разтревожи, дори се ядоса. Каза, че е допуснала грешка с идването си. Това бе последният път, когато сме се чували с нея.

— Подобна реакция не е необичайна — отбеляза Габриел. — На някои оцелели им отнема дълги години, преди да заговорят за преживяванията си. А други така и не обелват и дума.

— Вярно е — съгласи се чиновникът. — Но укриваните деца са сред най-неразбраните жертви на холокоста. Техните преживявания са специфичен вид трагедия. В повечето случаи децата са били предавани на напълно непознати хора. Родителите им просто са се опитвали да ги спасят от приближаващото зло, но кое дете може истински да схване защо са го изоставили?

— Разбирам — рече Габриел. — Но е много важно да се срещна с нея.

Архивистът го изгледа внимателно и миг по-късно очите му сякаш разпознаха нещо, което бе виждал преди време. Сетне той се усмихна тъжно и подаде листа.

— Не й казвайте откъде сте се сдобили с адреса й. И моля ви, отнасяйте се с нея внимателно. Много е крехка. Те всички са крехки.

Бележки

[1] Die Endlösung der Judenfrage (нем.) — „Окончателно решение на еврейския въпрос“ — евфемистичен израз за плана за системното и пълно изтребление на евреите, изработен през 1941 г. от Хайнрих Химлер по препоръка на райхсмаршал Гьоринг. — Б.пр.