Даниъл Силва
Аферата Рембранд (34)

33. Мендоса, Аржентина

Габриел и Киара се качиха обратно в колата и съпроводени от облак пеперуди, се отправиха към Мендоса. По-късно вечеряха на открито в малко ресторантче срещу хотела им на „Пласа Италия“.

— Изглежда, ти допадна, така ли е? — запита Киара.

— Фос ли? — Габриел кимна бавно. — И то повече, отколкото ми се искаше.

— Въпросът е дали му вярваш.

— Историята му е впечатляваща — каза Габриел. — И да, вярвам на всяка негова думичка. Курт Фос е представлявал лесна плячка. Бил е световноизвестен военнопрестъпник, издирван навсякъде. Цели двайсет години състоянието му е престояло в банката на Ландесман, растейки от ден на ден. В един момент Ландесман е решил, че Фос няма да се появи. И е решил да се възползва от парите. Закрил е сметките и е заличил информацията за тях.

— И просто така цяло състояние, плячкосано през холокоста, изчезва без следа — с горчивина добави Киара.

— Също като хората, от които е било заграбено.

— А картината?

— Ако Ландесман имаше здрав разум, щеше да я унищожи. Но не го е сторил. Бил е прекалено алчен. А дори и през шейсет и четвърта, преди цените на художествените творби да скочат до небесата, тази картина вече е струвала цяло състояние. Допускам, че я е поверил на галерия „Хофман“ в Люцерн и е поръчал дискретна продажба.

— Дали е знаел за списъка?

— За да го открие, е трябвало да разлепи старото платно от новото и да надникне между тях. Но защо да го прави?

— Тоест списъкът си е бил в картината, когато са я продали през шейсет и четвърта година?

— Без съмнение.

— Има обаче нещо, което ми убягва — каза Киара след известно мълчание. — Защо им е трябвало да убиват Карлос Вебер? Нали Ландесман вече е върнал жената на Фос по-рано, когато е отишла за парите? Защо не е постъпил по същия начин и когато Вебер се е появил в Цюрих?

— Може би защото визитата на Вебер е била наполовина официална. Не забравяй, че той е представлявал не само Фос, а и аржентинските власти. Това го е превръщало в опасна фигура. — Габриел направи пауза. — Но ми се струва, че има и нещо друго, което е правело Вебер още по-опасен. Той е знаел за платното на Рембранд и за скритите в него номера на сметки. И вероятно е казал това на Ландесман.

— А Ландесман е осъзнал, че проблемът става сериозен — каза Киара. — Защото притежателят на този Рембранд ще разполага и с доказателство, че състоянието на Курт Фос е било скрито в банката на Ландесман.

Габриел кимна.

— Явно Ландесман е казал на Вебер нещо обнадеждаващо, за да го задържи в Цюрих достатъчно дълго, че да подготви убийството му. А след злополучното „подхлъзване“ на Вебер в Цюрихското езеро Ландесман несъмнено се е впуснал трескаво да издирва къде е картината.

— Но защо просто не се е обърнал към галерия „Хофман“ за името на човека, който я е купил през шейсет и четвърта?

— Защото в Швейцария закритият търг наистина си е закрит търг, даже и спрямо хора като Валтер Ландесман. Освен това, предвид поетите рискове, Ландесман едва ли е бил особено склонен да привлича допълнително внимание към себе си.

— Ами Мартин?

— Допускам, че по някое време бащата е изповядал греховете си пред момчето и след това Мартин се е заел с издирването. Този Рембранд се носи напред-назад като бомба със закъснител в продължение на над четиридесет години. И ако някой ден излезе наяве…

— Тогава целият свят на Мартин ще рухне за броени часове.

Габриел кимна.

— В най-добрия случай ще се окаже завлечен във водовъртежите на безкрайни съдебни дела. В най-лошия ще бъде принуден да се откаже от стотици милиони, може би дори милиарди долари за компенсации и покриване на щети.

— Това ми изглежда доста основателна причина, за да откраднеш една картина — каза Киара. — Обаче как ще процедираме оттук нататък? Валтер Ландесман отдавна вече не е сред живите. А не можем просто ей така да похлопаме на вратата на сина му.

— Може би Карлос Вебер би могъл да ни помогне.

— Карлос Вебер е убит в Цюрих още през шейсет и седма.

— Факт, който вероятно може да ни послужи. Защото, когато загине дипломат, обикновено правителството на държавата, която представлява, остава доста раздразнено. Провежда се следствие. И неизбежно се съставят доклади.

— Едва ли разчиташ аржентинските власти да ни връчат препис от проведените следствени действия след кончината на Вебер.

— Така е — каза Габриел. — Но пък познавам човек, който би могъл да ни набави подобен документ.

— Този познат има ли си име?

Габриел се усмихна.

— Алфонсо Рамирес.

* * *

След като двамата субекти приключиха вечерята си и спокойно тръгнаха ръка за ръка обратно към хотела си през тъмния площад, един дигитален аудиофайл бе изпратен към офисите на „Центрум Секюрити“ в Цюрих. Придружаваха го няколко заснети отдалеч фотографии. Близо час по-късно от щабквартирата изпратиха отговор. В него се съдържаше набор от кратки инструкции, адресът на апартамент в Сан Телмо, предградие на Буенос Айрес, както и името на бивш полковник, работил за аржентинските тайни служби през най-мрачните дни на Мръсната война. Най-интригуващият аспект в изпратеното съобщение обаче беше датата, на която двамата оперативни агенти трябваше да се приберат у дома. Инструкцията бе да заминат от Буенос Айрес още на следващата вечер. Единият трябваше да вземе полет на „Ер Франс“ за Париж, а другият — на „Бритиш Еър“ за Лондон. Не се даваше никакво обяснение защо се очакваше да пътуват поотделно. Но и не бе необходимо. И двамата агенти бяха ветерани в тази дейност и знаеха как да четат между редовете на криптираните нареждания, които идваха от щабквартирата на фирмата. Беше им спуснато нареждане за закриване на сметка. Съставяха се съответните версии за пред медиите, разгръщаха се стратегии за изтегляне. Жалко за жената, помислиха си двамата, когато тя се появи за кратко на балкона на хотелската си стая. Действително изглеждаше прелестна под светлината на аржентинската луна.