Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Габриел Алон (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rembrandt affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2014)
Разпознаване и корекция
plqsak (2015)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Даниъл Силва. Аферата Рембранд

ИК „Хермес“, Пловдив, 2012

Американска. Първо издание

Отговорен редактор: Тодор Пичуров

Стилов редактор и коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Ана Цанкова

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

ISBN: 978-954-26-1115-8

История

  1. — Добавяне

71. Кантон Берн, Швейцария

Срещу нея седеше Михаил в същото положение — с вързани ръце и крака, привързан за гърба на стола торс и лепенка през устата. Сега беше в пълно съзнание. Ако се съдеше по кръвта, която се процеждаше от устата му, съвсем наскоро го бяха удряли. Смокингът му бе свален, а ризата му на няколко места бе разкъсана и просмукана с кръв. Съдържанието на портфейла му бе пръснато по пода пред него, както и една флашка и едно фенерче. Зоуи се опита да не гледа към тези неща. Вместо това задържа очи върху високия мъж на средна възраст, който стоеше между нея и Михаил. Той носеше тъмносин костюм и вълнено палто. Пепеляворусата му коса бе започнала да побелява, а изражението му издаваше лека неприязън. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата — миниатюрния радиопредавател на Михаил. По пистолета имаше кръв. Сигурно беше на Михаил, помисли си тя. Имаше логика. Човекът в тъмносиния костюм не изглеждаше да е от хората, които обичат да прибягват до юмруците си. Освен това й се струваше смътно познат. Зоуи бе сигурна, че някъде вече са се срещали. Някъде в близост до Мартин. Но в настоящото си състояние не можеше да си спомни къде.

Тя бързо се огледа. Намираха се в някакъв склад. Беше построен от евтина гофрирана ламарина и смърдеше на застояло моторно масло и ръжда. Лампите над тях жужаха. За един кратък миг Зоуи се зачуди дали и Рафаел Блох не е прекарал известно време на същото това място, преди тялото му да бъде пренесено отвъд граница и захвърлено във Френските Алпи. После се насили да прокуди мисълта от главата си. Рафаел Блох ли? Съжалявам, не съм чувала това име. Погледна към Михаил. Той се бе вгледал право в очите й, сякаш се опитваше да й внуши някаква мисъл. Зоуи издържа погледа му колкото можеше, но после сведе очи към ръцете си. Това движение провокира добре облечения мъж да се раздвижи. Той се приближи към нея и отлепи тиксото от устата й. Зоуи неволно изкрещя от болка и мигновено съжали за това.

— Кои сте вие?! — извика тя. — И защо, за бога, ме докарахте тук?

— Добре знаеш защо си тук, Зоуи. Всъщност благодарение на твоя партньор — господин Данилов, сега всички знаем защо си тук.

Говореше на английски с едва забележим акцент и с прецизността на хронометър.

— Нормални ли сте? Тук съм, понеже Мартин…

— Не, Зоуи. Намираш се тук, понеже си шпионка. Дошла си в Женева, за да крадеш частната документация и кореспонденция от компютъра на господин Ландесман. А това в Швейцария се счита за доста сериозно престъпление.

— Предполагам, също толкова сериозно, колкото отвличането и побоя?

Мъжът се усмихна.

— О, ето го прословутото остроумие на Зоуи Рийд. Хубаво е да видя, че поне едно нещо у теб тази вечер не е лъжа.

— Аз съм репортер, идиот такъв! И когато си тръгна оттук, лично ще проуча кой си. После ще те съсипя.

— Само че не си точно репортер, както се оказва, нали, Зоуи? Работата ти във Файненшъл Джърнъл не е нищо повече от прикритие. Преди две години шефовете ти от британското разузнаване са ти заповядали да започнеш интимна връзка с господин Ландесман, за да следят неговите бизнес дела. Ти си се свързала с господин Ландесман под претекста, че искаш интервю. А после, преди двайсет и два месеца, си осъществила първата среща с него в Давос.

— Това е нелепо! Мартин е този, който ме сваляше в Давос. Той ме покани в апартамента си на вечеря.

— Не точно така си припомнят въпросната вечер Йонас Брунер и останалите от охраната на господин Ландесман. Според техните спомени, по-скоро ти си търсела тази среща с флиртуване и настъпателност. И именно това смятат да разкажат на властите. — Той направи пауза и сетне добави: — Обаче май няма нужда да стигаме чак дотам, Зоуи. Колкото по-скоро си признаеш, толкова по-лесно ще стигнем до разрешаване на тази неприятна история.

— Няма какво друго да признавам, освен неблагоразумието си. Очевидно съм била глупачка да повярвам на лъжите на Мартин.

— Кои лъжи, Зоуи?

— За образа на Свети Мартин — изрече тя с отвращение.

Мъжът замълча за известно време. Когато накрая проговори, думите му сякаш не бяха насочени към Зоуи, а към пистолета в ръката му.

— Само произнеси думите, Зоуи. Изповядай греховете си. Кажи ми истината. Кажи ми, че не си истинска журналистка. Кажи ми, че си следвала заповеди от твоите началници в Лондон да съблазниш господин Ландесман и да откраднеш частните му документи.

— Няма да го кажа, понеже не е истина. Обичах Мартин.

— Наистина ли? — Той вдигна поглед, сякаш бе искрено изненадан. После очите му се насочиха към Михаил. — Ами какво ще ми кажеш за твоя кавалер господин Данилов? И в него ли си влюбена?

— С него почти не се познавам.

— А той казва друго. Според господин Данилов, двамата сте работели съвместно по случая „Ландесман“.

— Не съм работила с никого. И не знам нищичко за никакъв „случай Ландесман“. Не знам даже защо на някого би му притрябвало да работи по „случая Ландесман“.

— А господин Данилов ни разказа друго.

Зоуи погледна Михаил за първи път от началото на разпита. Той задържа погледа й в продължение на няколко секунди и после почти незабележимо поклати глава отрицателно. Това не убягна от вниманието на разпитващия. Той бавно се приближи към Михаил и го удари силно с ръкохватката на пистолета през лицето, отваряйки нова рана на бузата му. После го сграбчи за косата и опря цевта до слепоочието му. Един от пазачите до него направи припряна крачка назад. Мъжът с пистолета притисна дулото до слепоочието на Михаил. Сетне бавно обърна глава към Зоуи и я погледна.

— Давам ти последен шанс да ми кажеш истината, Зоуи. Иначе господин Данилов умира. А ако той умре, умираш и ти. Защото не би било разумно да оставим живи свидетели, нали така? Изповядай греховете си, Зоуи. Кажи ми истината.

Лицето на Михаил бе изкривено от болка. Този път обаче той не се опита да скрие посланието си към Зоуи. Вместо това започна да върти яростно глава наляво-надясно, мъчейки се да каже нещо през лепенката на устата си. Това му спечели още два удара с дръжката на оръжието. Зоуи затвори очи.

— Последна възможност, Зоуи.

— Махни този пистолет!

— Само ако чуя истината.

— Свали пистолета. — Зоуи отвори очи. — Свали го и тогава ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.

— Кажи ми го сега.

— Престани, по дяволите! Причиняваш му болка.

— Ще му причиня много по-лоши неща, ако не започнеш да говориш. Искам истината, Зоуи. Кажи ми, че си шпионка.

— Не съм шпионка.

— Тогава защо му помагаше?

— Защото ме помолиха.

— Кой?

— Британското разузнаване.

— Кой друг?

— Израелското разузнаване.

— Кой ръководи операцията?

— Не знам.

— Кой е шефът, Зоуи?

— Не знам истинското му име.

— Лъжеш ме, Зоуи. Кажи ми името му!

— Казва се Габриел.

— Габриел Алон?

— Да, Габриел Алон.

— Тази вечер бил ли е в Женева?

— Нямам представа.

— Отговори ми, Зоуи! Бил ли е в Женева нощес?

— Да.

— Имаше ли и други?

— Да.

— Кажи ми имената им, Зоуи. На всичките.