Даниъл Силва
Аферата Рембранд (58)

57. Плейнс, Вирджиния

Във всяка подобна среща настъпва момент, когато хората, които събират информация, се отделят от хората, чиято работа е да я анализират. Този миг настъпи в края на изложението на Римона, когато Ейдриън Картър внезапно се изправи и започна разсеяно да потупва джобовете на сакото си, търсейки лулата си. Заедно с него се изправиха още четирима мъже и го последваха през вестибюла към всекидневната. Няколко дървени цепеници пукаха в откритата камина. Шамрон сгря покритите си със старчески петънца ръце на огъня и после се отпусна в най-близкото кресло. Навот седна до него, докато Габриел остана прав, крачейки бавно покрай стената на помещението. Греъм Сиймор и Картър седнаха в двата противоположни края на едно канапе. Сиймор изглеждаше, сякаш ще позира за реклама на мъжки костюми, а Картър приличаше на лекар, комуто предстои да съобщи фатална вест на свой пациент.

— Още колко? — най-сетне запита той. — Колко им остава да завършат цикъла и да си направят ядрено оръжие за пръв път?

Габриел и Шамрон оставиха на своя формален шеф — Узи Навот, да отговори.

— Дори и Международната агенция за атомна енергия вече е стигнала до извода, че иранците са способни да произведат бомба. И ако Мартин Ландесман възнамерява да им продава високотехнологични центрофуги, за да си осигурят постоянен източник на гориво…

— Още колко, Узи? — повтори Ейдриън.

— Година — в най-добрия случай. А може би и по-малко.

Картър мушна лулата си в тютюневата си кесийка.

— За ваша информация, господа, моите началници от Пенсилвания Авеню 1600 ще ви бъдат безкрайно благодарни, ако се въздържите от нападение над ядрените съоръжения на Иран било сега, било в неопределеното бъдеще.

— Добре сме запознати със сантиментите на Белия дом.

— Просто го вметнах, за да не се получи някакво недоразумение.

— Всичко е ясно. А и докато говорим официално, едва ли някой ще иска да напада Иран по-малко от нас. Това не е просто крило на ООП. Тук става дума за империята на персите. Ако ние ги ударим, и те ще ни ударят. Вече са започнали да въоръжават „Хизбула“ и „Хамас“ за война и подготвят терористичните си мрежи по цял свят за нападения срещу израелски и еврейски цели.

— И ще превърнат Ирак в пламтящ котел, а целия Персийски залив — във военна зона — добави Картър. — Цената на петрола ще скочи до небесата, което на свой ред ще хвърли световната икономика обратно в рецесия. И светът, разбира се, ще обвини вас.

— Както обикновено — вметна Шамрон. — Свикнали сме.

Ейдриън запали клечка кибрит и я доближи до лулата си. Следващият му въпрос си проби път през облак дим:

— А сигурни ли сте за китайската връзка?

— От доста време наблюдаваме „Хардуер и оборудване ХТЕ“. Записките от лаптопа на Мартин само потвърдиха опасенията ни. — Навот направи пауза. — Но пък едва ли и вие сте особено изненадани от участието на Китай.

— Напоследък не се изненадвам от нищо, идващо откъм Китай. Особено пък когато е замесен и Иран. Ислямската република е вторият им най-голям доставчик на петрол, а държавните енергийни монополисти на Китай са инвестирали десетки милиарди за развитието на иранската петролодобивна индустрия. Пределно ясно ни е, че китайците възприемат Техеран не като заплаха, а като съюзник. И ни най-малко не се вълнуват от ядрените амбиции на Иран. Даже напротив, приветстват ги.

— Защото така ще намалее американското влияние в Персийския залив ли?

— Точно така — отвърна Картър. — А след като китайците държат няколкостотин милиарда долара от нашия външен дълг, ние не разполагаме с аргументи да им се сопнем. Много пъти сме се обръщали към тях с оплаквания, че ембаргови стоки и оръжия пътуват от техните пристанища към Иран, а реакцията им е една и съща. Обещават да проучат въпроса. Но всичко си продължава постарому.

— Не казваме, че трябва да се обръщаме към китайците — каза Навот. — Нито пък към швейцарците, нито към германците, нито към австрийците. Нито към която и да е друга държава, въвлечена в тази мрежа. Наясно сме, че това ще е загуба на време и усилия. Националните интереси и алчността са много силни козове. Освен това последното нещо, което бихме искали да се случи сега, е да признаем пред швейцарците, че сме надзъртали зад рамото на техния най-влиятелен бизнесмен.

— Колко центрофуги смятате, че им е продал Мартин?

— Не знаем.

— Кога е била първата пратка?

— Също не знаем.

— Ами последната?

— Не знаем.

Картър помаха с ръка, за да разнесе малко надвисналия пред очите му облак.

— Хубаво де. Кажете ни тогава какво знаете.

— Знаем, че тези взаимоотношения носят солидни доходи и на двете страни и че са трайни. Но по-същественото е, че в близко бъдеще е запланувана голяма доставка, която ще тръгне от Китай през Дубай за Иран.

— Откъде го знаете?

— Информацията се съдържаше в един изтрит файл на хард диска на Мартин. Беше от прикачен файл, изпратен му с шифрован имейл от някой си Улрих Мюлер.

Ейдриън задъвка умислено крайчеца на лулата си.

— Мюлер ли? — най-сетне попита той. — Сигурни ли сте?

— Напълно — отвърна Узи. — Защо?

— Защото за пръв път се натъкнахме на името на хер Мюлер, когато правихме проучвания на „Центрум Секюрити“. Той е бивш кадър на швейцарската Дирекция за анализ и превенция, истински боклук. Познанството между него и Ландесман е отдавнашно. Мюлер е човекът, който върши мръсната работа на Мартин.

— Например за дирижирането на операция за ядрена контрабанда от Западна Европа през Южен Китай до Иран ли?

— Напълно логично би било именно тип като Мюлер да играе централен нападател в това начинание на Ландесман. Със сигурност Мартин не би искал портфолиото на Иран да има каквито и да е допирни точки с „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“. Най-умно би било да остави Мюлер да се оправя с тези подробности.

Картър се умълча. Очите му прескачаха между Навот и Шамрон. Габриел все още продължаваше да обикаля стаята.

— Последните коментари на Римона намекват, че имате някаква идея как да се процедира оттук нататък — накрая изрече Ейдриън. — Като ваши партньори в това начинание, много бих искал да науча какво замисляте.

Узи погледна към Габриел, който най-после спря да крачи напред-назад.

— Събраните от лаптопа на Мартин материали се оказаха полезни, но недостатъчни. Все още има много подробности, които ни убягват. Не знаем колко и какви части се прекарват. Не знаем датите на доставка, нито начина на плащане. Нито пък фирмите превозвачи.

— Допускам, че имате представа откъде може да се набави тази информация.

— От един компютър на западния бряг на Женевското езеро — отговори Габриел. — На триста седемдесет и седем метра надморска височина.

— Във Вила Елма?

Габриел кимна утвърдително.

— Планирате взлом? — невярващо запита Картър. — Това ли ви е планът? Да нахлуете на втория етаж в една от най-стриктно охраняваните резиденции в цяла Швейцария? В страната, пословично известна с необичайно високата бдителност на гражданите си?

Обграден с мълчание, Ейдриън отмести поглед от Габриел към Шамрон.

— Не е нужно да ти припомням какви са опасностите на една операция в Швейцария, нали, Ари? Нещо повече, спомените ми ме връщат към един инцидент отпреди десетина години, когато цял екип на Службата ви бе арестуван, докато се опитваше да подслушва телефона на заподозрян терорист.

— Никой не говори за взлом във Вила Елма, Ейдриън.

— А тогава какво сте намислили?

Този път отговори Габриел:

— След четири дни Мартин Ландесман организира пищен прием за набиране на средства. Поканите са за триста от неговите най-близки и най-богати приятели. А ние смятаме да се отбием.

— Наистина? И как възнамерявате да проникнете? Да не би да сте решили да се преоблечете като сервитьори и да се промъкнете вътре, носейки подноси със сандвичи и хайвер? Или ще действате по-старомодно, нахлувайки през портата с коли?

— Ще влезем като гости, Ейдриън.

— А откъде ще си набавите покана?

Габриел се усмихна.

— Вече си имаме.

— Зоуи? — запита Греъм Сиймор.

Алон кимна.

— Случайно да си спомняш, че говорехме за ограничение по обхват и времетраене?

— Бях в стаята, Греъм.

— Хубаво — процеди Сиймор. — Значи вероятно ще си припомниш и че й дадохме дума. Помолихме Зоуи да помогне за една проста задача. И обещахме, че след като я свърши, ще си тръгне по пътя, без да очаква кога пак ще й похлопаме на вратата.

— Но ситуацията се промени.

— Значи искате тя да проникне в строго охраняван кабинет по време на въпросния пищен прием? Подобна задача би представлявала изключителна трудност и за опитен агент. А за току-що вербуван човек без опит си е направо… невъзможна!

— Няма да караме Зоуи да влиза в кабинета на Мартин, Греъм. От нея ще се очаква просто да се появи на приема. — Габриел направи пауза и сетне добави: — Със своя кавалер, разбира се.

— Кавалер, който междувременно ще й набавите?

Габриел кимна.

— Има ли кандидати? — запита Ейдриън.

— Само един.

— Тъй като едва ли ще й уредите среща с Ари или Ели Лавон, остава Михаил.

— Изглежда отлично в смокинг.

— Не се и съмнявам. Но също така преживя истински ад в Русия. Дали ще е готов за нещо подобно?

Габриел кимна:

— Готов е.

Лулата на Картър бе изгаснала. Той незабавно я презареди и запали клечка кибрит.

— Мога ли да вметна тук, че вече виждаме абсолютно всичко, което се случва на лаптопа и телефона на Мартин? Ако въпросната операция в Женева случайно се провали, е възможно да изгубим всичко.

— Ами ако на Мартин му хрумне да си смени телефона? Или ако хората от охраната му ненадейно решат да направят профилактика на лаптопа и открият външния софтуер?

— Накъде биеш?

— Нашето прозорче към света на Мартин може да се захлопне всеки миг — каза Габриел и щракна с пръсти, за да онагледи думите си. — Сега ни се удава възможност да влезем чисто във Вила Елма. Предвид информацията ни как иранците са на финалната права в произвеждането на бомба, на мен ми се струва, че е задължително да се възползваме. Нямаме друг избор.

— Доводите ти са убедителни. Но целият този разговор ще бъде безсмислен, ако Зоуи не се съгласи да се върне. — Картър хвърли поглед към Сиймор. — Дали ще склони?

— Допускам, че ще успеем да я уговорим. Но за подобна операция ще е необходимо и личното позволение на министър-председателя. Освен това няма съмнение, че и моите съперници оттатък реката ще поискат да се включат.

— Невъзможно — отсече Габриел. — Това е наша операция, Греъм. Не е тяхна.

— Ще гледам да им предам думите ти. — Сиймор погледна към представителя на МИ6 в другата стая. — Обаче има и още нещо, което не сме обсъдили.

— Кое?

— Как предлагате да постъпим, ако в действителност успеем да прихванем пратката с центрофуги?

— Ако прихванем тези центрофуги… — Гласът на Габриел пресекна насред изречението. — Да кажем просто, че възможностите са безкрайни.